Решение № 3016 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2016 г.

Решение № 3016 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Н. Б. срещу решение № 2542 от 15.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1352/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 220/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от решаващия съд, а изложените правни изводи се споделят изцяло. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът е приел за безспорно установено, че с Постановление № 106 на Министерския съвет от 29.04.2015 г. (обн., ДВ, бр. 33/08.05.2015 г.) е направено изменение и допълнение в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", приет с ПМС № 272/2013 г., като общата численост на персонала на Агенцията е намален от 581 на 523 щатни бройки. Със заповед № РД-02-15 от 12.05.2015 г. ответникът в настоящото производство е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., с което броят на длъжностите "инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - П., е намален от 15 на 13 служители. Видно е от поименното разписание, че е премахната една незаета бройка за длъжността "инспектор" и тази, заемана от касатора Б.. При това положение е налице реално съкращаване на длъжността и заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Независимо, че длъжността продължава да съществува като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание и като система от функции, задължения и изисквания по длъжностна характеристика, намален е броят на служителите, които я изпълняват, което също е хипотеза на съкращаване на длъжността. Неоснователно е възражението на касатора за липсата на извършен подбор при съкращаването, тъй като в ЗДСл не съществува норма, вменяваща такова задължение на органа по назначаването. В тази насока правилно съдът е посочил, че преценката кой държавен служител да остане на работа се взема по целесъобразност в рамките на предоставената на органа от закона оперативна самостоятелност. Изключение от това правило е налице само ако има определени вътрешни правила за подбор или законът препраща към общите правила по Кодекса на труда, каквото липсва. Предвид изложеното няма основания за отмяна на оспореното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция и касаторът следва да се осъди да заплати на ИА "АИ" сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,