Решение № 2454 от 1.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7218/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП София) при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения главен юрисконсулт М. Соколова и от Екодин ЕООД, с [ЕИК], срещу Решение 525 от 23.03.2023 г., постановено по адм. д. 1045 по описа на Административен съд - Благоевград (АС - Благоевград) за 2022 г., поправено с Решение за поправка на очевидна техническа грешка 950 от 23.05.2023 г., постановено по същото дело. Всеки от касационните жалбоподатели обжалва акта, предмет на касационна проверка, в неблагоприятните за него части.

С обжалваното съдебно решение, поправено с решението от 23.05.2023 г., е отхвърлена предявената от Екодин ЕООД жалба срещу Ревизионен акт Р-22000121007138-091-001 от 21.07.2022 г. (РА), издаден от М. Хаджийска, на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Х. Акалийска, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение 1633 от 14.10.2022 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), в частта на установените с РА задължения за данъчни периоди м.12.2020 г., от м.02.2021 г. до м. 06.2021 г. и м.08.2021 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данък върху добавената стойност (ДДС), на основание чл. 70, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 10349,66 лв. по фактури, издадени от "Еуратек Финанс АД във връзка с придобиване на лек автомобил и съответните лихви за забава в размер на 1517,37 лв.; в частта на установените с РА задължения за лихви в размер на 176,00 лв. за данъчен период м.10.2020 г. за извършена неправомерна корекция с кредитно известие (КИ) и в частта на установените с РА задължения за данъчен период м. 06.2020 г. в размер на 32570,00 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Роско Строй" ЕООД 230...18/29.06.2020 г. и 230...15/26.06.2020 г. по договор за наем на техника, ведно със съответните лихви за забава в размер на 6667,81 лв. На следващо място е отменен посоченият РА в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.08.2020 г. в резултат на доначислен ДДС на основание чл. 86, във вр. с чл. 9 и чл. 26 ЗДДС в размер на 2516,83 лв. и съответните лихви за забава в размер на 471,94 лв. и в частта на установени с РА задължения за ДДС за данъчни периоди м.05.2020 г. и м.06.2020 г. над сумата от 32570,00 лв. и м.07.2020 г., ведно със съответните лихви за забава над сумата от 6667,81 лв., до размера на установените с РА в тази част задължения. Наред с това, Екодин ЕООД е осъдено да заплати разноски за производството в размер на 4752,00 лв.

Първият касационен жалбоподател директор на Д ОДОП София при ЦУ на НАП обжалва поправеното съдебно решение в частта, с която РА е отменен. Поддържа становище, че в тази част решението е необосновано, тъй като е постановено при неправилно преценка на доказателствата. Развива даводи, че съдът неправилно е отменил РА в частта, с която е доначислен ДДС в размер на 2516,83 лв. във връзка с издадено КИ с данъчна основа 12584,13 лв. и ДДС в размер на 2516,83 лв. към фактура 0 674 от 05.05.2020 г. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че е налице основание за издаването на КИ и доколкото данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, е достигнал до несподелимия извод, че КИ следва да се зачете. Поддържа становище за приложимост към казуса на отправено до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване, индивидуализирано като такова по адм. д. 5853/2021. В тази връзка иска спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС. На следващо място в касационната жалба се развиват съображения, че съдът неправилно е отменил РА в частта относно отказано право на данъчен кредит поради приета нереалност на доставките по фактурите, издадени от Пепе Билд Инвест ЕООД и по фактурите, издадени от Роско Строй ЕООД. Според касационния жалбоподател, доколкото предмет на доставките са строително-монтажни работи (СМР) необходимо е установяване по делото на това, че именно сочените доставчици са извършили самостоятелно или чрез подизпълнители услугите. В случая доставчиците не са представили относими към тези факти доказателства, като наред с това по данни от информационната система на НАП през периода на спорните доставки доставчикът не е разполагал с трудов ресурс, а и самото ревизирано лице не е представило информация за лицата, участвали в изпълнението на доставките. Релевира довод, че съдът неправилно преценил потенциалната възможност на доставчиците да извършат спорните услуги, предвид това, че се касае за множество обекти, които се намират в различни градове на страната. Позовава се на издаден на Роско Строй ЕООД РА, влязъл в сила, с която е оспорена реалността на декларираните от това дружество продажби, вкл. към Екодин ЕООД. Обръща се внимание, че в случая не е направен анализ на служебно известните на органите по приходите данни, не е обсъден в детайли предметът по конкретните доставки и не са взети предвид всички релевантни за спора обстоятелства, не е поискано възлагането на съдебно-техническа експертиза, която да потвърди реалността на спорните СМР, нито на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи как са отчитани в счетоводствата на доставчиците и при Екодин ЕООД съответните доставки. Неправилно също така съдът е приел, че не се доказва данъчна измама Екодин ЕООД било длъжно да положи дължимата грижа на добър търговец по смисъла на чл. 302 от Търговския закон и въпреки че не била открита свързаност по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на ДОПК между РЛ и доставчиците му, такава не се изключвала. Наред с това, не било установено как и защо ревизираното лице е избрало именно тези доставчици на СМР. Предвид изложеното в тази касационна жалба се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната от този касационен жалбоподател част, върщане на делото за ново разглеждане от друг състав в тази част или решаването му по същество с отхвърляне на оспорването срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

С касационната жалба на Екодин ЕООД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която жалбата срещу РА, в потвърдената от решаващия орган част, е отхвърлена. Релевират се доводи за допуснати нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на закона и необосновани били изводите на съда, че спорната ревизия е възложена от лице, което е било надлежно оправомощено, поради което като не е обявил РА за нищожен, съдът е постановил необоснован и в нарушение на материалния закон съдебен акт в обжалваната от дружеството част. Развиват се доводи, че съдът неправилно е отхвърлил оспорването срещу РА в частта, с която по доставки от Роско Строй ЕООД, свързани с изпълнението на договор за наем на техника от 06.01.2020 г. на касационния жалбоподател е отказано право на данъчен кредит. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че от представените по делото доказателства не може да се установи, че Роско Строй ЕООД разполага с машини, които да отдаде под наем по процесните доставки представени са доказателства в тази насока, не са налице такива, от които да се установи, че техниката е била върната от доставчика преди процесните периоди, както и за изрично прекратяване на договорите за наем, доколкото действието им се продължава. Оспорват се изводите на съда във връзка с направените с РА корекции, свързани със закупуването и експлоатацията на моторно превозно средство (МПС) на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, тъй като неотчетено е останало това, че МПС не е придобито от касационния жалбоподател. Оспорват се и изводите на съда по отношение на начислена лихва за забава в размер на 176,00 лв. във връзка с издадено кредитно известие към фактура. Съдът неправилно интерпретирал фактите. Наред с това, след завършване на работата е издадена фактура за допълване на стойностите до тези по договора. Няма и щета за бюджета. Съдът неправилно издирвал документ, на база на който да се издаде КИ. При това не е съобразил, че доколкото издадената фактура е съдържала работа, в по-голям обем от действително осъществената, е било именно това основанието за издаване на КИ. По изложените причини се иска отмяната на съдебното решение в обжалваните от този касационен жалбоподател части и отмяната на РА и в тези му части.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели се представляват от упълномощени процесуални представители, които от тяхно име поддържат касационните жалби. По същество молят уважаването им. Всеки от тях оспорва касационната жалба, предявена от другата страна. Претендират присъждане на разноски по представени списъци на разноските и доказателства за извършването им. Изрично заявяват, че не правят възражения за прекомерност на заплатените и претендираните възнаграждения.

Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (в съответните части за всеки от касационните жалбоподатели), от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за всеки от тях, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност.

Разгледани по същество, касационната жалба на Екодин ЕООД е частично основателна, а тази на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е неоснователна.

Установено е от съда, че със спорния РА, в обжалваната пред съда част, са извършени корекции на декларираните от Екодин ЕООД резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 05.2020 г. до м. 08.2020 г., м. 12.2020 г., от м. 02.2020 г. до м. 06.2021 г. и м. 08.2021 г., в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 235568,46 лв. и лихви за забава в размер на 48000,34 лв. Допълнително установените задължения произтичат от доначислен на основание чл. 86, във вр. с чл. 9 и чл. 26 ЗДДС ДДС в размер на 2516,83 лв. през м. 08.2020 г. вследствие на неоснователно издадено КИ; отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС в общ размер на 222699,00 лв. по фактури, издадени от "Пепе Билд Инвест" ЕООД и "Роско строй" ЕООД; непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 70, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС в размер на 10349,66 лв. по фактурирани от "Еуратек Финанс" АД лизингови вноски във връзка с продажбата на лек автомобил Шкода Суперб; начислени лихви за забава, в т. ч. за извършена корекция с КИ през м. 10.2020 г.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че спорният РА е валиден, издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, след провеждане на ревизия, възложена от оправомощен за това орган по приходите и при спазване на съответните процедурни правила. Намерил за неоснователни твърденията за нищожност на РА по изтъкнатата от Екодин ЕООД причина - че е недопустимо лицето, издало Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-220001210071387138-020-001 от 15.12.2021 г., да е упълномощено от предходен директор на ТД на НАП - София. Мотивирал се, че компетентността е на органа и лицето, заемащо съответната длъжност през периода, в който я заема, може надлежно да издава определени актове, в това число заповеди за оправомощаване. Приел, че правният живот на този вид заповеди за оправомощаване продължава до законова промяна на компетентността или до изричната отмяна на съответната заповед с нова такава, но не зависи от промяната в персоналния състав на издалия я орган. Доколкото правомощието на директора на ТД на НАП - София да определя компетентните органи по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не е отменено, съдът приел, че издадените в изпълнение на това правомощие заповеди не губят действието си при промяна на лицето, което изпълнява длъжността директор. Съобразил, че не са налице доказателства за отмяна на заповедта за оправомощаване.

По същество на оспорването на РА, първоинстанционният съд направил извод за частичната му основателност.

1. Относно непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 70, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС в размер на 10349,66 лв. по фактури, издадени от Еуратек Финанс АД във връзка с придобиване на лек автомобил:

Съдът приел за установено, че през данъчни периоди от м. 12. 2020 г. до м. 08. 2021 г. Екодин" ЕООД упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10349,66 лв. по 10 фактури, издадени от това дружество във връзка с покупка на лизинг на лек автомобил. Пред съда не е формиран спор, че процесният автомобил, е лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и по отношение на факта на заплащането на договорените лизингови вноски.

Съдът съобразил чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и това, че в случая се твърди, че договорът за лизинг, въз онова на който са издадени фактурите за целите на ДДС, не поражда транслативен ефект. След анализ на съдържанието на договора и като се позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът приел, че в случай като процесния, в които е уговорена опция за прехвърляне на правото на собственост и сборът от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобила, е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС и за получателите на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС от доставчика съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Съдът съобразил, че в случая действително е уговорена опция за прехвърляне на правото на собственост, но сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. Направил извод, че по договора за лизинг лизингодателят е осъществил доставка на стока по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директивата за ДДС и чл. 6, ал. 2, т. 3, пр. 2 ЗДДС, а не на услуга, доколкото е уговорена опция за придобиване на собствеността и погасителният план разпределя лизинговите вноски така, че да съответстват на пазарната стойност на автомобила. В тази връзка се позовал на т. 40 от Решение на СЕС по дело С-118/11 г. По тези причини приел, че за придобиването на лекия автомобил от ревизираното лице по договора за лизинг е приложимо ограничението на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, без да се твърди и установява изключение по чл. 70, ал. 2 ЗДДС. По тези съображения съдът направил извод, че отказът на право на приспадане на данъчен кредит на Екодин ЕООД в общ размер на 10349,66 лв. по фактурите, издадени от Еуратек Финанс АД, е законосъобразен, предвид което отхвърлил оспорването в тази част.

1. Относно доначисления, на основание чл. 86, във вр. с чл. 9 и чл. 26 ЗДДС данък в размер на 2516,83 лв. през м. 08.2020 г. вследствие на издадено КИ:

Тази част от оспорването съдът приел, че е свързана с приложението на материалния закон и по - конкретно следвало ли е издаване на процесното КИ на основание намаляване на цената на доставката, след като доставката е извършена. Съдът взел предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, като изложил аргументи, че ЗДДС не съдържа разпоредби, които да позволяват намаляване на данъчната основа в случай на намалено плащане - член 115, ал. 3 ЗДДС, според съда, предвижда такава корекция само при прекратяване или разваляне на договор. Като се позовал на разрешенията, дадени в относимата към тази част от спора практика на СЕС, първоинстанционният съд приел, че за Екодин ЕООД е налице основание за издаване на кредитно известие на основание чл. 90, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Посочил, че директният ефект на разпоредбата на тази директива е потвърден с Решение на СЕС от 12 октомври 2017 г. по дело С-404/2016, Lombard Ingatlan Lнzing Zrt - т. 2 от диспозитива. Аргументирал се, че частичното или пълното неплащане на цената по доставката, макар и да не е изрично предвидено в хипотезата на чл. 115 ЗДДС, е частен случай, който се обхваща общите условия за корекция на данъчната основа на начислен с фактура данък. В посочената разпоредба няма въведени ограничителни условия за корекция на данъчната основа при частично или пълно неплащане на доставката. Тя представлява израз на основния принцип на Директивата за ДДС, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, от който пряко следва, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице (решение C-337/13, т. 22). В заключение съдът приел, че неоснователно е доначислен ДДС в размер на 2516,83 лв. във връзка с направеното оспорване на КИ от 31.08.2020 г. и отменил РА в посочената част.

1. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурираните доставки на СМР по фактурите, издадени от Пепе Билд Инвест ЕООД и Роско Строй ЕООД:

Относно спорните фактури, издадени от доставчиците Пепе Билд Инвест ЕООД и Роско Строй ЕООД с предмет СМР, съдът приел, че са доказани предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и е установено наличие на реални доставки - извършени СМР от доставчиците. Като съобразил приложимата към казуса правна регламентация в относимата към спора редакция по чл. 9, ал. 1 ЗДДС, чл. 12, ал. 1 ЗДДС, чл. 25, ал. 2 ЗДДС, чл. 68, 69 и чл. 70 ЗДДС и тази по чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година, посочил, че основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е действителното осъществяване на доставката - в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на услуги - СМР.

Въз основа на доказателствата съдът направил извод, че във връзка с реалното извършване на доставки на услуги с предмет СМР по издадените от двамата доставчици фактури са събрани писмени доказателства, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС. Посочил, че при липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, които са определящи за преценката дали услугите са действително извършени и предадени, следва да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Предвид това, направил извод, че доказателствата установяват наличие на реални доставки по процесните фактури установен и удостоверен е видът и характерът на услугите, фактическото предоставяне и приемане на конкретно извършените услуги юридически факт, който законът определя като доставка на услуга. Съдът съобразил, че в хода на ревизионното производство както ревизираното лице, така и доставчиците са представили всички документи, чрез които са обективирани насрещните волеизявления на страните относно фактическото осъществяване на насрещните им престации по спорните доставки - договори, приложения към тях, протоколи за установяване на извършени СМР и фактури. Взел предвид, че по всички фактури са налице договори, приложения към тях, в които подробно са описани възложените на доставчиците СМР, протоколи за установяване на извършени СМР, в които подробно са описани те като единична стойност, количество и обща стойност, посочен е обектът, на който са извършени услугите. Наред с това, посочил, че всички договори, приложения и протоколи са подписани от страните по договора и съдържат информация относно извършените СМР по вид и количество, а за извършените доставки, предмет на договора, доставчиците са издали данъчни фактури, по които е извършено плащане от страна на ревизираното лице (безспорен факт), като информационна следа за получаването на услуги от вида на процесните се съдържа и в счетоводството на ревизираното лице. Счетоводството на РЛ е водено редовно, при спазване изискванията на Закона за счетоводството и при съобразяване с основните счетоводни принципи и счетоводни стандарти, в този смисъл на основание чл. 51 ДОПК, във вр. с чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата, които са ги водили. Отбелязал също така, че в случая счетоводните книги на ревизираното лице са изцяло в съответствие с всички други документи, чрез които са обективирани изследваните доставки.

Съдът съобразил, че документите не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и § 2 ДР на ДОПК, като наред с това, въпреки характеристиката им на частни документи, доказателствената им сила не следва да бъде предварително изключвана. В случая тези документи са представени както от ревизираното лице в хода на ревизионното производство, така и от доставчиците в хода на извършените в хода на ревизионното производство насрещни проверки на същите лица. Съдът ги кредитирал и като ги преценил в съвкупност, приел, че въз основа на тези доказателства се установява наличие на реално осъществени СМР. Наред с това, отчел и обстоятелството, че получените СМР са последващо реализирани от ревизираното лице и това обстоятелство също не е предмет на спор между страните.

Като съобразил, че отказът на органите по приходите да признаят право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките от тези доставчици е обоснован преди всичко с липсата на доказателства за кадровата им и ресурсна обезпеченост да изпълнят договорените СМР, съдът мотивирал съображения, че материално-техническата и кадрова обезпеченост не е предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит. Приел, че обстоятелството дали доставчикът разполага с назначени по трудов договор лица не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице, като това не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама от самото ревизирано лице или за злоупотреба поради извършване на същите дейности, но от друго/и данъчно задължени лица. В заключение формирал извод, че липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения на органите по приходите в случая. Позовал се на разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение на СЕС по дело С-18/13 с изричното уточнение, че в случая няма данни и твърдения за измама. Отбелязал, че без значение за правото на приспадане на данъчен кредит е изследване на доставките, извършвани от предходни на прекия доставчик лица. В заключение съдът приел, че щом разполага с информацията, необходима да установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (Решение на СЕС от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). В контекста на това посочил, че в процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания, а от събраните по делото доказателства се установява и изпълнението на материалноправните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Съдът посочил, че дори да било прието за установено обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите за данъчна измама, не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Разсъждавал, че когато самото данъчнозадължено лице не е извършител на измама с ДДС, може да му се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги.

Във връзка с казуса, съдът приел, че органите по приходите несъмнено не са установили наличието на такива обективни данни. Мотивирал се, че доколкото правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право, но в процесния случай органите не са установили въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което е приел, че следва да провери. Съдът съобразил, че в РА не се съдържат дори твърдения за осъществена данъчна измама, не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама, не се съдържат установявания, от които настоящият състав би могъл да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. Въз основа на съдебната практика съдът заключил, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама, като тези факти са установени надлежно, а не с предположения. Посочил, че данъчният орган трябва да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, както и да докаже, че ревизираното лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама, което не е сторено.

Най накрая съдът направил извод, че реалността на доставката по отношение на процесните фактури, издадени от двамата доставчици е доказана от представените доказателства договор за извършване на СМР и приложения към тях, протоколи за установяване на извършените СМР, фактури, банкови извлечения за извършени плащания, счетоводно отразяване на изследваните доставки при ревизираното лице и доставчиците, последваща реализация от ревизираното лице на получените по доставките СМР, които установяват в пълнота факта на извършване на фактурираните СМР. Акцентирал, че без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на СМР, въз основа на които ревизиращите органи са обосновали извод за липса на реални доставки по процесните фактури, като от самите органи по приходите е установено, че доставчикът Роско Строй ЕООД е разполагал с кадрова обезпеченост за извършване на доставките, макар и не за всички периоди на извършване на възложените СМР. По тези подробни съображения, първоинстанционният съд отменил спорния РА в частта относно установени задължения по ЗДДС, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, по фактури, издадени от доставчиците Пепе Билд Инвест ЕООД и Роско Строй ЕООД, с предмет СМР, както и начислените лихви за забава.

1. Съдът намерил за неоснователно оспорването на изводите на приходната администрация за липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит на дружеството - жалбоподател по фактури, издадени от "Роско Строй" ЕООД на основание сключен между Екодин ЕООД и това дружество договор за наем на техника от 06.01.2020 г. Приел, че съгласно клаузите на посочения договор, наемодателят "Роско Строй" ЕООД предоставя на наемателя "Екодин ЕООД за временно ползване срещу възнаграждение техника, конкретизирана по вид и цена в Приложение 1 неразделна част от договора. Съдът съобразил представените в хода на ревизионното производство и приети по делото като доказателства - договор за наем на техника, приемо-предавателен протокол към договора, в който са посочени товарен автомобил Мерцедес 8091 ДК, верижен багер HYUNDAI ROBEX210 LC-7 и колесен трактор HIDROMEK 102B, издадените от доставчика по договора фактури 230.... 18/29.06.2020 г. и 230... 15/26.06.2020 г., товарителници и неподписана справка за наетите машини. Приел обаче, че видно от ангажираните в хода на извършената насрещна проверка на прекия доставчик счетоводни регистри дружеството не притежава ДМА, които да отдаде под наем, липсват данни и за регистрирани транспортни средства. За ревизираните периоди в дневниците за покупки на доставчика не са вписани фактури с предмет "наем на МПС", в хода на ревизионното производство не са представени доказателства в този смисъл нито от ревизираното лице, нито от доставчика. Въз основа на това направил извод, че не са налице документи и доказателства, пряко свързани и доказващи реално извършената доставка. Наред с това, отдал значение на факта, че съгласно сключения между ревизираното лице и "Роско Строй" ЕООД договор за наем на техника възнаграждението, дължимо от Екодин ЕООД се определя на база реално извършени работи и съгласно договорените единични цени в Приложение 1, но доказателства в тази насока не били представени, както и такива във връзка с отчитане на изпълнението по договора. Представените в съдебното производство писмени доказателства от ревизираното лице ценил като такива, които не съдържат необходимата индивидуализация на машини и транспортни средства. Като обсъдил представените договори между "Роско Строй" ЕООД и "Лъки Стар 83" ЕООД, между "Нов Авто Свят" ЕООД и "Роско Строй" ЕООД, между Нов Авто Свят ЕООД и Интер Бетон Транспортстрой ООД, и останалите доказателства във връзка с тези доставки, приел, че не се установява собствеността върху техниката и наличността й при доставчика Роско Строй ЕООД към датата на извършване на услугата, предмет на сключения договор между него и ревизирания субект. Мотивирал се, че наличието само на договор и фактури не доказва реалното осъществяване на доставката/услугата, поради което не са изпълнени изискванията за признаване право на данъчен кредит по цитираните фактури. Направил извод за липса на реални доставки/услуги, предмет на процесните фактури от доставчика "Роско Строй" ЕООД, по договор за наем на техника. По тези причини приел, че РА, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тези две процесни фактури е законосъобразен. В резултат отхвърлил оспорването в тази част.

1. По оспорването относно начислените лихви за забава във връзка с издадено КИ на Община Неделино съдът приел за установено, че с Протокол 1 от 06.10.2020 г. е удостоверено извършването на СМР от Екодин ЕООД с получател Община Неделино. От Екодин ЕООД е издадена фактура 0...720 от 07.10.2020 г. с данъчна основа 97833, 62 лв. и ДДС 19566,72 лв. с предмет на доставката плащане по Договор 82 от 18.12.2019 г. Към фактура 0...720 от 07.10.2020 г. е издадено КИ 0...723 15.10.2020 г., като основание за издаването му е посочено "надвнесена сума по Протокол 1 за извършени СМР с данъчна основа 52795,07 лв. и ДДС 10559,01 лв."

На основание направените установявания съдът приел, че са правилни изводите на органите по приходите, че в конкретния случай не са представени документи, доказващи основанието за издаденото КИ. Фактурата е издадена в съответствие със стойността на представения протокол за СМР от 06.10.2020 г. Не са представени документи относно промяна на стойността на предадените, съответно приети за извършени СМР съгласно горепосочения протокол, т. е. не са представени доказателства, че предадените извършени СМР не са били извършени към датата на съставяне на протокола, в какъвто смисъл са изложените твърдения от ревизираното лице. Въз основа на това съдът приел, че не са налице основания за коригиране на данъчната основа по издадената фактура 0...720 от 07.10.2020 г. чрез издаване на КИ към нея. Доколкото през м.12.2020 г. отразената в горепосоченото КИ стойност е включена при издаването на фактура 03.12.2020 г., с РА са определени лихви в размер на 176,00 лв. до подаване на СД по ЗДДС за м.12.2020 г., когато е начислен дължимият ДДС. По тези причини съдът приел оспорването и в тази част за неоснователно. С оглед изхода на спора по делото присъдил на НАП разноски размер на 4752,00 лв. Разноски от Екодин ЕООД не били претендирани за първоинстанционното производство.

Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

По касационната жалба на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП:

Жалбата е неоснователна.

1. Неоснователни са оплакванията на този касационния жалбоподател срещу изводите на първоинстанционния съд по оспорването на РА в частта на установените задължения за ДДС за данъчен период м.08.2020 г. в резултат на доначислен ДДС на основание чл. 86, във вр. с чл. 9 и чл. 26 ЗДДС в размер на 2516,83 лв. и съответните лихви за забава в размер на 471,94 лв.

Изводите на съда по тази част от оспорването на РА са правилни.

На първо място, следва да се остави без уважение искането на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП за спиране на производството по делото до постановяване на решение по дело 314/22 на СЕС поради твърдяна преюдициалност на въпросите, които ще бъдат разрешени по него спрямо тази част от спора.

Искането е неоснователно. Неоправдани са твърденията на директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, са с преюдициален характер за спора по настоящото дело в тази част. Установеното по настоящото дело налага извод, че не е налице идентичност от фактическа страна на спора, повдигнат за разрешаване по адм. д. 5853 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. и настоящия спор, предвид което поставените за разглеждане пред СЕС въпроси не се явяват такива, които са от значение за правилното му решаване. Следователно, не са налице основания за спиране на съдебното производство до постановяване на решение от СЕС по дело С-314/22 г.

При безспорни факти в тази част, съдът правилно е приел, че в случай като настоящия, доколкото още при подписване на договора е договорено, че в случай на намаляване на цената на СМР от Държавен фонд "Земеделие Разплащателна агенция" чрез предвиждане на по-малка сума за СМР по процесния проект и договора за предоставяне на безвъзмездно финансиране на Манастира, за цена на договора следва да се приеме сумата, отпускана от Фонда на Манастира. Както се отбелязва и в касационната жалба на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, основанието за издаване на КИ не е свързано с извършените на обекта СМР от Екодин ЕООД, а с предвидената по малка сума за СМР по проекта и договора за финансирането, което предварително е било заложено като значимо обстоятелство с отражение върху едно от съществените условия на договора - за цена на договора следва да се приеме сумата, отпускана от Фонда на Манастира. При извършване на преценка досежно издаването на КИ в съответствие със закона, следва да са налице доказателства за обстоятелства, които да са възникнали и породили издаването на КИ. В случая приходната администрация неуместно обвързва издаването на КИ само с намаляване на цената като факт, свързан с приетата нова цена на договора, която е обвързана с отпусканата от Фонда сума. Случаят не касае само намаляване на цената на извършена дейност, във връзка с което да се издаде КИ. Приходните органи неглижират това, че всъщност с отпуснатата по малка помощ са преуредени условията на договора (което се явява причина за издаването на КИ) и не се касае само за намалено плащане. Така търсената логическа обвързаност на породилото издаването на КИ обстоятелство с КИ е налице. Издаването му се явява единствена възможност ревизираното лице да се ползва от правото на корекция на издадената фактура чрез издаване на КИ при така сложилите се отношения с Държавен фонд Земеделие. При решаване на въпроса по оспорването в тази част съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 90, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО и на нейния директен ефект, като е съобразил практиката на СЕС, вкл. по въпроса за дерогацията от тази разпоредба, която се преодолява с несъбираемостта на вземането. В казуса предвид по-малката сума на финансиране и уговорките по договора, не е спорно, че сумата няма да бъде получена. Въз основа на дадените там разрешения първоинстанционният съд правилно е припомнил, че основният принцип на директивата за ДДС е, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация и че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, който надвишава получения от данъчнозадълженото лице.

Предвид изложеното, в тази част касационното оспорване, предявено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, е неоснователно. Решението в тази обжалвана част е валидно, допустимо и правилно постановено е при липсата на релевираните касационни пороци. Ето защо, в тази част то следва да бъде оставено в сила.

1. Неоснователни са оплакванията на този касационен жалбоподател срещу изводите на първоинстанционния съд по оспорването на РА и в частта на установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г. над сумата от 32570,00 лв. и м. 07.2020 г., ведно със съответните лихви за забава над сумата от 6667,81 лв., до размера на установените с РА задължения по фактури, издадени от Пепе Билд Инвест ЕООД и по фактури, издадени от Роско Строй ЕООД, с които са фактурирани извършени СМР.

Изводите на съда и по тази част от оспорването на РА са правилни. Те са резултат на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, анализ на приложимата национална и съюзна правна регламентация и разрешенията, дадени от СЕС в цитираните от съда и относими към казуса решения на СЕС. Мотивите по тази част от спора, изложени в обжалваното съдебно решение са изключително подробни, обосновани са на приобщените по делото доказателства и са в съответствие със закона. Те се споделят от настоящия състав, поради което с този съдебен акт, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, се прави препращане към тях, без да бъдат преповтаряни.

Доказателствата, на които съдът се позовал в обжалваното решение относно доставките на СМР на конкретно посочени обекти по фактурите, издадени от Пепе Билд Инвест ЕООД - копия на спорните фактури; договори от 16.07.2020 г. и приложения към тях, в които подробно са описани възложените СМР, количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР; протоколи за установяване на извършени СМР с данни за обекта, на който са извършени и описание на видовете, количеството, единичната цена и общата стойност на изпълнените строителни работи; обяснителна записка от управителя на ревизираното лице, счетоводни документи за осчетоводяване на получените доставки описани в ревизионния доклад и тези, на които се позовал относно доставките на СМР за конкретно посочени обекти по фактурите, издадени от Роско Строй ЕООД - спорните фактури; договори за извършване на СМР, анекси към договорите, приложени към договорите количествено-стойностни сметки с описание за подлежащите за изпълнение строителни дейности по вид, количество, единична цена и обща стойност, и протоколи за установяване на извършени видове СМР на всеки от описаните по-горе строителни обекти, са достатъчни за обосноваване на достигнатия от първоинстанционния съд извод за реалност на доставките.

Неоснователно в касационната жалба се релевират доводи за неправилност на крайните изводи на съда, свързани с приетото от него по твърденията за липсата на кадрови ресурс при доставчиците за изпълнение на предмета на спорните доставки. Идентични възражения директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е направил още в хода на първоинстанционното производство, а съдът им е дал обстоятелствен и изчерпателен отговор, основан на доказателствата, позитивното право и съдебната практика. Аргументацията му е подробна и изчерпателна, и в този смисъл не подлежи на преповтаряне или допълване. Впрочем приетото от съда в тази насока в касационната жалба не е предмет на конкретно оспорване. Преповтарят се доводите, основани на установеното по делото от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство във връзка с кадровия ресурс на доставчиците, за да се възрази срещу преценката за потенциалната им възможност да извършат спорните услуги. Становището на съда по посочения въпрос и отражението му към претендираното от дружеството право всъщност е останало извън вниманието на касационния жалбоподател, срещу него не е възразено, а именно то би могло да предмет на преценка в настоящото производство.

На следващо място, не са оспорени изводите на съда, направени въз основа на представения от ревизираното лице аналитичен регистър на сметка 401 "Доставчици" за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г., въз основа на който съдът установил, че всички фактури, издадени от тези двама доставчици са осчетоводени от ревизираното лице по дебита на счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги" срещу кредит сметка 401 "Доставчици", плащанията били извършени по банков път, за което е кредитирана сметка 503 "Разплащателна сметка в лева". Конкретно оспорване на приетото от съда, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, при спазване изискванията на Закона за счетоводството и при съобразяване с основните счетоводни принципи и стандарти, както и това, че счетоводните книги на ревизираното лице са изцяло в съответствие с всички други документи, чрез които са обективирани изследваните доставки, не е направено с касационната жалба. В този смисъл възражението, че не е допусната, назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно не са посочени и въпросите, които са останали неизяснени с нея, а е следвало да бъдат, доколкото са относими към предмета на доказване и не е отчетено отразеното в ревизионния доклад по тези въпроси.

Неоснователно е и оплакването, че не било поискано възлагането на съдебно-техническа експертиза, която да потвърди реалността на СМР. С експертните знания този въпрос е недопустимо да се установява. Ако се касае за непрецизност на изказа в касационната жалба и се има предвид установяване изпълнението на работите на място въобще, това е било ненужно, доколкото както е отбелязано в обжалваното решение, въпросът не е бил спорен по делото. Последното прието за безспорно обстоятелство не е оспорено от касационния жалбоподател.

Оплакванията, че съдът не направил анализ на служебно известните на органите по приходите данни, не обсъдил в детайли предметът на конкретните доставки и не взел предвид всички релевантни за спора обстоятелства на фона на обстоятелствените мотиви, изложени в обжалваното съдебно решение, в което са разгледани всички спорни въпроси и са направени фактически констатации по тях, представляват формално възражение, лишено от всякаква конкретика, на което отговор е недължим.

Неоснователни са и възраженията срещу приетото от съда, че не е доказана данъчна измама. Предвид изложеното в касационната жалба тези оплаквания се преценяват като неясни, а конкретно заявеното такова, че не било изяснено какви са причините за избора на доставчиците от Екодин ЕООД за изпълнението на СМР е неотносимо към тази преценка.

Правилно съдът изразил несъгласие със съображенията, обосноваващи непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури с обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост на доставчиците и други установени нередности при тях, без пряка връзка с изследваните доставки. В тази връзка обосновано на доказателствата съобразил, че не е доказана данъчна измама, като не възприел за обосновано наличието на съществуване на изявление за данъчна измама и в решението на решаващия орган. При съобразяване на доказателствената съвкупност и коментираните неоспорени данни от счетоводството на ревизираното лице, съдът обосновано направил изводите си за реалност на спорните доставки. Правилно ги е обосновал с установените въз основа на представените писмени доказателства факти във връзка с тях, с наличието на плащане от страна на ревизираното лице по всички спорни фактури; с неоспорването на извършената от него последваща реализация на получените услуги по спорните доставки че са последващо реализирани чрез предаването им по сключените от ревизираното лице договори с възложители, съгласно които на дружеството е възложено извършването на определени СМР; с липсата спор относно това, че материалите за извършване на възложените СМР са за сметка и са осигурени от ревизирания субект. В съответствие с практиката на СЕС съдът дисквалифицирал недоказаната кадрова обезпеченост на доставчиците като достатъчно основание, с което да обоснове законосъобразност на изводите за липса на реалност на доставките по процесните фактури.

Доводите в касационната жалба на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, свързани с влязъл в сила РА на Роско Строй ЕООД са неотносими към настоящия спор. Ревизионният акт е диспозитивен документ, чиито фактически констатации и обстоятелства не са доказателствено средство, а предмет на доказване. В този смисъл приобщаването му към доказателствата по делото не допринася за изясняване на спорния въпрос относно реалността на доставките на СМР по процесните фактури, издадени от този доставчик, поради което касационните оплаквания, свързани с него са неоснователни.

Предвид изложеното, и в тази част касационното оспорване, предявено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, е неоснователно. Решението и в тази обжалвана част е валидно, допустимо и правилно постановено е при липсата на релевираните касационни пороци. Ето защо, и в тази част то следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на Екодин ЕООД:

Жалбата е частично основателна.

1. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател Екодин ЕООД срещу изводите на първоинстанционния съд за надлежно оправомощаване на лицето, възложило ревизията, тоест за валидност на спорния РА. Приетото от съда е подробно мотивирано, обосновано е на приобщените в тази връзка доказателства и е в съответствие със закона. Тези изводи се споделят от настоящия състав, поради което и при липсата на различни доводи в тази връзка от изложените от дружеството пред първоинстанционния съд, които да бъдат обсъдени и липсата на необсъдени направени възражения с решението, с настоящия съдебен акт, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, се прави препращане към мотивите по този въпрос, изложени от първоинстанционния съд.

1. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател Екодин ЕООД срещу изводите на първоинстанционния съд по оспорването на РА в частта на установените задължения за данъчни периоди м.12.2020 г., от м. 02.2021 г. до м. 06.2021 г. и м.08.2021 г. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС, на основание чл. 70, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС в общ размер на 10349,66 лв. по фактури, издадени от "Еуратек Финанс АД във връзка с придобиване на лек автомобил и съответните лихви за забава в размер на 1517,37 лв.

В тази обжалвана част решението е правилно. Необоснована на приобщените по делото доказателства и съдържанието на договора за лизинг е поддържаната от Екодин ЕООД теза, че казусът не касае придобиване на лек автомобил и доколкото е налице сключен договор за лизинг, който не е такъв за покупко продажба, по отношение на дружеството не бил налице фактическият състав на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС.

В съответствие с материалния закон съставът на АС Благоевград е възприел изводите на приходната администрация по този спорен въпрос. Обосновани на доказателствата по делото и на съдържанието на приобщения по делото като доказателство договор за лизинг са изводите на съда, че в случая действително е уговорена опция за прехвърляне на правото на собственост, но сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. Това не се и оспорва от дружеството. Правилен е изводът на съда, че по договора за лизинг лизингодателят е осъществил доставка на стока по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директивата за ДДС и чл. 6, ал. 2, т. 3, предл. 2 ЗДДС, а не на услуга, доколкото е уговорена опция за придобиване на собствеността и погасителният план разпределя лизинговите вноски така, че да съответстват на пазарната стойност на автомобила. По посочените фактически въпроси спор не е формиран. Приетото от съда съответства на трайно даваното и в практиката на Върховния административен съд разрешение по сходни въпроси. Уговорката лизингополучателят да придобие собствеността е съществена за квалифицирането на доставката като такава с предмет стока. За придобиването на лекия автомобил от «Екодин» ЕООД е приложимо ограничението на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, което в случая не се преодолява от изключение по чл. 70, ал. 2 ЗДДС, доколкото не се твърди и не се установява такова.

Доводите в касационната жалба не се различават от тези, които ревизираното лице е релевирало пред АС Благоевград. Първоинстанционният съд им е дал подробен и изчерпателен отговор, съответен на националната приложима правна регламентация, приложимите разпоредби от правото на Европейския съюз и относима практика на СЕС. По тази причина и предвид липсата на допълнително релевирани доводи в тази връзка, различни от тези, които дружеството е изтъкнало в първоинстанционната си жалба, с настоящия съдебен акт, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, се прави препращане към мотивите и по този въпрос, изложени от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, в тази част касационното оспорване, предявено от Екодин ЕООД, е неоснователно, а решението в тази обжалвана част е правилно. Ето защо, в тази част, като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила.

1. Основателни са оплакванията на Екодин ЕООД срещу изводите на първоинстанционния съд по оспорването на РА в частта на установените задължения за лихви в размер на 176,00 лв. за данъчен период м.10.2020 г. за извършена корекция с КИ от 15.10.2020 г.

Изводите на съда по тази част от оспорването на РА са неправилни.

Основателно касационният жалбоподател Екодин ЕООД обръща внимание, че намаляването на данъчната основа по фактурата от 07.10.2020 г. следва от неизвършване на фактурираните дейности в пълнота, като след извършване на дейностите е издадена нова фактура за стойността по КИ. С оглед тези разяснения, оправдани са възраженията срещу приетата от съда липса на документи за издаване на КИ от 15.10.2020 г. нарочен документ, който да се яви основание за издаването му. Такова безспорно е фактурирането на повече от извършените дейности към датата на издаването й 07.10.2020 г., които впоследствие след осъществяването им отново били фактурирани на 03.12.2020 г.

Предвид изложеното, в тази част касационното оспорване, предявено от Екодин ЕООД, е основателно. Решението в тази обжалвана част е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Ето защо, в тази част то следва да бъде отменено, а оспорването на РА, в частта на установените с него задължения за лихви в размер на 176,00 лв. за данъчен период м.10.2020 г. да бъде уважено, като РА в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен.

1. Основателни са оплакванията на Екодин ЕООД срещу изводите на първоинстанционния съд по оспорването на РА и в частта на установените задължения в размер на 32570,00 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Роско Строй" ЕООД 230...18/29.06.2020 г. и 230...15/26.06.2020 г. по договор за наем на техника, ведно със съответните лихви за забава в размер на 6667,81 лв.

Изводите на съда и по тази част от оспорването на РА са неправилни.

Неправилно съдът е поставил в основата на правните си изводи по тази част от оспорването приетата от него липса на доказателства при прекия доставчик относно техническото обезпечаване изпълнението на договора от 06.01.2020 г. за наем на техника, до който извод е достигнал при обсъждане на доказателствата, вкл. такива относими към доставчиците на прекия доставчик. Впрочем, видно е и от решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, че този отказ е основан на липсата на доказателства при доставчика за притежаването на ДМА, които да отдаде под наем, поради което е направен извод, че не са налице доказателства, пряко свързани и доказващи реално извършвана икономическа дейност от страна на дружеството доставчик по спорните фактури. Тази обстоятелства сами по себе си не са достатъчни за обосноваване на отказа на данъчно предимство на ревизирания субект. Опущенията при прекия и предходния доставчик не са относими към претендираното предимство на получателя по доставката. Обстоятелството, отразено в ревизионния доклад, че Екодин ЕООД е доказало, че разполага с техника (без индивидуализация в доклада на това място), която да използва за дейността си, не води на еднозначен извод, направен пак там, че това прави ненужно наемането й от трети лица. Заложеното в така възприетата теза от приходната администрация, че всъщност ревизираното лице е използвало собствен технически ресурс, а не нает такъв (процесния), подлежи на доказване по общите правила, каквото не е проведено.

Наред с това, първоинстанционният съд неправилно е приел, че Екодин ЕООД се позовава само на фактури и договори, за да обоснове реалното осъществяване на спорните доставки във връзка с посочения договор от 06.01.2020 г. Освен тях, по делото е наличен приемо предавателен протокол от 06.01.2020 г., който макар като частен документ да се ползва само с формална доказателствена сила, е индиция за предаването във фактическа власт на дружеството, респективно получаването на техниката. За използването й е представена справка машиносмени за месеците от февруари до август 2020 г. относно същата техника, описана в приемо- предавателния протокол, които доказателства, в съвкупност с останалите установени в хода на ревизията и по делото обстоятелства, дават основание да се приеме реалността на претендираната по договора доставка. Във връзка с тази доставка съдът е разширил проверката си като е приел за относими към направените от него правни изводи неустановени по делото обстоятелства относно уговорени по договора дейности, които не са свързани с наема на техниката. В този смисъл изложените съображения в тази насока от съда се явяват неотносими.

Предвид изложеното, и в тази част касационното оспорване, предявено от Екодин ЕООД, е основателно. Решението и в тази обжалвана част е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Ето защо, и в тази част то следва да бъде отменено, а оспорването на РА, и в частта на установените с него задължения за данъчен период м. 06.2020 г. в размер на 32570,00 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Роско Строй" ЕООД 230...18/29.06.2020 г. и 230...15/26.06.2020 г. по договор за наем на техника, ведно със съответните лихви за забава в размер на 6667,81 лв. следва да бъде уважено, като РА и в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид изводите на настоящия съд по същество на спора, обжалваното съдебно решение следва да се отмени и в частта, с която Екодин ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски за сумата над 3803,00 лв. до присъдената сума от 4752,00 лв. Въпреки частично пререшаване на спора по същество по касационната жалба на Екодин ЕООД, нему не се следва присъждането на разноски за първоинстанционното производство, тъй като там такива не се претендирани от това дружество.

С оглед изхода на спора по същество пред настоящата инстанция, направените искания от процесуалните представители на страните за присъждане на разноски са частично основателни. Ето защо, НАП следва да бъде осъдена да заплати на Екодин ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17343,00 лв. за касационното производство и за внесената държавна такса за това производство в размер на 318,60 лв. На НАП следва да се присъди сума в размер на 1331,41 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение