Решение № 1458 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14654/2012 г.

Решение № 1458 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14654/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството по делото пред петчленния състав на Върховен административен съд, Първа колегия, е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Радмила Методиева Йорданова от гр. Перник, срещу решение № 13367 от 25.10.2012 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 16148/2011 г. на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против мълчаливия отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявлението й с рег. № 94-Р-134/12.10.2011 г., с което е поискала издаването на заповед за вписването й по реда на чл. 14, ал. 4, предл. второ от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) в регистъра на Нотариалната камара за съдебен район Пловдив съобразно проведения конкурс за нотариуси през 2008 г., обявен със заповед № ЛС-08-122 от 29.11.2007 г. на министъра на правосъдието. С оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на представените по делото писмени доказателства и за противоречие с материалния закон, се иска отмяна на съдебния акт. Касаторът се представлява от адв. Петър Милушев, който поддържа жалбата по съображения, изложени в нея и в представените писмени бележки. Ответната страна - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител мл. юрк. Галя Николова, оспорва жалбата като неоснователна, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт и неоснователност на касационните оплаквания. Оспореното решение е неблагоприятно за касатора и същият притежава правен интерес от обжалването; жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и при наличието на двете положителни абсолютни предпоставки за допустимост жалбата подлежи на разглеждане по същество. Петчленният състав, след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК провери съдебният акт за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил, че касационния жалбоподател Радмила Йорданова Методиева е участвала в конкурс за заемане на вакантни места за нотариуси, насрочен със заповед № ЛС-08-122/29.11.2007 г. на министъра на правосъдието. В заявлението си за участие е посочила по поредност три съдебни района, за които кандидатства, а именно - София, Перник и Пловдив. С постигнатия резултат от проведения писмен и устен изпит тя е издържала конкурса, но не е класирана за нито един от посочените в заявлението й съдебни района. След провеждане на конкурса, кандидатите класирани за съдебен район Пловдив са назначени на обявените вакантни места за нотариуси. Впоследствие четирима от тях, на основание чл. 34б от ЗННД са подали заявления за преместване в друг съдебен район. Заявленията и на четиримата са били уважени и със заповеди на министъра на правосъдието същите са били преместени. След като, настоящия касатор приел, че са налице вакантно място за съдебен район Пловдив, със заявление рег. № 94-Р-134/12.10.2011 г. до министъра на правосъдието е поискал издавеното на заповед за вписването й по реда на чл. 14, ал. 4, предл. второ от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) по което компетентният административен орган не се е произнесъл в срок. За да постанови обжалвания правен резултат, тричленният състав се обосновал, че преклузивният срок, предвиден в чл. 14, ал. 4, предл. първо от ЗННД и на инструктивния срок по чл. 14, ал. 5 ЗННД са изтекли, поради което е приел за законосъобразен оспореният пред него индивидуален административен акт. Изводите му от правна страна са обосновани за съответствие на мълчаливия отказ на министъра на правосъдието с материалноправната норма на чл. 14, ал. 4, предл. второ от ЗННД. При логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл. 14, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗННД налага извод, че правото на министъра на правосъдието да постанови заповед за вписване на следващия по ред на класирането кандидат е обусловено от наличие на вакантно място, преди изтичане на специалните срокове за вписване в Нотариалната камара. В настоящия случай, както правилно е приел тричленния състав, конкурсната процедура е финализирана, както по отношение на касационния жалбоподател, така и по отношение на административния орган. При това положение, съответен на материалния закон и доказателствата по делото е изводът на съда, че мълчаливия отказ на административния орган по заявлението на Радмила Методиева Йорданова с рег. № 94-Р-134/12.10.2011 г. е в съответствие с посочената материалноправна норма на чл. 14, ал. 4, предл. второ от ЗННД. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за отмяна му. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорното искане на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия,