Решение № 1641 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2020 г.

Решение № 1641 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Раим, подадена чрез адв. Б. Милев, против решение № 140/17.07.2020 г., постановено по адм. д. № 117/2020 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-08-40 от 25.02.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 16/прот. № 01008 от 07.01.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане е изменен размерът на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, В ЧАСТТА МУ относно определената начална дата на отпускане на пенсията. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по жалбата Директора на ТП на НОИ Кърджали взема становище за нейната неоснователност. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, административният съд е приел за установено следното. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването за форма и съдържание. Изложени са в достатъчна степен мотиви, от които да може да се направи извод, защо жалбата е приета за неоснователна. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не се констатирали процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи процесуалните права на жалбоподателя. Достигнал е до извод, че решението е правилно и от материалноправна гледна точка. Съобразил е, че съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО регламентира, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер, а нормата на чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО изрично регламентира, че в случаите по ал. 1, разпореждането се изменя или се отменя: по т. 2/каквото е и оспореното, което е издадено на основание ал. 1, т. 2, буква "д"/ - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94. Анализът на тези норми сочи, че влезлите в сила разпореждания могат да се изменят на посочените основания само досежно размера на отпуснатата пенсия, но не и по отношение началната дата, от която тази пенсия е отпусната. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Решаващият състав е обсъдил всички доказателства и всички доводи на страните. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. Законосъобразността на определената в разпореждането начална дата на изплащане на изменения размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване е пряко обусловена от основанието, на което е извършено изменението в размера на пенсията. Административният орган законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като неоснователна. Съгласно приложимия в случая чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, влезлите в сила разпореждания могат да се изменят само относно размера на отпуснатата пенсия, но не и по отношение началната дата, от която тази пенсия е отпусната. Искането в касационната жалба, с оглед правилото на чл. 94, ал. 3 от КСО, да бъде изменена началната дата на отпускане на пенсията не отчита обхвата на правомощието на административния орган в производството по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,