Решение № 7640 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2011 г.

Решение № 7640 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "СМИТ- 1" ООД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Тихомир Горанов, против Решение № 1404/10.06.2011 г. по адм. дело № 1309/2011 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. Образувано е след решение на ВАС по адм. дело № 10653/2010 г. с което е отменено решение на Административен съд варна постановено по адм. дело № 1895/2009 г. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "СМИТ -1" ООД град Варна срещу РА № 030900015/20.03.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 287/05.06.2009 г. на Директора на Д"ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за д. п. 06.2008 г. и 08.2008 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 67 500 лева и лихви за просрочие общо в размер на 9 246,82 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с оспорения РА законосъобразно е констатирано, че жалбоподателя неправомерно упражнил право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 06. 2008 г. и д. п. 08.2008 г., по фактури: № 0.. 15/09.06.2008 г., по ф. № 17/11.06.2008 г., ф. № 0.. 21/16.06.2008 г., ф. № 0.. 22/17.06.2008 г., № 0.. 25/18.06.2008 г. и по фактура № 0.. 55/06.08.2008 г. и № 404/13.11.2008 г., издадени от "Термо инстал" ЕООД с предмет на доставки авансови плащания по договори за доставки и на дружеството са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 67 500 лв. и лихви в размер на 9 246,82 лв. Не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Спорният въпрос е относно реалното извършване на авансовото плащане от страна на жалбоподателя, т. е дали последния действително е платил изцяло авансово сумите по договорите за доставка, който факт да обоснове изискуемостта на данъка. След анализ на доказателствата за реалност на фактурираните доставки и установяване законосъобразноста на приспаднатия кредит, съдът е приел, че не са налице доказателства за извършено реално плащане по процесните фактури. Не е доказан и факта на на прехвърляне на собствеността върху стоките, предмет на процесните фактури. Съгласно заключението на допуснатата ССчЕ, процесните фактури са отразени в отчетните регистри -дневници за продажбите и в подадените СД по ЗДДС от "Термо инстал" ЕООД през съответния данъчен период, през който са издадени. Липсват годни доказателства, установяващи, че е извършено плащане в брой по всяка една от процесните фактури. Действително между приложените към фактурите касови бонове и съобразяваните от вещото лице дневни и месечни отчети и данните от дневниците за продажба за съответния данъчен период е налице съответствие на реквизитите относно фирмата доставчик, наименование, БУЛСТАТ, адрес и седалище и др. и номера на фискалното устройство. Липсва обаче надлежно регистриран, съобразно изискванията на на Наредба № Н 18/13.12.2006 г. ЕКАПФ с индивидуален № 000763 и номер на фискалната памет на ФУ - 12000763.Това обстоятелство опровергава заключението на вещото лице, че е извършено плащане в брой на датата на издаване на процесните фактури. Отделно от това не са налице и доказателства за прехвърляне собствеността на стоките към крайния срок за доставката им съгласно процесните договори. При извършената инвентаризация в склада на жалбоподателя, органите по приходите са констатирали, че стоките по процесните фактури не са налични. Не е налице наличие на доставка, не е извършено авансово плащане, т. е не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. При липсата на реално възникнало данъчно събитие за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като данъкът от доставчика е начислен неправомерно. Поради всичко изложено правилно ревизиращите са приели, че данъкът по процесните фактури е начислен без основание, поради и което отказът да се признае правото на данъчен кредит за тях се явява законосъобразен. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Спорът между страните е формиран по въпроса правомерно ли е упражнено от жалбоподателя данъчен кредит за извършени от него авансови плащания във връзка с договори за доставка на стоки. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на съда за липсата на доказателства за извършени реално авансови плащания по процесните фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС при наличие на авансово плащане ДДС става изискуем и получателят на плащането дължи издаване на данъчна фактура, респ. за платеца възниква правото на данъчен кредит за ДДС върху размера на платеното. Авансовото плащане, по смисъла на тази разпоредба, не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. Липсата на регистрирано фискално устройство на доставчика в ТД на НАП и останалите доказателства, сочещи липсата на редовно водено счетоводство са довели до невъзможност органа по приходите, а впоследствие и съда да обвържат извършените касови плащания по издадените касови бонове с осчетоводените фактури. При липсата на безспорно установено наличие на авансово плащане преди да е възникнало данъчното събитие на облагаемата доставка, правилно и законосъобразно съдът е анализирал и доказателствата за осъществяване на уговорената последваща доставка на стоките. по делото не са ангажирани никакви доказателства относно прехвърляне собствеността върху процесните стоки. При извършената инвентаризация в склада на дружеството и съставения инвентаризационен опис е констатирано, че стоките не са налични. От представената декларация от упълномощеното лице на дружеството става ясно, че стоките в склада са собственост на "Смит -1" ЕООД и към момента на проверката не е имало стоки на път, нито продадени, но неизнесени стоки от обекта. Не е констатирано и дадени или взети на консигнация стоки, нито чужди стоки, оставени на съхранение в склада. Доколкото падежа по договорите за доставка предхожда датата на инвентаризационния опис правилен е извода на съда, че тези стоки не са доставени. От изложеното следва да се приеме, че липсва авансово плащане по процесните фактури, поради което същите не представляват юридически факт, който води до изискуемост на данъка, на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. Не е установено и прехвърляне на собственост върху стоките към момента на издаване на процесните фактури. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС- начислен данък без основание, начисляването му в процесните фактури се явява неправомерно и не обуславя правото на данъчен кредит на касатора. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение