Решение № 8406 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2017 г.

Решение № 8406 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц., против решение № 54 от 13.03.2017 г. постановено по адм. дело № 753/2016 г. на Административен съд Велико Търново. Със същото е отменено Уведомително писмо изх. № 01-6500/906-9 от 03.11.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – С. Д. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. Същото е трето поред оспорване на уведомително писмо с което е отказано плащане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2011 г. на С. Г. С Решение № 14747/09.12.2014 г. по адм. д. № 1145/2014 г. на ВАС е отменено УП изпратено на жалбоподателката и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. Отмяната на това първо по ред УП е мотивирана с обстоятелството, че установеното от администрацията разминаване в БЗС 36107-32-1-4 между одобрената и заявената за подпомагане площ за кампания 2011 г., не може да се изведе от уведомителното писмо, нито от останалите данни в административната преписка, а с назначената СТЕ не могат да се допълват фактическите констатации на административния орган. След връщане на преписката е последвало издаването на УП с изх. № 01-6500/906 от 31.03.2015 г. за прекратяване на АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2011 г. Повторно издаденото УП е било оспорено от жалбоподателката като с Решение № 490/14.12.2015 г. по адм. д № 274/2015 г. жалбата е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е отменено с Решение № 10440/07.10.2016 г. по адм. д. № 1140/2016 г. на ВАС като е обявена нищожността на издаденото от изпълнителния директор второ по ред УП. С обжалваното в настоящето производство решение № 54 от 13.03.2017 г. по адм. дело № 753/2016 г., Административен съд Велико Търново, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ третото по ред издадено Уведомително писмо за прекратяване на АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/906-9 от 03.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и ОСЪЖДА ДФЗ да заплати на С. Г. сумата от 1 010. 00 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган –изпълнителният директор на ДФЗ-РА, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспорваното уведомителното писмо е издадено в нарушение на материалния закон. Прието е, че по никакъв начин от Приложение № 1 към процесното УП, което е идентично със същите приложения по предходните писма, нито от съдържанието на уведомителното писмо или някои от останалите приложени документи не се установява на какво фактическо основание административния орган е приел въпросното допълнително намаление с 0. 26 ха в площта на парцел с № 36107-32-1-2. Изложени са мотиви, че липсват данни по какъв начин административния орган е установил въпросното допълнително намаление, а също и каквито и да било доказателства за извършени допълнителни проверки на парцелите, включително проверки на място. Административния съд е приел, че съгласно мотивите на решенията по адм. д. № 1145/2014 г. на ВАС и адм. д. № 1140/2016 г. по описа на ВАС в първите две издадени от административния орган УП, не е обоснована разликата между заявената от С. Г. площ за кампания 2011 г. по агроекологичния ангажимент 17, 17 ха, и сочената като установена от администрацията 16, 91 ха за същия период. Прието е, че в три поредни административни и съдебни производства от административния орган не са представени или посочени доказателства въз основа на които същият е приел, че площта на пресичане на парцел с № 36107-32-1-2 е именно 2, 67 ха, а не заявените от Г. 2, 93 ха. С оглед на тези констатации, административния съд е отменил обжалваното уведомително писмо. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на административния съд, че издаденото трето поред Уведомително писмо с изх. № 01-6500/906-9 от 03.11.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2011 г. на Г. е незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалноправните разпоредби. Видно от събраните доказателства в настоящето производство и в приобщеното към настоящето дело № 274/2015 г. по описа на АС Велико Търново, от страна на административния орган не са посочени конкретни причини и фактически основания, поради които е прието, че площта на пресичане на БЗС № 36107-32-1-2 е именно 2, 67 ха, а не първоначално заявените от бенефициента 2, 93 ха. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че дадените задължителни указания от Върховен административен съд съгласно които, административния орган следва да изложи фактически основания относно констатираното разминаване в гореспоменатия имот не са изпълнени, и първоинстанционния съд е правилно е приел, че решението е постановено при нарушение на материалния закон. При издаването на процесното УП, зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е доказал възприетото от него надвишение от 10, 91 % на нормативно определения допустим процент - 10% на отклонение от първоначално заявените площи за подпомагане. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. съгласно който одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Видно от третото издадено поред уведомително писмо на С. Г. за кампания 2011 г. същото е идентично с първите две и отново не са посочени фактическите основания въз основа на които е прието, че ответника в настоящето производство не е изпълнил условията за предоставяне на помощ по мярка 214 АЕП от ПРСР за 2007-2013 г. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и в съответствие с чл. 228 от АПК във вр. с чл. 143 от АПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1100 /хиляда и сто/ лв. платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2017 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, настоящият състав на четвърто отделение на ВАС