Решение № 6300 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 250/2011 г.

Решение № 6300 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 250/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Образувано е по жалба на Румен Тодоров Тодоров, а управител на "Криси Арт" ООД със седалище град Варна, против решение № 1463 от 18.11.2010 г. по преписка № КЗК-403/2010 г. на Комисия за защита на конкуренцията, с което е прието за установено, че Daler-Rowney, със седалище Bracknell, England не е извършило нарушение на чл. 21, т. 1, т. 2, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В жалбата, допълнена с молба от 3.01.2011 г. релевира доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от КЗК, изразяващо се в съществено изменение "на целта на искането", с което е инициирал производството, и нарушение на материалния закон, тъй като КЗК игнорирала допуснатото от ответника нарушение на чл. 21, т. 1, т. 2, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията. В " жалба" от 19.04.2011 г., с характер на писмена защита, и с приложени образци по преписката, поддържа възраженията си, като ги допълва с терминологични уточнения и житейски примери. Моли съда да отмени оспорваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответниците - Комисията за защита на конкуренцията и Daler-Rowney, Англия, както и заинтересованата страна ЕТ "Ева - Янка Иванова" не заявяват становище по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е по реда на глава девета от ЗЗК и е образувано по искане от 27.03.2010г, уточнено с две молби /л. 30 и 43 от преписката/, подадено от Румен Тодоров Тодоров в качеството на управител на "Криси Арт" ООД, срещу компания Daler-Rowney, Англия с твърдения за допуснати нарушения на конкуренцията, които квалифицирал по чл. 29, вр. с чл. 21, ал. 1,2 и 5, явно е имал предвид чл. 21, т. 1, т. 2, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията. С твърдения за антиконкурентно поведение, целящо налагане пряко на цени за покупка от потребители, ограничаване търговията във вреда на потребителите и възпрепятстване на осъществяваната от "Криси Арт" ООД стопанска дейност, осъществено чрез отказа на Daler-Rowney да продаде свои продукти на "Криси Арт" ООД, молителят поискал от Комисията да постанови прекратяване на извършваното от Daler-Rowney нарушение, да обяви сключените договори за дистрибуция и споразумения между Daler-Rowney и едноличния търговец/ ЕТ/ "Ева - Янка Иванова" за нищожни, и да наложи мерки за възстановяване на конкуренцията, например да задължи английския доставчик да продава и на "Криси Арт" ООД своите продукти при същите условия, при които ги продава на своя дистрибутор за България - ЕТ "Ева - Янка Иванова". В уточненията към това искане, мотивирани съгласно условията на чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗЗК посочил, че едноличният търговец му продава продуктите на английската компания по цени на дребно, поради която причина жалбоподателят не може да се конкурира с него при предлагане на същите продукти на свои клиенти, доколкото не може да използва цени на едро. Развил съображения по тълкуване на закона досежно продуктовия и географски пазар, ведно с пазарния дял на участниците в производството. Приложил в превод разменената по електронен път с английската компания кореспонденция и фактура за продажба на дребно. По искането на жалбоподателя, с оглед установената в ЗЗК процедура, КЗК образувала производство, в хода на което изискала от жалбоподателя, от заинтересованата страна ЕТ "Ева - Яна Иванова", от "Кохинор-България" ООД, от ЕТ "Маестро Пан-П. Панев"и Националния статистически институт становища и информация. КЗК събрала тази информация, за да изследва наличието на фактическия състав на трите посочени нарушения, като за целта отправила запитвания и до СБХ и "Британика Ко" ООД. На базата на получените от тях сведения изследвала необходимите компоненти, въз основа на които се преценява нарушаването, респ. ненарушаването на конкурентното право. В съответствие с европейската практика по този род дела приела, че фактическият състав на нарушението злоупотреба с господстващо положение включва четири елемента в условията на кумулативност, т. е. липсата на който и да е от тях обуславя извод за липса на злоупотреба. Посочила, че това са: първо - наличие на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на ЗЗК, тълкувана във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от него, второ - господстващо положение на това предприятие на съответния пазар - продуктов и географски по смисъла на доп. разпоредба на § 1, т. 15, б. "а" и "б" от закона, трето - релевантното за случая поведение на предприятието и последно - антиконкурентния ефект от поведението и засягането на потребителските интереси. Английската компания, за която молителят е твърдял, че е злоупотребила с господстващо положение, обосновано е определена като предприятие, от където е изведен извод за наличие на първата от изследваните предпоставки. С оглед твърденията за извършено от нея нарушение на чл. 21 ЗЗК, състоящо се в нейния отказ да продава своите арт материали директно на молителя "Криси Арт" ООД, т. е. за засегнат секторът на търговия с арт материали, КЗК изследвала съответния продуктов пазар, който определила като обобщен пазар на арт материали, включващ и тези, предлагани от нея. Приела, че така определения продуктов пазар се различава от посочения от жалбоподателя, който го е свел само до продуктите, предлагани от Daler-Rowney, Англия. Противно на твърденията на жалбоподателя, че географският пазар е на територията на град Варна, КЗК го преценила като национален. За целта се позовала на предлагането на арт материалите на територията на цялата страна чрез търговски дистрибуторски мрежи. Макар да не е било възможно установяването на конкретния дял на английската компания на българския пазар на арт продукти, на базата на безспорните данни по преписката за наличие на голям брой български и чуждестранни производители на такива продукти, КЗК приела, че арт материалите с търговската марка на Daler-Rowney не формират самостоятелен продуктов пазар и счела, че Daler-Rowney не заема господстващо положение. С оглед извода за липса на втория елемент от фактическия състав на чл. 21 ЗЗК, приела за безпредметно да анализира останалите два-антиконкурентно поведение на предприятието и антиконкурентен ефект, като последица от това поведение. Тези изводи са дали основание на решаващия орган да приеме, че не е налице фактическия състав на твърдяната злоупотреба с господстващо положение. При условията на чл. 74, ал. 1, т. 1 и чл. 60, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, комисията постановила решение, с което е установила липса на нарушение по чл. 21, т. 1, 2 и т. 5 от ЗЗК от страна на английската компания. Решението е законосъобразно. Не са налице твърдяните нарушения. В жалбата до ВАС се твърди съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от КЗК, изразяващо се в пълна подмяна на искането, инициирало административното производство. Обосновката на това възражение е, че вместо да задължи английската компания да му предостави своите продукти за продажба по цени на едро, по каквито ги предлагана ЕТ "Ева- Яна Иванова", КЗК "търсила" взаимозаменяемост и "косвено го съветвала" към кои други компании да се обърне. Твърдението е неоснователно. Целта на ЗЗК, формулирана в чл. 1, ал. 1 е да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. Уредените средства и правни механизми в него за постигане на тази цел не следва да се използват за налагане чрез способа на административната принуда за създаване на търговски взаимоотношения между два равнопоставени търговски субекта - в случая българското дружество и английската компания. Още по-малко би могло да се стигне до обявяване нищожност на договор между нея и друг национален търговски субект, за което впрочем са предвидени съвсем други правила, извън административните норми. Данните в обстоятелствената част, заявени от оспорващия в искането до КЗК, а и правната квалификация в него сочат именно на фактическия състав на злоупотреба с господстващо положение, поради което правилно решаващият орган е изследвал наличието, респ. липсата на предпоставките за такова действие и евентуалните му последици за стопанската инициатива на заявителя. Оплакването за "подмяна на целта искането" не отговаря на действителното положение. Тълкуването, развито в писмената защита на жалбоподателя, основано на термини от тълковен речник, илюстрирано с три хипотетични примери за реакцията за животни и хора, на които се предлага нещо различно от желаното, с довод, че не се е налагало изследване на взаимозаменяемостта на продуктите, произвеждани и предлагани от компания Daler-Rowney, освен че е ирелевантно за спора, не намира опора в закона. Вън от съмнение е, че дефинирането на продуктовия пазар е било необходимо, тъй като на тази плоскост се извършва следващата преценка -за наличието на господстващо положение. Правно необосновано е и твърдението в жалбата, че по отношение на Daler-Rowney е налице такова господство относно предлаганите от него продукти. Господстващо съгласно легалната дефиниция в чл. 20 ЗЗК е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Известно е, че общностното право определя господстващото положение като положение на икономическа мощ, което позволява на дадено предприятие да възпрепятства поддържането на действителна конкуренция на съответния пазар, като му дава възможност да се държи до голяма степен независимо от своите конкуренти, клиенти и крайни потребители, като при господството конкурентният натиск не е достатъчно ефективен и поради това обследваното предприятие се ползва със съществена пазарна мощ през определен период от време. Обоснован е изводът на КЗК, че с оглед на взаимозаменяемостта на арт материалите с марката на Daler-Rowney с тези на другите производители, потвърдена от всички търговци, от които са получени отговори в хода на проучването/"Маестро Пан-П. Панев" ЕТ, "Британика Ко" ООД, "Кохинор България" ООД, ЕТ "Ева - Янка Иванова/, както и предвид наличието на множество участници на съответните пазари, предлагащи голямо разнообразие от арт материали на различни производители, то на пазарите на търговия на едро и търговия на дребно на тези продукти са налице условия на ефективна конкуренция. С оглед горното е обоснован и вторият изведен от КЗК извод, а именно-че за процесния период на твърдяно нарушение / началото на 2008 г. до 27.03.2010 г. - датата на подаване на искането/ не е налице господстващо положение на ответното дружество по смисъла на чл. 21 ЗЗК. Ако се приеме за вярна логиката в разсъжденията на оспорващия, то би се стигнало до извод, че всяко предприятие, производител на определен вид продукти, би имало господстващо положение на пазара, само защото ги предлага на него. Очевидно че не такива са целта и смисъла на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК и въобще духа на ЗЗК. Именно заради това се е налагало определяне на продуктов и географски пазар с останалите участници в него - за да може да се определи делът и положението на обследвания субект в производството. Известна е практиката на КЗК по този род спорове да се въздържа от намеса в отношенията между конкретни конкуренти и субекти на пазара и да защитава нормалните за една ефективна конкурентна среда условия за търсене и предлагане. Оспорващият, с искането си да бъде задължена Daler-Rowney, като производител на арт материали да ги продава на управляваното от него търговско дружество на цени на едро, по които ги предлага на друг субект, цели уреждане на пазарни взаимоотношения между свободни участници в него. Те обаче имат частен характер и не се регулират от нормите на антиконкурентното право. С оглед изложеното по-горе е неоснователно и последното възражение, че се нарушавало правото на конкуренция, тъй като клиентите на жалбоподателя искали да закупят тъкмо от него продуктите, предлагани от английската компания Daler-Rowney. При установеното количество и многообразие на участниците на пазара на арт материали в България, предлагащ взаимозаменяеми продукти, отказът на един от производителите да ги предлага на жалбоподателя по цени, по които ги предлага на друг търговец в РБ, не може да се определи като нарушение на забраната за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК. Фактическият състав на нарушението има обективен характер и не зависи от субективните очаквания или интереси на отделни потребители на стоки от този пазар. С оглед на изложеното ВАС намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за постановено в нарушение на материалния закон решение на КЗК. При извършената служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита на конкуренцията. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в производството пред КЗК е допуснато процесуално нарушение, предвид неуведомяване на английската компания за провежданото производство за евентуално допуснато от нея нарушение на конкурентното право, а тя има качеството на страна в производството, предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗЗК. С оглед приетото в решението за недопуснато нарушение, и предвид обстоятелството, че това нарушение касае правото на защита на английската компания и не рефлектира неблагоприятно върху правата на жалбоподателя, ВАС преценява това нарушение за несъществено. Следва да се посочи, че при редовното й призоваване по настоящото производство, тя не е заявила становище. Решението на комисията за недопуснато от английската компания Daler-Rowney нарушение по чл. 21, т. 1, 2 и т. 5 от ЗЗК е законосъобразно, поради което оспорването на "Криси Арт" ООД, Варна следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на оспорващия за присъждане на разноски по делото, по арг. от чл. 143, ал. 1 АПК е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение