Решение № 474 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1920/2010 г.

Решение № 474 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1920/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен куклен театър - [населено място] срещу въззивно решение от 30.09.2010 г. по въззивно гр. д. № 269/2010 г. на Видински окръжен съд, г. о., в частта, с която е отменено решение от 25.03.2010 г. в частта, с която са отхвърлени искове на П. А. И. срещу жалбоподателя с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени: отменена е заповедта на директора на театъра от 16.11.2009 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и той е възстановен на заеманата преди това длъжност "осветител" и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски, а на В. държавна такса за уважените искове. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 753/26.05.2011 г. по материално-правния въпрос: професионалната квалификация по технически специалности придобива ли се чрез трудов стаж и квалификационни курсове без да е завършена съответната образователна степен, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените решение № 1552/16.12.1999 г. по гр. д. № 457/1999 г. на ВКС, III г. о., решение № 696/12.07.2001 г. по гр. д. № 1716/2000 г. на ВКС, III г. о. и решение от 18.12.2007 г. по кас. гр. д. № 510/2007 г. на САС, г. о., I с-в. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗНП и на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Ответникът в това производство П. А. И. не изразява становище по основателността на жалбата. По изведения правен въпрос и на основание чл. 291 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че: Когато в нормативен акт е предвидено придобиването на професионалната квалификация по определена техническа специалност да става след завършена съответна образователна степен, то такава специалност не може да бъде придобита без такава степен, а чрез трудов стаж или квалификационни курсове, затова придобиването на такава квалификация се удостоверява с документ за завършено образование (диплома, свидетелство по отменения ЗНП). Правната регулация се определя въз основа на преценка на обществения интерес, което определя най-често императивния и характер, въведени са държавни образователни изисквания. Поради това настоящият състав намира за правилни посочените 1) решение № 1552/16.12.1999 г. по гр. д. № 457/1999 г. на ВКС, III г. о., с което е прието, че когато работодателят е приел, че за определена длъжност се изисква завършена образователна степен по определена специалност, съдът е длъжен да изследва наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като установи дали работникът притежава диплома за завършено образование със специалност в съответствие с изискванията на работодателя и че квалификацията се определя от завършената специалност според диплома за завършено образование; 2) решение № 696/12.07.2001 г. по гр. д. № 1716/2000 г. на ВКС, III г. о., с което е прието, че предмет на установяване от съда е налице ли е промяна в изискванията на работодателя за заемане на длъжността и дали работникът отговаря на новите изисквания (в случая) за съответното средно техническо образование; и 3) решение от 18.12.2007 г. по кас. гр. д. № 510/2007 г. на САС, г. о., I с-в., с което е прието, че съдът следва да установи дали има обективно съответствие на изискванията за заемане на длъжността - образование и квалификация, при което се прави разлика между завършен квалификационен курс и образователна степен по специалността. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: Въззивният съд е приел, че: работодателят е изменил изискванията за заемане на длъжността "осветител" - променил е щатното разписание за длъжността, като е въвел изискване за средно образование с професионална квалификация по техническа специалност, преди това за длъжността се е изисквало средно образование, ищецът е завършил средно образование във вечерна гимназия през 1975 г., а от 1989 г. ищецът е работил в различни институции като осветител и е завършил различни обучения (не в средни училища), записан е в техникум и е положил успешно изпити по електротехника; съдът е приел правния извод, че изискуемото образование не е променено - то е средно, въведено е допълнително изискване, каквото работникът също е притежавал, видно от изискването професионалната квалификация не е задължително да бъде придобита в училище, а може и чрез курсове, в които се придобиват допълнителни умения; не става въпрос за образователна степен, през годините, през които е работил, ищецът непрекъснато е поддържал и подобрявал квалификацията си, поради което и прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. По оплакванията за неправилност на решението по чл. 281 ГПК: Основателен е доводът на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил съдържанието на представените удостоверения за завършени квалификационни курсове, поради което изводът му за завършена от ищеца професионална квалификация е необоснован. При дадения отговор на изведения въпрос е основателен и доводът на жалбоподателя, че въззивният съд е приложил неправилно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗНП (от 1991 г.) и съответните правила в действащия преди това ЗНП от 1954 г. (отм.), с която се установява как се удостоверява придобиването на професионална квалификация след завършена професионална подготовка. Основателен е доводът, че това е довело до неправилно приложение на правилото на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. При изводите за основателност на наведени оплаквания за неправилност и при липсата на доказателствени искания, съгласно чл. 293 ГПК настоящата инстанция следва да реши спора по същество и приема, че работодателят е изменил изискванията за заемане на длъжността, от която е уволнен ищецът и че ищецът не отговаря на тези изменени изисквания, поради което е осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и работодателят е упражнил законосъобразно правото си, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за неговата отмяна е неоснователен, което обуславя и неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което разгледаните искове да бъдат отхвърлени. С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя ответникът в касационното производство да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски е основателно за сумата 80 лева държавни такси и 100 лева адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски.. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът