Решение № 11562 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2010 г.

Решение № 11562 от 8.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Болкан - НГ" ЕООД - гр. Плевен с посочен адрес в гр. София срещу решение № 36/9.02.2010 г., постановено по адм. дело № 840/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 150900324/6.08.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 456/12.10.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново в частта за начислен ДДС на "Болган - НГ" ЕООД за данъчен период месец юни 2008 г. в размер на 31 496 и лихви от 4 821,43 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплаквания, че и органът по приходите и впоследствие и съда не са се съобразили с разпоредбите на чл. 73а ЗДДС и § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДС, както и се позовава на решени по съединени дела С-95 и С-96 от 2007 г. на Съда на Европейските общности (сега с ново наименование Съд на Европейския съюз), както и на решения на ВАС, I отделение по сходни казуси по адм. дела № 10974/2008 г., № 8308/2009 г. и № 7918/2009 г., а също и на писмо на НАП № 91-00-121/20.03.2009 г. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, както и в депозираната по делото писмена защита. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор с подробно изложени доводи я оспорва и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като касаторът не е спазил срока по чл. 63, ал. 1 ЗДДС за издаване на документ по чл. 117 ЗДДС, както и не е извършило корекция по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС. За приетата впоследствие разпоредба на чл. 73а ЗДДС прокурорът излага становище, че тази разпоредба не е приложима за настоящия случай, тъй като тя е в сила от 1.01.2009 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че през месец юни 2006 г. жалбоподателят е осъществил вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъл на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, тъй като е придобил право на собственост на стоки, (кранове), които са изпратени от територията на Испания до територията на България, но към месец юли 2008 г. жалбоподателят не е издал протокол по чл. 117 ЗДДС и въпреки, че е констатирал тази грешка не е използвал и възможността, регламентирана в чл. 126 ЗДДС да я коригира Решението е неправилно. Установено е по делото, че е осъществено ВОП, макар че първоначално доставчикът не е фигурирал във VIES системата, като в по-късен момент този пропуск е бил отстранен и органите по приходите са приели, че е налице идентификационен номер в посочената система на доставчика към 1.904.2008 г., т. е. преди възникване на данъчното събитие. По този начин и органът по приходите и съдът правилно са приели, че е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Няма спор между страните, че ДДС по процесните доставки е следвало да се осчетоводи от получателя, тъй като е налице принцип на самоначисляване при извършване на ВОП. Според посочения принцип от действията на получателя по ВОП възниква или не и правото му да упражни данъчен кредит по доставките. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 73а ЗДДС, в сила от 1.01.2009 г. е материалноправна. Според нея правото на данъчен кредит се признава и в случаите, когато не е издаден протокол по чл. 117 ЗДДС, както е в процесния случай, ако има данни за доставката и тя не е укрита. Няма твърдение от приходния орган, че доставката укрита. Нещо повече от назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза по делото е установено, че данни за доставката се намират в счетоводството на получателя, поради което като се има предвид принципа на самоначисляването и след като с ревизионния акт данъкът е начислен, то няма пречки да се признае и правото на данъчен кредит, за да може да се занули периодът. В противен случай се получава ощетяване на получателя, който е получил стоката и обогатяване на фиска, което не е целта на ЗДДС. Следва да се има предвид, че разпоредбата на § 18, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗДДС има обратна сила и урежда упражняването правото на данъчен кредит за преходен период преди влизане в сила на чл. 73а ЗДДС. Тези норми са в съответствие и с общностното право в областта на ДДС, предвид цитираните от касатора решения на СЕС в Люксембург. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната жалба основания и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото, с което РА № 150900324/6.08.2009 г. бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане за разноски, на касационният жалбоподател следва да се присъдят общо 3 575 лв. направени разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,