Решение № 9064 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2011 г.

Решение № 9064 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Трендафилка Рафаилова, в качеството й на процесуален представител на министъра на правосъдието, срещу решение № 1775 от 4.02.2011 г. по адм. дело № 12489 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което по жалба на Анушка Стоянова Златанова - Илчева и Иво Иванов Болоджев е отменена като незаконосъобразна заповед № ЛС-И-855 от 30.08.2010 г. на министъра на правосъдието на РБългария. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателите в първоинстанционното производство Анушка Стоянова Златанова - Илчева и Иво Иванов Болоджев, да обжалват заповед № ЛС-И-855 от 30.08.2010 г. на министъра на правосъдието на РБългария относно отказа на същия за вписване на помощник-нотариус по заместване. Отсъствието на тази процесуална предпоставка за обжалване се обосновава от заповед № ЛС-И-1102 от 29.11.2010 г. на същия административен орган, относно вписване в нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване на Иво Иванов Болоджев. Иска се от съда да обезсили съдебното решение като постановено в недопустимо съдебно производство. Ответната страна по касационната жалба - Анушка Стоянова Златанова - Илчева и Иво Иванов Болоджев оспорват същата като неоснователна чрез адв. Николай Илиев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба от Анушка Стоянова Златанова - Илчева и Иво Иванов Болоджев срещу заповед № ЛС-И-855 от 30.08.2010 г. на министъра на правосъдието на РБългария. Същата е постановена по повод заявление № 94-А-167/2010 г. на посочените лица с искане за вписване на Иво Иванов Болоджев като помощник-нотариус по заместване при нотариус Анушка Илчева. С нея е направен отказ по повод посоченото искане за вписване в регистъра на нотариалната камара, като със сега обжалваното решение този административен акт е отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание от 24.01.2011 г. процесуалният представител на министъра на правосъдието не е представил писмена защита и не е направил изявление с искане да му се даде процесуална възможност да представи такава. На 27.01.2011 г. е депозирал писмена защита, с приложено към нея писмено доказателство, а именно заповед № ЛС-И-1102 от 29.11.2010 г. на министъра на правосъдието, с която е наредено извършването на вписване в регистъра на нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване Иво Иванов Болоджев. Това е осъществено в резултат на протокол от 18.11.2010 г. на изпитната комисия и в изпълнение на чл. 46, ал. 1 и ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Според тази разпоредба, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-нотариус, като в нея изрично е посочено, че това се осъществява след положен изпит от страна на кандидата при условия и ред, определени с наредба на министъра на правосъдието. В обжалвания съдебен акт, постановен на 4.02.2011 г., е обсъдена фактическата страна по спора, с която съдът е бил сезиран и е направена преценка за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед № ЛС-И-855 от 30.08.2010 г. Съдът не е обсъждал депозираната му с молбата от 27.01.2011 г. заповед № ЛС-И-1102 от 29.11.2010 г. на министъра на правосъдието, понеже това доказателство не е събрано като такова по съответния ред. Основното възражение в касационната жалба е относно недопустимост на постановеното решение, поради липсата на правен интерес при жалбоподателите да обжалват заповед № ЛС-И-855 от 30.08.2010 г. на министъра на правосъдието, което се обосновава от заповедта под № ЛС-И-1102 от 29.11.2010 г. на министъра на правосъдието чрез постановяването на която се явява удовлетворено искането им. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, I колегия, намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото спорът е бил правен и се отнася до правилното приложение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 46 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Преценката на съда е съобразена с тълкуването на съдържанието й по повод прилагането й от страна на административния орган към момента, в който е бил сезиран с жалбата срещу административния акт, издаден в нейно изпълнение. Изложените съображения от страна на съда се споделят от настоящия съдебен състав, като в подкрепа на правилността на съдебния акт е и последвалото изменение на разпоредбата на чл. 46 от ЗННД с § единствен от ЗИДЗННД (ДВ, бр. 32 от 19.04.2011 г.). Оспорването на съдебното решение като недопустимо е неоснователно, понеже лицата са имали и имат правен интерес да обжалват посочения административен акт от 30.08.2010 г. и не може да се твърди, че същият е отпаднал, поради издаването на последваща такава заповед. Това са два отделни административни акта, издадени в различни административни производства, при различна фактическа обстановка, като едното е по повод заявление за вписване в регистъра на нотариалната камара при изтекъл срок за заместване на Иво Иванов и неположен последващ изпит за придобиване на правоспособност, изискващ се според действащата нормативна уредба към този момент. Другото е по повод заявление за вписване, но след проведена редовна процедура по чл. 46 от ЗННД, в приложимата редакция. Освен това съдът въпреки, че е длъжен да преценява допустимостта на жалбата, с която е сезиран, правилно не се е произнесъл по възражението за недопустимостта й, поради липса на правен интерес по твърдяните съображения от процесуалния представител на касатора. Това е така, понеже искането не е било подкрепено с доказателства, събрани по приложимия процесуален ред. По изложените по-горе съображения, то е и неоснователно. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а от ответната страна по касационната жалба не са поискани такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав