Решение № 79 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3604/2007 г.

Решение № 79 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3604/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Б. Д. против решението от 18.01.07 г. по гр. дело № 3697/05 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 60/05 г. на СРС, 24 състав по гр. дело № 1900/04 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от същата страна иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД срещу В. П. А. за отмяна на сключения с нот. акт № 185, н. д. № 3015/94 г.договор за дарение на недвижим имот, представляващ 2/6 ид.части от жилище, застроено на 64.24 кв. м, находящо се в западната половина на бл. 79, ЖК "К.", гр. София, заедно с урегулирано дворно място, цялото от 222 кв. м, съставляващо парцел **** в кв. 16 по плана на гр. С. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) Моли решението да бъде отменено и искът - уважен. В хода на касационното производство жалбоподателката е починала и на нейно място са конституирани законните й наследници В. П. А. и П. П. П. - дъщери. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е искането за прекратяване на производството поради смъртта на дарителката В. Д., тъй като със смъртта й се погасявало материалното й право да претендира издръжка от надарения. Дарителката е починала в хода на висящия процес, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 120 от ГПК (отм.)и производството да продължи в лицето на законните й наследници, като в случая В. А. съчетава две качества - на ответница и на наследница на починалата си майка. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД е неоснователен и недоказан поради липсата на една от предвидените в закона предпоставки, а именно дарителката да е изпаднала в трайна нужда от допълнителна издръжка. Установено било от доказателствата по делото, че ищцата е страдала от дисеминация на бластомното заболяване, за което с ЕР на ТЕЛК № 2* от 11.12.00 г.й е призната 100% трайно загубена работоспособност - с чужда помощ. Освен това е страдала и от множество други тежки заболявания, видно от съдебно-медицинската експертиза. В частта относно стойността на медикаментите, от които е имала нужда, съдът не е взел предвид заключението на вещото лице, тъй като се отнасяло за обстоятелства, настъпили извън процесния период. Пенсията й била в размер на 170 лв. От съдебно-счетоводната експертиза било установено, че по статистически данни средномесечната издръжка за едно лице за 2003 г. е 170.83 лв. От свидетелските показания съдът е приел, че ищцата отдавала една стая от имота си под наем. С нотариална покана, получена от ответницата на 12.12.03 г., ищцата отправила към нея искане да й плаща 100 лв месечна издръжка. Касационната жалба е основателна. Настоящата инстанция приема, че неправилно въззивният съд е счел, че дарителката не се е нуждаела от издръжка. Установено е от доказателствата по делото, че е била в много тежко общо здравословно състояние на легло, нуждаела се е от непрекъснати грижи в ежедневието си - хигиенизиращи мероприятия, осигуряване на специална храна, която се изисква от заболяването "захарен диабет"- 5-кратно ядене, храна, богата на белтъчини, бедна на мазнини и въглехидрати, т. е. нуждаела се е от грижи в максимален обем, които имат стойностно изражение. От друга страна, не са установени по категоричен начин доходи от отдаване под наем на една стая от жилището и размера им. Настоящият състав намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва съдът да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение за стойността на медикаментите, от които се е нуждаела В. Д. и които не се заплащат от НЗОК към релевантния момент - датата на предявяване на исковата молба. В зависимост от изхода на спора, при евентуалното уважаване на иска следва да се съобразят наследствените права на П. П. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.