Решение № 9118 от 18.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Шопов, с адрес в гр. София, приподписана от процесуален представител, срещу решение 4170/24.06.2021 г. постановено по адм.дело 4025/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1855/10.07.2019 г. на ректора на Техническия университет, издадена на основание решение по т.1.3.2 от протокол 38/09.07.2019 г. от заседанието на Факултетния съвет на Факултет по транспорт, с която жалбоподателят е отстранен от редовна докторантура по докторска програма, с искане за обявяване на нищожност. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, уважаване на първоинстанционната жалба и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - ректорът на Технически университет, София, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е изложил доводи, че предвид влязлото в сила прекратително определение е сезиран единствено със жалба за нищожност на заповед 1855/10.07.2019 г. на ректора на Техническия университет. За да отхвърли оспорването за нищожност, АССГ е приел, че заповедта е подписана от заместник - ректор по учебната дейност и акредитацията, който е упълномощен да замества ректора и да подписва всички документи, свързани с дейността на ТУ, в случаи, когато ректорът е възпрепятстван да го извърши лично и няма друга заповед за упълномощаване на друго лице. Предвид изложеното заповедта е издадена от компетентен по чл.20, ал.1, т.5 ПУРПНС и чл.32, ал.1, т.4 ЗВО в ТУ - София орган - ректорът, в предвидената от закона форма, съдържа регламентираното от закона съдържание. Съдът не е констатирал наличие на толкова съществен порок, който да доведе до липса на валидно волеизявление и съответно нищожност на оспорената заповед. Частично основателно е конкретизираното в съдебно заседание оплакване на касатора за оспорване на писмени доказателства пред първата инстанция, без да е открито производство по оспорване и съответно да има произнасяне по него. Видно от молба от 12.03.2021 г. - л.208 от делото жалбоподателят е оспорил заповед 5084/16.12.2015 г. ведно с приложенията, въз основа на която АССГ е направил извод за надлежно упражнени правомощия по заместване от заместник - ректор, подписал оспорената заповед вместо ректор. Съдът не е докладвал тази част от молбата в следващото съдебно заседание на 15.04.2021 г., нито в последващите до приключване на производството, не е изяснил какво точно се оспорва в заповедта, нито е изяснил дали ответникът ще се ползва от нея, липсва откриване на производство по оспорване на писмен документ и разпределяне на тежестта на доказване, респективно мотивирано определение за оставяне без уважение на искането за откриване на производство по чл.193 ГПК вр. чл.144 ГПК. Отделно от това, съдът е приел, че е налице хипотеза на упражняване на правомощия по заместване, без да събере доказателства за наличие на хипотеза на заместване - а именно обективна невъзможност от страна на ректора да подпише оспорената заповед, за което е следвало да укаже на ответника, че е в негова тежест да я докаже. Съдът не констатира наличие на формулирано искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК за двата протокола, цитирани от касатора, които са били предмет на жалбата, а впоследствие производството по тази част от жалбата е прекратено с влязло в сила определение. В тази си част оплакването на касатора за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение е неоснователно. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, посочени по - горе, са съществени, доколкото са нарушили правото на защита на касатора и имат за последица невъзможност да се провери дали преценката на АССГ за действителност на оспорената заповед съответства на приложимото право. На основание чл.222, ал.2, т.1 АПК решението следва да бъде отменено като неправилно, делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се отстранят посочените по - горе нарушения на съдопроизводствените правила и при преценка на компетентността на ректора да издаде оспорената заповед за безсрочно отстраняване на докторант, да се обсъди доколко разпоредбата на чл.20, ал.1, т.5 ПУРПНС съответства на разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗВО и съответно компетентен ли е ректорът на ТУ да отстранява докторант без определен срок. По направените в настоящата инстанция искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първата инстанция при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал. 3 АПК, като отчете и изхода на делото по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение