Решение № 217 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2024 г.
ВКСII гражданско отделение02.04.2026 г.докладчик Здравка Първанова
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 126/25.02.2026г., постановено по гр.д.№1910/2024г. на ВКС, ІІ г.о., като след думите: „ОТМЕНЯ въззивно решение № 359/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд – Добрич“, се чете и: „в частта относно предявените по отношение на община Балчик и Агенция „Пътна инфраструктура“ при условията на евентуалност претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди“. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.247 ГПК. С решение № 126/25.02.2026г., постановено по гр.д.№1910/2024г. по реда на чл.290 ГПК е отменено въззивно решение № 359/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд - Добрич.Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Добрич. С определение от 25.03.2026г., постановено по гр.д.№ 124/2026г. на Окръжен съд – Добрич, е прекратено производството по същото дело по описа на окръжния съд и то е изпратено на ВКС за преценка относно наличие на очевидна фактическа грешка, в решение № 126/25.02.2026г., постановено по гр.д.№1910/2024г. на ВКС, ІІ г.о. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г.о. констатира следното: В мотивите на решение № 126/25.02.2026г. по гр.д.№ 1910/2024г. е посочено, че с определение № 2237/07.05.2025 г. по същото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно предявените по отношение на община Балчик и Агенция „Пътна инфраструктура“ при условията на евентуалност претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. И. В. срещу въззивно решение № 359/12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд - Добрич в частта, с която е потвърдено решение № 29/02.03.2023 г. по гр.д. № 628/2021 г. на Районен съд - Балчик, с което са отхвърлени предявените от Е. И. В. искове по чл. 49 ЗЗД, а в условията на евентуалност по чл. 50 ЗЗД, за осъждане на община Балчик и Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплатят 4203, 52 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от деяние, извършено на 04.11.2018 г. по републикански път № III-9002, в участъка между [населено място] и [населено място], Балчишка община, при което Е. И. В. е получил увреждания и производството по делото в тази част е прекратено. Прекратителното определение е потвърдено с определение № 4389/30.09.2025г. по ч.гр.д.№ 2402/2025г. На ВКС, І г.о. В мотивите на решение № 126/2026г. изрично е посочено, че касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта относно предявените по отношение на община Балчик и Агенция „Пътна инфраструктура“ претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и предмет на касационната проверка е било въззивното решение само в тази част. В диспозитива на решението обаче не е отразено, че отмяната на въззивното решение касае само тази част. В останалата част /относно претенцията за имуществени вреди/, срещу която въззивната жалба е оставена без разглеждане, то е влязло в сила. От оглед изложеното по-горе следва, че е допуснато несъответветствие между формираната от касационната инстанция воля в мотивите и отразяването й в диспозитива на решението. Ето защо следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива, като се посочи, че въззивното решение се отменя в частта, касаеща претенцията за заплащане на неимуществени вреди. По изложените съображения и на основание чл.247 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Цитирани разпоредби
5- чл. 247 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 49 ЗЗД
- чл. 50 ЗЗД
- чл. 280, ал. 2