Решение № 6874 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 100/2016 г.

Решение № 6874 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 100/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., подадена чрез юрисконсулт Ц. В.-М., против решение № 91 от 18.11.2015 г. по адм. дело № 304/2014 г. на Административен съд В., с което е отменена Заповед № 79/19.06.2015 г. на Директора на "Д. С. подпомагане" - В., с която С. Й. Д. е настанена в ЦНСТ за деца/младежи с увреждания "Д.", гр. В., и преписката е върната на Директора на Д "СП" - В. за произнасяне, като се съобразят указанията, дадени в решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения в касационната жалба се прави искане за неговата отмяна, като вместо него се постанови друго, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът - Ръководителят на Център за настаняване от семеен тип "Д." при направление "СУЗД" - А. Л. Д., като настойник на С. Й. Д., чрез юрисконсулт П. Л. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд В. е отменил Заповед № 79/19.06.2015 г. на Директора на "Д. С. подпомагане" - В., с която С. Й. Д. е настанена в ЦНСТ за деца/младежи с увреждания "Д.", гр. В., и преписката е върната на Директора на Д "СП" - В. за произнасяне, като се съобразят указанията, дадени в решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, но неправилно административният орган е приел, че С. Д. не страда от психично заболяване и е удачно да бъде настанена в ЦНСТ. Приел е, че с оглед здравословното състояние на С. Д. не е подходящо настаняването й в ЦВСТ "Д.", тъй като центърът не може да осигури необходимите й грижи, а освен това с поведението си представлява опасност за останалите настанени деца в центъра. Решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че Б. Й. М., бивш настойник на С. Й. Д., е подал молба с вх. № 79/16.06.2015 г. за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности до Директора на Д "СП" В., а именно настаняването й в ЦНСТ "Д.", гр. В. Към молбата са приложени писмени доказателства, включително медицинско удостоверение за общо здравословно състояние изх. № 4634/8.06.2015 г. от д-р М. С. и изготвеният доклад-предложение от 19.06.2015 г. В последния е отразено, че Д. е поставена под пълно запрещение с решение на Окръжен съд - В., и за неин настойник е назначен Б. М.- Директор на ДДУИ с. Г., обл. В. Констатирано е, че лицето страда от "тежка умствена изостаналост", като за тази й диагноза са приложени и други медицински документи. Констатирано е, че лицето е живяло в ДДУИ с. Г., няма собственост, няма други доходи освен получавана пенсия по болест в размер на 135,60 лева, както и че няма лица, които да й осигуряват издръжка или да могат да се грижат за нея. Приложената медицинска документация навежда на извода, че С. Д. има импулсивно поведение, не притежава говорни умения, дезориентирана е, има агресивно и автоагресивно поведение, в това число импулсивно и разрушително такова. Относно социалната й вградимост е посочено, че има ограничено разбиране за елементарни желания и потребности, липса на критични възможности и самоконтрол и се нуждае от непрекъснат контрол и опека. От приложеното експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК като водеща диагноза на лицето е посочена "Тежка умствена изостаналост" с код F 72 и пожизнен срок на инвалидност - 95% трайно намаление на работоспособността с чужда помощ. Според анамнезата в ЕР Д. има ранно изоставане в психическото си развитие с нервно - психични и двигателни нарушения, ходи самостоятелно, но с нестабилна походка, агресивна е към околните и има изблици с импулсивно разрушително поведение. Въпреки наличието на описаните медицински данни е направено предложение за предоставяне на социална услуга в общността - резидентен тип, настаняване на лицето в ЦНСТДМУ "Д.", гр. В. Предложението е уважено, като с процесната Заповед № РД-79/19.06.2015 г. на Директора на Д "СП" - В. С. Д. е настанена в ЦНСТ за деца/младежи с увреждания "Д."- гр. В. Назначената по делото медицинска експертиза, изготвена от лекар при ДПБ - гара К., специалист психиатър, който е дал заключение, че Д. страда от "тежка умствена изостаналост", със значително нарушение на поведението, изискващо внимание и лечение, синдром на психомоторна възбуда с агресивно поведение към околните. Съгласно класификатора за заболявания на СЗО, това заболяване е в категорията F /конкретно F 72.1/, в която влизат всички психични заболявания. При това заболяване често се наблюдава импулсивно и разрушително поведение с периодични агресии към околните, поради което и е неподходящо домуването на освидетелстваното лице заедно с малки деца, каквито са част от настанените в ЦНСТ "Д.". Според експерта за С. ще бъде по-подходящо да бъде настанена в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост /ДВХУИ/, тъй като там ще има повече условия за специализирани и адекватни грижи към нея. Здравословното състояние на Д. изисква постоянни грижи и внимание, които се предоставят в друг тип специализирана институция, като е необходимо и постоянно лекарско наблюдение. С оглед факта, че Д. е пълнолетна е по-уместно тя да бъде настанена в дом за възрастни хора с умствена изостаналост, а не да бъде настанена в дом, където има настанени и малки деца. Лекарят уточнява, че по делото са представени писмени доказателства, че тя е настанена за трети път за принудително лечение в ДПБ - гара К., поради това, че проявява тежки агресии към околните, към персонала на дома, в който е настанена, а проявява и автоагресия. При нейната диагноза рискът от обществено опасни действия, включително и рискът от импулсивно и разрушително поведение е голям, като агресията е следствие от заболяването. По делото са събрани гласни доказателства - Н. П. и И. И., работещи в ЦНСТ "Д.". Свидетелките заявяват, че С. безспорно проявява агресия, както лично към тях така и към останалата част от персонала, а и спрямо настанените в дома деца. И двете свидетелки сочат, че тя не може да се контролира, макар и да е под непрекъснато наблюдение и грижи от поне едно лице от персонала, което целодневно я обгрижва, но има случаи, при които само едно лице не може да се справи с нейното импулсивно, понякога и агресивно поведение и се налага помощта на повече лица - трима или четирима. Вследствие на проявената агресия спрямо по-малките деца, обитатели на дома, която в повечето случаи е непредизвикана, това е довеждало до физическото им нараняване и уплаха. И двете свидетелки сочат, че тя проявява и автоагресия, като удря главата си, която е непрекъснато наранена. Макар и да се опитват да полагат постоянно грижи за Д. те не са достатъчни, тъй като тя има нужда от постоянен лекарски надзор. С оглед на горната фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна, като в случая не е подходящо С. Д. да бъде настанена в ЦНСТДМУ "Д." - гр. В., тъй като се нуждае от осигуряване на живот, който не допуска социалното й изключване и й осигурява възможност да живее в условия близки до семейната среда, чрез индивидуална грижа и подкрепа. Безспорно е, че С. Д. страда от психично заболяване с тежка симптоматика, при липса на възможност да се самоконтролира, да се обслужва и да задоволява елементарни жизнени потребности, като се нуждае от непрекъснати грижи и контрол, включително и от специализирана медицинска такава, с каквато ЦВСТ не разполага. В ЦВСТ "Д." има настанени и малолетни деца, спрямо които С. проявява агресия, което води до реален риск за психическото им и физическото им здраве. Подходящо е С. Д. да бъде настанена в "Дом за възрастни хора с умствена изостаналост", която е специализирана институция съобразно т. 39 от § 1 на ДР на ППЗСП, предоставяща комплекс от социални услуги на лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост (олигофрении и др.), установена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Само по този начин ще бъдат постигнати целите на социалната услуга. Настаняването на Д. в неподходяща за нея специализирана институция засяга неблагоприятно правната сфера на ЦНСТДМУ "Д." - гр. В. освен като настойник и като лице, което следва да отговаря за състоянието на всички настанени в ЦНСТ, включително и за здравословното им такова. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева, но само за касационното производство. Такива не се дължат от жалбоподателя за първата инстанция, тъй като не е направено искане пред административния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение