Решение № 6438 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2017 г.

Решение № 6438 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Х. А., против решение № 125 от 01.12.2016 г ., постановено по адм. дело № 154/2016 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане рег. № 6110р-7736 от 20.09.2016 г. на полицейски орган - младши експерт при РУ Д.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено решение по същество, с което се отмени обжалвания административен акт. Твърди се, че същият не съдържа мотиви, обосноваващи издаването му, поради което не отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В разпореждането е посочено като правно основание за издаването му единствено нормата на чл. 64 от ЗМВР, което е твърде общо и административният акт съдържа само разпоредителна част, обективираща волеизявлението на органа, без да се посочени каквито и да е фактически основания за произнасянето му. Освен това, става дума за гражданскоправни отношения, които следва да бъдат разрешени по предвидения ред, без да е необходима намеса на полицейски орган, като жалбата на лицето, претендиращото че е собственик на имота и сградата, не поражда задължение за съдействие и за издаване на актове от страна на полицейските органи, тъй като същите нямат подобни нормативни задължения. Не следва да се оказва съдействие на граждани или юридически лица при упражняване на техни граждански права или задължения, тъй като това са отношения в частноправната сфера и разрешаването им не попада във функциите на МВР, т. е. обжалваното разпореждане е издадено при липса на материалноправно основание, а оттам и на предпоставките по чл. 64 от ЗМВР и противоречи на целта на закона. Ответникът - полицейски орган при ОДМВР - К. РУ Д., младши експерт Е. Х. М., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалвания резултат, Административният съд - К. е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма като форма за действителност по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и съдържанието му отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, както и че е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е разпореждане от 20.09.2016 г., издадено от младши експерт при РУ Д., с което на основание чл. 64 от ЗМВР, полицейският орган е разпоредил на С. Х. А. от гр. Д.: да напусне къщата в кв. Б., ..№..., която обитава противозаконно; да не се саморазправя с лицето М. Й. от гр. Д.; да не отправя обиди и закани. Посочен е срок за изпълнение до 28.09.2016 г. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. В ал. 5 на чл. 64 са посочени реквизитите на разпореждането, като от нормата е видно, че мотивите и разпоредителната част са елементи от определеното задължително съдържание на разпореждането по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. В настоящия случай, като фактическо основание за издаване на разпореждането са посочени функциите по охрана на обществения ред, което не кореспондира с посочените в разпоредителната му част задължения и начин и срок за изпълнение. В чл. 6 от ЗМВР са изброени основните дейности на министерството на вътрешните работи, част от които е и охранителната дейност, която според чл. 41, ал. 1 от същия закон се изразява в действия по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Р. Б.. Посоченото законодателно уреждане на основните дейности на МВР обосновава извод, че от същите са изключени намесата на полицейски органи при решаването на гражданскоправни спорове, какъвто видно от събраните по делото доказателства, е спорът относно законосъобразното обитаване на къщата в гр. Д., кв. Б. ..№..., между лицата М. Й., М. Х. А. и С. Х. А.. Определените задължения в т. 2 и т. 3 от разпоредителната част, е следвало да бъдат дадени във вид на писмено предупреждение от полицейския орган по реда и на основание чл. 65 от ЗМВР, ако са били налице достатъчно данни и обосновано предположение, че дадено лице ще извърши нарушение на обществения ред или престъпление, а не по приложения от административния орган ред на чл. 64 от ЗМВР. Само по себе си, разпореденото в т. 2 "да не се саморазправя" е неясно и от тази формулировка не може да се установи какво точно не следва да извършва лицето С. Х. А. в контекста на установеното от полицейския орган по повод жалбата на М. Й. от 07.09.2016 г. до РУ Д.. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорения административен акт съответства на целта на закона. Опитът за разрешаване на обществени отношения не по предвидения от закона ред не постига целените от законодателя резултати по правомерно осъществяване на охранителната дейност по опазване на обществения ред, която следва да се реализира от полицейските органи чрез предвидените в чл. 14, ал. 2 от ЗМВР начини. От изложеното следва, че оспорената заповед, противно на приетото от административния съд, е издадена при липса на фактически основания и не съответства на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Основателни са оплакванията за необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като изводите на съдебния състав не кореспондират със събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на соченото от касатора основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по същество и постанови отмяна на разпореждане рег. № 6110р-7736/20.09.2016 г. на полицейски орган - младши експерт при РУ Д., поради незаконосъобразност на същото. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанции в размер на пет лева, представляваща заплатена сума за държавна такса. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение,