Решение № 9781 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2010 г.

Решение № 9781 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоица Илиева Филчева от гр. Сандански против решение № 644 от 20.11.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 261/2009 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Цветанов се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката съдът неправилно е приел, че тя оспорва законността на преместваемите обекти, а всъщност е поставила въпроса за представяне на ген. план за да се определят сервитутите и конкретното предназначение на процесния имот. Касаторката твърди, че изброените от вещото лице обекти не попадат в хипотезата на чл. 24 от Наредба № 7/2003 г. и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да определи застроената и незастроената част от процесния имот при спазване на сервитутите и прилежащия терен към сградите според конкретното им предназначение. Ответникът - кметът на община Сандански не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на жалбата, защото съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 7 за териториите и поземлените имоти без одобрени устройствени схеми и планове, като тяхно налично предназначение се счита фактическото им ползване. В случая ползването на имота е за складова база и с оглед чл. 24 от Наредбата и нормите за плътност и интензивност на застрояване и озеленена площ правилно е прието, че няма свободна площ за възстановяване. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 644 от 20.11.2009 г. е отхвърлена жалбата на Стоица Илиева Филчева срещу заповед № АБ-5/6.02.2009 г. на кмета на община Сандански в частта за имот № 600.253 по плана на Промишлена зона на гр. Сандански. За да достигне до този резултат Административният съд - Сандански е приел, че оспорената заповед е законосъобразно издадена и в нея точно и правилно е отразено, че цялата площ от горепосочения имот е застроена, като 3.094 дка са застроени от "Санел" АД, а 0,001 дка. са застроени от ЖК "Железопътна инфраструктура". Обжалваното решение е мотивирано с приета съдебно-техническа експертиза, според която в процесния имот попадат 330 кв. м. асфалтиран път и сгради, 200 кв. м. попадат в асфалтирана площадка, а останалата част - 2565 кв. м. представлява затревена изоставена нива. Вещото лице е констатирал, че върху посочената част от 2565 кв. м. през настоящата година върху около 700 кв. м. е положена настилка от камъни и филц от наемател на "Санел"АД. Експертът е установил, че целият процесен имот попада в застроени и прилежащи части от 21220 кв. м. в имот № 201.82 по кад. карта на промишлена зона, поради което от ПИ № 600.253 не могат да бъдат възстановени части, защото попадат в границите на необходимо прилежащата площ на построените сгради в ПИ № 201.81 по КК на промишлена зона. Първоинстанционният съд изцяло е възприел заключението на вещото лице и е извел извод, че въпреки, че върху имота на Филчева няма конкретно изградени строителни обекти, с изключение на частта с изградени складове в размер на 330 кв. м., то на основание чл. 61, ал. 3 от ЗУТ следва да се приеме, че теренът попада в площ за озеленяване и на съоръжения за инфраструктура по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав не споделя становището на Административен съд - Благоевград, защото на съдът се е позовал изцяло на съдебно -техническа експертиза, която е отговорила на правен въпрос - налице ли са части от процесния имот, подлежащи на възстановяване, който не е от компетентността на вещото лице и в процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ кметът на общината и съдът не се произнасят относно възстановяването на собствеността, а по отношение на застроеността на спорния имот, като въпросът за възстановяването на собствеността е от компетентността на съответната общинска служба по земеделие. Следва да се има предвид и обстоятелството, че приетата СТЕ съдържа противоречиви данни - от една страна експертът е отразил площта от 2564 кв. м. като незастроена част, заета със затревена изоставена нива, за която при приемане на СТЕ е уточнил, че не представлява изкуствено създадено озеленяване, а е саморасло и в момента на огледа е констатирал, че не се поддържа. От друга страна обаче, вещото лице е счел тази част за неподлежаща на възстановяване, защото била прилежаща площ - като част от големия имот № 201.82 с площ 21220 кв. м. Върховният административен съд счита, че при разглеждане на адм. д. № 261/2009 г. първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като в съдебно заседание, проведено на 26.10.2009 г. процесуалният представител на жалбоподателката е поискал изслушване на допълнителна СТЕ със задача вещото лице да отрази статута на строителните обекти и да даде отговор дали те попадат в хипотезата на чл. 24 от Наредба № 7/2003 г. и да установи дали в процесния имот е част от складово - ресурсна база или от производствена база и да провери дали е одобрен ген - план, които данни са определящи при определянето на прилежащата част към изградените складове. Съдът необосновано е отказал изслушване на допълнителна СТЕ, като неправилно е приел, че тези обстоятелства са неотносими към спора. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е осъществено нарушение, което е съществено, защото страната е лишена от възможността за защита на тезата си, както и точното и законосъобразно определяне на прилежащата част и сервитутното пространство около изградените складове е от решаващо значение за изхода на спора при отразяване незастроената част от процесния имот и при определяне плътността на застрояването, която обуславя застроеността на имота. Върховният административен съд не възприема тезата, развита в мотивите на обжалваното решение, че установената от вещото лице незаета част от застрояване с площ 2565 кв. м. попада в терен за озеленяване и на съоръжения за инфраструктура по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В настоящата хипотеза няма никакви данни за осъществено озеленяване - напротив експертното заключение е за изоставена затревена саморасла нива, а по отношение на евентуално съществуващи съоръжения като част от ифраструктурата на имота - такива не са констатирани нито подземни, нито надземни. При това положение решаващият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, което следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав от същия съд с указание за изслушване на исканата от жалбоподателката допълнителна съдебно- техническа експертиза, която е от определящо значение за разрешаване на правния спор относно размера на прилежащите части и плътността на застрояването в процесния имот. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,