Решение № 9762 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2019 г.

Решение № 9762 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение № 2172/29.03.2019 г. по адм. д. № 6330/2018 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че е налице мълчалив отказ по подадената жалба от "НЕК" ЕАД срещу действия на "Енерго-Про Продажби" АД. Излага довод, че редът за разглеждане на жалби и уреждане на спорове е регламентиран в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно нормативната уредба КЕВР е длъжна да се произнесе с изричен акт. Моли да бъде отменено решението и жалбата на "НЕК" ЕАД да се остави без уважение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Национална електрическа компания" ЕАД, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Алексиева. Оспорва касационната жалба. Твърди, че отношенията между "Енерго-Про Продажби" АД и "Национална електрическа компания" ЕАД във връзка с постановеното от КЕВР решение, вече са уредени. Представя доказателства за уреждането на отношенията между "Национална електрическа компания" ЕАД и "Енерго-Про Продажби" АД. Ответникът – "Енерго-Про Продажби" АД, редовно призован се представлява от адвокат Димитрова. Счита, че не е налице правен интерес на касатора да продължава производството, тъй като е постановено изрично решение и това решение вече е изпълнено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно. Произнасянето на КЕВР в определения от закона срок е не само нейно право, но и задължение, като в ЗЕ /и относимата наредба/ са предвидени механизми за неговото удължаване, които не са били използвани от комисията. С непроизнасянето й в законовия срок е формиран мълчалив отказ по отправените искания, който подлежи на оспорване. Постановеното в този смисъл съдебно решение е правилно – съобразено с относимите материалноправни норми и обосновано в необходимата за това степен и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Национална електрическа компания" ЕАД против мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да се произнесе по жалба на "Национална електрическа компания" ЕАД срещу "Енерго-Про Продажби" АД с вх. № Е-13-01-16/22.03.2018 г. Жалбоподателят е поискал да бъде отменен мълчаливият отказ като незаконосъобразен. С обжалваното в настоящото касационно производство решение, административният съд е отменил мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба на "Национална електрическа компания" ЕАД срещу "Енерго-Про Продажби" АД с вх. № Е-13-01-16/22.03.2018 г. и е върнал делото като административна преписка на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона в 60 дневен срок. Приел е, че правомощието на административния орган, разписано в закон не означава само право да се произнесе по даден въпрос, защото на него е предоставена компетентността да го реши, но и задължение за изпълнение на това право. Като не се е произнесла в срок, налице е формиран мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК. Такъв мълчалив отказ от произнасяне по жалба е недопустим, без значение от аргументите по същество в евентуалното решение – за уважаване на жалбата или за прекратяване на преписката при липса на установено нарушение. От доказателствата по делото става ясно, че производството пред КЕВР е образувано по жалба вх. № Е-13-01-16/22.03.2018 г. на "НЕК" ЕАД против "Енерго-Про Продажби" АД с твърдения, че "Енерго-Про Продажби" АД не прилага Решение № Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР за определяне преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, в размер на 148, 71 лв. /MWh без ДДС при нетно специфично производство в размер на 1 860 kWh/kW и нарушава чл. 162 от Закона за енергетиката и чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. С жалбата се иска КЕВР да провери извършените продажби на електрическа енергия от ВИ за периода 24.07.2015 г. – 30.11.2017 г. като наложи на "Енерго-Про Продажби" АД принудителна административна мярка с указания, дружеството да издаде съответните данъчни документи и да възстанови на жалбоподателя надвзетата сума в резултат на неприлагане на Решение № Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР и чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, както и "Енерго-Про Продажби" АД да издаде кредитно и съответно дебитно известие към фактура № 2840/30.11.2017 г., с която за месец ноември 2017 г. последното дружество е префактурирало на "НЕК" ЕАД изкупените количества от ВтЕЦ "Храброво 1". В хода на касационното производство пред касационната инстанция се представиха следните доказателства: решение № Ж-626/21.11.2019 г., издадено по жалбата на "Национална електрическа компания" ЕАД срещу "Енерго-Про Продажби" АД, заедно с две известия за доставяне.; споразумение от 16.12.2019 г. и справка за сумите, които "Енерго-Про Продажби" АД възстановява на "НЕК" ЕАД за изкупено количество над нетното специфично от ВтЕЦ "Храброво 1", собственост на "Вентус България" ЕООД за периода 24.07.2015 г. до 31.10.2017 г. От посочените документи е видно, че спорът между страните е уреден чрез сключването на споразумение, както и че са заплатени претендираните и уговорени в споразумението суми. С оглед на това, при липсата на спорен предмет на делото, жалбоподателят няма правен интерес от оспорването и обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 228 във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК. На КЕВР не следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, поради това че с поведението си е станала причина за завеждане на съдебното производство. На "Топлофикация Разград" ЕАД разноски не следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 10 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. КЕВР следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски от "НЕК" ЕАД в размер на 830 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение