Решение № 5284 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1625/2016 г.

Решение № 5284 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1625/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Николай Тихомиров Ферещянов, от гр. София против решение № 99 от 14.12.2015 г., постановено по адм. д. № 125/2015 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Ферещянов, действащ със съгласието на майка си Марияна Ферещянова, срещу заповед № 1879-511/21.05.2015 г. на директора на СОУ "Йоан Екзарх Български" - Шумен за наложено наказание на ученика "преместване в друго училище" за определен срок. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и едностранчиво е анализирал фактите по спора. По подробно изложени в касационната жалба съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на СОУ "Йоан Екзарх Български", гр. Шумен, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С решение № 99 от 14.12.2015 г. по адм. дело № 125/2015 г. на Административен съд - Шумен е отхвърлена жалбата на Николай Тихомиров Ферещянов, действащ със съгласието на майка си, срещу заповед № 1879-511/21.05.2015 г., издадена от директора на СОУ "Йоан Екзарх Български", гр. Шумен, с която на Николай Ферещянов - ученик от IX "б" клас в учебното заведение, е наказан с "преместване в друго училище" със срок до края на учебната 2015/2016 г., за накърняване на авторитета на училището, създаване на пречки на учителя при изпълнение на служебните му задължения, за неявяване в училище с облекло, което съответства на положението на ученик и добрите нрави и допуснати 25 1/3 неизвинени отсъствия. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени както правните така и фактическите основания за нейното издаване. заключил е, че действията на жалбоподателя правилно са квалифицирани от административния орган като проява на непристойно отношение към преподавател в училището и допуснати прекомерен брой неизвинени отсъствия, с което е нарушена разпоредбата на чл. 137, ал. 1, чл. 140б, ал. 3 ППЗНП и чл. 56, т. 6 от Правилника на учебното заведение. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При решаване на спора съдът е обсъдил подробно данните по административната преписка и въз основа на точен анализ на доказателствения материал е достигнал до правно обоснования извод за законосъобразност на оспорената заповед. Безспорно по делото е, че през учебната 2014/2015 г. Николай Ферещянов бил ученик в IX "б" клас на СОУ"Йоан Екзарх Български", гр. Шумен. С доклад вх. № 1883/12.05.2015 г., изготвен от класния ръководител на оспорващия, на основание чл. 140г, ал. 2 от ППЗНП за нарушаване на чл. 56, ал. 1, т. 1, 2а, 3 и т. 6 от Правилника за дейността на СОУ "Йоан Екзарх Български" е предложено педагогическия съвет да вземе решение относно предложение за наказание на касатора по чл. 139, ал. 1, т. 4 от ППЗНП "преместване в друго училище". От същата дата са изготвени уведомления № 1115/12.05.2015 г. до Марияна Ферещянова - майка и законен представител на ученика и № 1116/12.05.2015 г. до Дирекция "СП", гр. Шумен, в които е посочена дата на заседание на Педагогическия съвет, но не е отразено връчването на адресата. По делото са приложени два протокола от проведена среща на социален работник с ученика и майката, първият от 12.05.2015 г., а вторият от 20.05.2015 г. На 13.05.2015 г. е проведено заседание на Педагогическия съвет при СОУ "Йоан Екзарх Български", на което са присъствали ученикът и майка му. По т. 3.5 от дневния ред, обективиран в протокол от същата дата, класният ръководител е предложил налагане на наказание на Николай Ферещянов, ученик от IХ б клас, по чл. 139, ал. 1, т. 4 от ППЗНП "преместване в друго училище", за нарушаване на чл. 56, ал. 1, т. 1, 2а, 3 и т. 6 от Правилника за дейността на СОУ "Йоан Екзарх Български". В протокола са обективирани становища на учител по информационни технологии, пом. директора и педагогическия съветник. Становище е взето от ученика и от неговата майка, като и двамата не оспорили извършените нарушения - ученикът се извинил за поведението си, а майката заявила, че не оправдава сина си, но счита наказанието за прекалено тежко. С 38 гласа "за" и 18 "против" е взето решение, с което е предложено налагане на наказание "преместване в друго училище" за 2015/2016 г. на провинилия се ученик. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Спазена е предвидената от закона форма - посочено е точното правно основание - чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП. В заповедта са изложени фактическите основания за издаването и. Така посочените фактически и правни основания в акта, както и другите доказателства по делото, основно протоколът от заседанието на Педагогическия съвет, дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, поради което съдът правилно е приел, че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон при решаване на спора от първоинстанционния съд са неоснователни. Административният съд вярно е разпределил доказателствената тежест, обсъдил е всички писмени и гласни доказателства, анализирал ги е и обосновано е посочил защо ги кредитира. При точно тълкуване и прилагане на релевантните правни норми правилно е приел, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения по чл. 146АПК, съставляващи основания за отмяната му. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са твърденията на касатора, че в административното и съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Преди налагане на наказанието по реда на чл. 139, ал. 1 ППЗНП директорът на училището и съответно Педагогическия съвет са изслушали ученика и законния му представител, като са извършили проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. В този смисъл не са налице данни за неспазване на процедурата по чл. 139, ал. 1, вр. чл. 140б ППЗНП. Съгласно чл. 138, ал. 1ППЗНП за допуснатите отсъствия по чл. 136 и 137 от правилника класният ръководител своевременно писмено уведомява родителя или настойника на ученика. Липсват доказателства класният ръководител да е уведомявал писмено родителите за допуснатите от ученика отсъствия. Класният ръководител е разпитан като свидетел пред първата инстанция и е заявил, че е уведомявал родителите по телефона. Този факт не се оспорва от страните по делото, поради което дори да е допуснато нарушение, то не е от категорията на съществените и не обуславя отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност. Не всяко процесуално нарушение обаче е съществено и налага отмяна на акта. Дали едно нарушение е съществено или не се преценява във всеки конкретен случай. Съществено е само онова нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на оспорения административен акт. Т.е. би се стигнало до друг краен резултат (ако нарушението не бе допуснато) и органът не би издал оспорения акт. В процесния случай допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е повлияло върху крайното решение по същество на административния орган. В допълнение следва да се отчете и обстоятелството, че касаторът не е оспорил, нито е оборил релевантните за отговорността му факти относно вмененото провинение, т.е. установеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП е несъмнено. Освен нарушението, касаещо отчетените неизвинени отсъствия, следва да бъде обсъдено и нарушението, с което касаторът е създал пречки на учителя при изпълнение на неговите задължения, като по този начин е уронил неговия авторитет. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 ЗНП постановява почит и уважение към учителите, дължими от учениците, а накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо. С разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ППЗНП учениците имат общото задължение да уважават честта и достойнството на другите. С действията си касаторът е нарушил посочените разпоредби, тъй като е демонстрирал непристойно отношение към преподавател в училището, изразяващо явно неуважение към авторитета на учителя. Оспореното наказание е пропорционално, съответства на тежестта на нарушението и не надхвърля преследваната от закона цел. Първоинстанционният съд подробно е анализирал относимите към спора факти. Наведените в касационната жалба доводи повторно излагат тезата на касатора по законосъобразността на административния акт, но сочените от него факти и съждения са подробно обсъдени в обжалваното решение, не са представени допустими доказателства, сочещи на друг правен извод. Изложените по-горе съображения водят до извод за липса на сочените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1АПК, на касационния ответник следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 600,00 лв. Пред настоящата инстанция не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на касатора. Воден от горното, Върховният административен съд