Решение № 3502 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2020 г.

Решение № 3502 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите във вр. с чл. 176, ал. 2 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") – Пловдив, при ЦУ на НАП, против Решение № 397 от 06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1079/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлено искането му за допълване Решение № 235 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1079/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, като едновременно с това е формулирано и искане за изменение на решението в частта му за разноските. Счита, че в първоначалния съдебен акт, чието допълване се иска, липсва произнасяне относно начислените лихви върху посочените от съда главници, като по този начин спорът е останал неизяснен. С оглед това твърдение, посочва, че и въпросът за присъдените разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде пререшен. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, уважаване на искането за допълването му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лес Груп 2010" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив за допълване на Решение № 235 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1079/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и е оставил без разглеждане искането му за изменение на Решение № 235 от 10.04.2020 г. по същото дело, в частта му за разноските. Делото е образувано по жалба на "Лес Груп 2010" ЕООД против ревизионен акт № Р-16001318007512-091 -001/17.06.2019 г., в частта, потвърдена с решение № 487/18.08.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив. Съдебното производство е приключило с Решение № 235 от 10.04.2020 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството в частта, с която е определено задължение по ЗКПО в размер на 2 545, 88 лв. и в частта, с която са определени задължения по ЗДДС в размер на 4 533, 48 лв., като е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение, съдът е отхвърлил жалбата на "Лес Груп 2010" ЕООД против оспорения ревизионен акт в останалата й част относно определено задължение по ЗКПО до размера над 2 545, 88 лв. и до размера над 4 533, 48 лв. по ЗДДС и е осъдил дружеството да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 596 лв. За да достигне до извод за неоснователност на искането, решаващият състав е приел, че молбата, в частта й относно допълване на решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Посочил е, че съдът е оставил жалбата без разглеждане само в тази й част, в която същата е оттеглена и е прекратил производството по делото в същата част. Относно искането за допълване на решението в неговата отхвърлителна част, съдът е приел, че се е произнесъл върху цялото искане, т. е. отхвърлил е оспорването за всички суми над размера на 2 545, 88 лв. задължение по ЗКПО и над 4 533, 48 лв. по ЗДДС, независимо дали същите са част от главница или задължения за лихви. В частта относно искането за допълване на решението в частта му за разноските, е счел същото за недопустимо, посочвайки, че при липса на представен списък за разноски от страната, същата няма право да иска изменение на съдебния акт в тази част. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 176 АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като решаващият състав се е произнесъл по законосъобразността на атакувания ревизионен акт съобразно правомощията, предоставени му от специалния закон – чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 ДОПК. В съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 г. по адм. дело № 1079/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, процесуалният представител на дружеството - жалбоподател е направил изявление от името на доверителя си за отказ от оспорване на основание чл. 155 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като е заявил, че дружеството не оспорва определените данъчни задължения в размер на 2 545, 88 лв. корпоративен данък и 4 533, 48 лв. ДДС. Като е приел, че е налице произнасяне върху цялото искане, т. е. отхвърлил е оспорването за всички суми над посочените размери от 2 545, 88 лв. и 4 533, 48 лв., независимо дали същите са част от главница или задължения за лихви, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Липсата на изричен диспозитив относно начислените лихви върху посочените главници, не променя крайния резултат, тъй като безспорно жалбата на "Лес Груп 2010" ЕООД е отхвърлена в частта, в която не е оставена без разглеждане, над посочените размери корпоративен данък и ДДС. Не са налице предпоставки за допълване на решението, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане. Неоснователни са и останалите доводи, развити в касационната жалба. При определяне на разноски в съдебното производство пред първоинстанционния съд, освен разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, на основание § 2 ДР ДОПК са приложими и разпоредбите на чл. 143 АПК и чл. 80 ГПК. Съгласно последната, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е дадено задължително тълкуване с т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС. В процесния случай страната не е представила списък на разноските, поради което правото й да иска изменение на постановеното решение в частта му за разноските е преклудирано. Като е съобразил това обстоятелство и е оставил без разглеждане искането за допълване на решението, съдът е процедирал законосъобразно. В случая Административен съд - Пазарджик се е произнесъл по въпроса за разноските в решението, чието допълване се иска, поради което молбата не се явява такава за допълване на решението, а за неговото изменение, в частта му за разноските. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,