Решение № 6047 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10708/2010 г.

Решение № 6047 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10708/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Еурохит 07" ЕООД, със седалище гр. Кюстендил против заповед № РД-548/31.05.2010 г. на Министъра на околната среда и водите в частта й, в която е наредено на жалбоподателя да заплати продуктова такса за масла по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (Наредбата) в размер на 38 720,40 лв. По наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта поради постановяването й в нарушение на материалния закон и неговата цел и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила се иска отмяна на заповедта в обжалваната й част. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не е спорно по делото, че жалбоподателя е дружество, опериращо в своята търговска дейност с масла, които след употребата им образуват масово разпространени отпадъци по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, което изпълнява индивидуално задължението си да отговаря за събирането и оползотворяването на отработените масла. В изпълнение на това свое задължение жалбоподателят е представил и получил утвърдена от МОСВ фирмена програма за индивидуално изпълнение на задълженията по управление на дейностите по събиране, временно съхраняване и транспортиране на отработени масла и/или отпадъчни нефтопродукти за периода 2006-2010 г. (решение № 26-00-3986/16.06.2007 г. на Директора на РИОСВ София). По делото е представен договор, сключен между жалбоподателя и "Валд-95" ЕООД на 5.01.2009 г., със срок 31.12.2009 г., по силата на който "Валд-95" ЕООД се е задължило да извози отработените масла с цел по-нататъшното им третиране, съгласно Закона за управление на отпадъците. Не се спори между страните, а и от представените по преписката доказателства е установено, че дружеството жалбоподател е събрало и предало за транспортиране 19 680 тона масла, като в транспортните карти е посочено, че товарът се приема от товарополучателите за извършване на само на междинни операции с отпадъци. В изпълнение на задълженията си по чл. 52 от Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (НИТТОМОН) и в срока по същия нормативен акт, жалбоподателят е депозирал доклад за организацията по оползотворяване на маслата, изготвена от регистриран по ЗНФО независим одитор. Становището на одитора в доклада е положително - жалбоподателят е изпълнил задълженията си по чл. 11, ал. 1 от ЗУО и чл. 9 от НИТТОМОН. Изнесените от дружеството в информацията му до МОСВ данни по Приложение № 5 към отчета по чл. 52 от цитираната по-горе наредба е вярна, надеждна и подкрепена с необходимите доказателства. Видно от съдържанието на Приложение № 5 - отчет за изпълнение на целта по чл. 9 от ЗУО, жалбоподателят е декларирал, че за 2009 г. количеството масла, пуснати на пазара на Република България 64 534 тона масла, като отработените такива, които дружеството е оползотворило, се равнява на 19 360 тона, което е в рамките на задължението му по определеният норматив за 2009 г. - 30 %. Видно от представените по делото 5 броя транспортни карти, жалбоподателят в качеството си на товародател е доставил на Валд -95" ЕООД и "Лумакс Транс" ЕООД- товарополучатели отработени масла с общо количество 19680 тона. За доставката не са представени фактури, като няма данни за това да са извършвани плащания, а такива не са уговорени и в сключените договори. Със заповед № РД-413/28.04.2010 г., в изпълнение на правомощията си по чл. 11, т. 5 ЗУО и чл. 56 НИТТОМОН Министърът на околната среда и водите е назначил комисия, която да извърши проверка на докладите по чл. 52 от наредбата. Комисията е депозирала пред министъра своя доклад с резултатите от възложената й проверка. По отношение жалбоподателя комисията е констатирала, че "Еурохит 07" ЕООД не е представило сключен договор с лице, притежаващо разрешение за оползотворяване на отработените масла, липсва и потвърждение за оползотворяване то на посочените в приложение № 5 от Наредбата - 19 680 тона масла. В оформените транспортни карти между "Еурохит 07" ЕООД, "Лумакс транс" ЕООД и "Валд - 95" ЕООД е маркирана позицията, че отработените масла се приемат за извършване само на междинни операции с отпадъка, а не оползотворяване. Въз основа на горните констатации министърът на околната среда и водите е издал на основание чл. 11, т. 5 от ЗУО и чл. 53, ал. 1 от НИТТОМОН във вр. с чл. 36, от ЗУО оспорената заповед № РД-548/31.05.2010г, с която е наредено "Еурохит 07" ЕООД- Кюстендил да заплати дължимата продуктова такса за отработени масла, определена в размер на 38 720,40 лв. на база количеството масло, пуснато на пазара в Република България за 2009 г., декларирано от самото дружество в Приложение № 5 към чл. 52, ал. 3, т. 1, б. "д" от НИТТОМОН. От заключението на приетата и неоспорена от страните експертиза също се установява, че за отчетната 2009 г. жалбоподателят е предал за транспортиране и последваща доставка на товарополучатели 19 680 тона отработени масла, които са предадени с пет броя транспортни карти, в които е маркирано, че товарът се приема от товарополучателите за извършване само на междинни операции с отпадъци. Сключеният договор за превоз на маслата не включва клауза за заплащане на услугата, което според вещото лице е в разрез с обичайната търговска практика, съгласно която търговски сделки се сключват с цел реализиране на печалба. "Еурохит 07" ЕООД не фигурира в списъка от 16.02.2010 г. на лицата, чийто задължения по оползотворяване на отработени масла са изпълнени, изготвен от "Лубрика" ООД. При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, състав на пето отделение, стигна до следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма, съдържа всички необходими реквизити по чл. 59 от АПК, поради което не е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 НИТТОМОН Министърът на околната среда и водите е компетентен да издаде заповед, с която определя лицата, които пускат на пазара масла и които заплащат продуктова такса въз основа на предоставената от тях информация по чл. 52 от Наредбата, както и размера на дължимата такса при недоказано изпълнение на целта по чл. 9, ал. 1 съгласно сроковете по § 2 от същата наредба. Оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал служебно всички относими към предмета на проверката писмени доказателства. В настоящото производство не бяха представени нови писмени доказателства, от които да се установят твърденията на жалбоподателя за предаване на процесните количества отработени масла именно за оползотворяване, а не с други търговски цели, съответно - ако беше събрал и съобразил това доказателство преди постановяване на обжалвания административен акт, би стигнал до други правни изводи. Няма спор, че жалбоподателят е предал за транспортиране и извършване на междинни операции на отработени масла, но по делото липсват доказателства същият да е изпълнил задълженията си по оползотворяването им. "Еурохит 07" ЕООД е лице, което пуска на пазара масла, поради което на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 12 ЗУО и чл. 8 и 9 НИТТОМОН отговарят за събирането и оползотворяването на отработените масла и за постигане на целта по чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Същото дружество е избрало да изпълнява задълженията си по цитираните по-горе нормативни текстове индивидуално по смисъла на чл. 11, ал. 4, т. 1 ЗУО и чл. 10, т. 1 Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗУО за извършване на дейностите по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци се изисква или нарочно разрешение по чл. 37 от Закона или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. По делото не се спори, че жалбоподателят не притежава нито едно от разрешителните по чл. 12ЗУО. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 2 НИТТОМОН, жалбоподателят като лице, пускащо на пазара масла и изпълняващо задълженията си по чл. 11, ал. 1 ЗУО индивидуално, може да осъществи задълженията си по оползотворяване на отработените масла само при условията на чл. 33, ал. 2, т. 3 от Наредбата - като сключи договор с други юридически лица или еднолични търговци, притежаващи или разрешение по чл. 37 ЗУО, или комплексно разрешително по реда на глава седма, раздел II. Видно от представените по делото доказателства, нито едно от двете дружества, с които жалбоподателят е в договорни отношения за транспортиране на отработените масла с цел третирането им по ЗУО, не притежава разрешенията по чл. 12 ЗУО, поради което правилно административният орган е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 11, ал. 1 ЗУО и не е постигнало целта по чл. 9 от Наредбата. Липсват доказателства, че транспортираните от "Лумакс Транс" ЕООД и "Валд -95" ЕООД отработени масла, събрани от жалбоподателя, са предадени за оползотворяване на единственото дружество с разрешение за това -"Лубрика" ООД-гр. Русе, като дружеството - жалбоподател липсва и в списъка, представен от "Лубрика" ООД списък на лицата, изпълнили задълженията си за оползотворяване на отработени масла през 2009 г. Дори, предвид липсата на изходящ номер и печат върху списъка, да се приеме, че няма категорични данни същият да изхожда от "Лубрика" ООД, то и в този случай липсват доказателства за реалното оползотворяване на отработените от жалбоподателя масла от "Лубрика" ООД. Видно от попълнените транспортни карти, отработените масла са предадени на превозвачите "за извършване само на междинни операции с отпадъци", а не за предаването им на "Лубрика" ООД с цел оползотворяване. Обстоятелството, че съгласно договора с "Валд-95" предаването на отпадъците на изпълнителя е уговорено "с цел по-нататъшно третиране съгласно ЗУО" не съставлява доказателство за изпълнение на тази уговорка. Твърдението на жалбоподателя, че реалното оползотворяване на отработените масла е доказано, предвид това, че "Валд-95" транспортира отпадъците на площадката си в гр. Русе, която е функционално свързана с тази на "Лубрика" ООД също е неоснователно, тъй като в тази насока не са представени доказателства. На следващо място в сключения между жалбоподателя и " Валд-95" ЕООД липсва изрична уговорка отработените масла на жалбоподателя да се транспортират именно на площадката в гр. Русе, доколкото, видно от представеното по делото разрешение от МОСВ, "Валд - 95" има площадка за събиране на отработени масла и в гр. Пловдив. Действително последното има разрешение и за площадка в гр. Русе, но едва от 09.12.2009 г., а предмет на обжалваната заповед е периода от началото до края на 2009 г. Договорът с "Валд-95" е сключен на 5.01.2009 г. - т. е. преди издаване на разрешението от 9.12.2009 г. Отделно от това значителна част от маслата - 7560 тона са събрани и транспортирани с посочен товарополучател "Лумакс Транс". От така установеното следва, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата против заповед № РД-548 от 31.05.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, в частта й, с която е наредено дружеството жалбоподател да заплати дължима продуктова такса за масла по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци в размер на 38 720,40 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, Пето отделение