Решение № 15028 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2018 г.

Решение № 15028 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив срещу решение № 962/30.04.2018 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 3416/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 298118-F361682/09.11.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Доводите му са за доказаност на предпоставките на ПАМ, както и за съответствие на акта за налагането им с изискванията за форма, включително мотиви относно срока на ограничението в правната сфера на адресата. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Марини спорт" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Пловдив заповед по отношение на "Марини спорт" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – зала за народни танци в гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 231, ет. 3 за срок 7 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършено плащане на 90 лева в брой за участие в обучение по народни танци при такса 5 лева на час за участник. Нарушението се потвърждавало и от писмени обяснения за съхраняване на ФУ в заключен шкаф. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а неизпълнението му е установено при проверка на 25.10.2017 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението, големината и местоположението на търговския обект; позоваване на принципа за съразмерност, превенцията и промяна в организацията на осъществяване на дейността в обекта. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че не са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като по твърдение на жалбоподателя не била извършена продажба на услуги, а парите са били в обекта и промяната в касовата наличност следвало да се осъществи по реда на чл. 33 от Наредба № Н-18, т. е. не били нарушени разпоредбите на чл. 118 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Нарушаването на реда на отчитане на въвеждането на пари в касата или за отчитане на получени суми от доверители не представлявало нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Като самостоятелно отменително основание е възприел липсата на мотиви относно срока на ПАМ и несъответствието на мерките с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Първостепенният съд е допуснал опущения в процеса на доказване, като е приел за доказан твърдян от жалбоподателя факт. Така е ограничил процесуалната си дейност по доказването за посочване на информационните източници за тази констатация /вж. чл. 236, ал. 2 ГПК/. Като вид обяснение, твърдението на страната е изявление за наличие на факти, с чието осъществяване обвързва настъпването на благоприятни за нея правни последици. Затова и е ниско убеждаващото му въздействие, което мотивира становище в теорията и практиката, че твърдението не е доказателствено средство, а очертава предмета на доказване. Аргументи за това разбиране се съдържат в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ГПК. Констатацията на съда не се основава и на процесуалното поведение на жалбоподателя, тъй като в първоинстанционната жалба не се съдържа отричане, а утвърждаване на правно релевантния факт на получено от хореографа плащане по 5 лева от общо 18 участника в обучение по народни танци, както и безспорния предвид отразяването му в ЗПАМ факт на причините за неиздаване на фискалния бон. Затова и при действието на чл. 153 ГПК, макар да са в предмета на доказване, фактите за извършената продажба на услуга и получаването на плащане в брой са извън обхвата на доказване като безспорни. "Марини спорт" ЕООД е приело плащане в брой за извършени на 25.10.2017 г. продажби на услуги на 18 лица на обща стойност 90 лева в стопанисвания от него търговски обект – зала за народни танци. Той е субект на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства да издаде фискален бон при извършване на плащането. Неизпълнението на това задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС запечатване на обект и ПАМ по чл. 187, ал. 1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта. Това задължение не е изпълнено. Неправилни са изводите на съда за несъответствието на акта с целта на закона. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Издаването на утежняващия административен акт по-малко от месец след извършване на нарушението е съвместимо с превантивната функция на мерките, проява е на телеологично упражняване на властнически правомощия и липсва порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. Мерките са насочени към целите по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС и засягането на интересите на нарушителя е адекватно на съдържанието им. Затова и няма как административният акт да засяга правата и законните интереси на адресата на ПАМ в степен по-голяма от тази, за която се издава акта /срвн. чл. 6, ал. 2 АПК/. Актът не е е и явно несъизмерим с преследваната цел, та администрацията да е трябвало да се въздържи от издаването му с арг. от чл. 6, ал. 5 АПК. Не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Към основанието на касатора за избор на срок е тежестта на нарушението, стойността на реализираната неотчетена продажба. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение