Решение № 368 от 13.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4637/2014 г.

Решение № 368 от 13.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4637/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа подадената от Ф. Х. Б. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 7707 от 4.07.14 г. на влязлото в сила решение № 312 от 27.06.2014 г. по гр. д. № 363/14 г. на Окръжен съд Хасково, с което е отменено решение № 130 от 3.04.2014 г. по гр. д. № 1858/13 г. на Димитровградски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Ф. Х. Б. да заплати на В. М. С. сумите от 730 лв., дадени в заем на 7.11.13 г., 1000 лв., дадени в заем на 28.11.13 г. и 4 000 лв., дадени в заем на 29.11.13 г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.13 г. Основанието за отмяна, на което се позовава е чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - наличие на ново обстоятелство, а именно: образувано досъдебно производство № 394/2014 г. по описа на РУП Д. срещу неизвестен извършител за деяние по чл. 290, ал. 1 от НК за това, че на 10.03.14 г. в [населено място] пред РС Димитровград по гр. д. № 1858/13 г., като свидетел устно, съзнателно потвърдил неистина или затаил истина, което обстоятелство удостоверява с представени удостоверения № 538 от 2.07.2014 г. и от 5.12.2014 г., издадени от РП Д.. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от В. М. С., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не е налице "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като досъдебното производство не е образувано срещу конкретно лице, а е срещу неизвестен извършител и изложените в молбата твърдения не са подкрепени с надлежни доказателства. Освен това изразява становище, че пред вид датата на образуване на производството /10.03.2014 г./, молителката е можела да заяви това обстоятелство по-рано и да поиска спиране преди постановеният съдебен акт да влезе в сила на 27.06.2014 г. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за изготвяне на отговор, реалното извършване на които е удостоверено с представен договор за правна защита и съдействие от 14.07.2014 г. В съдебно заседание касаторката се явява лично. Поддържа подадената молба за отмяна и желае да бъде уважена. Заявява, че в образуваното досъдебно производство са събрани гласни доказателства, установяващи поддържаната от нея теза, че разпитаният в качеството на свидетел по делото не е присъствал при предаване на сумите, които е осъдена да заплати. Представя писмени бележки, в които се твърди, че в образуваното ДП № 394/2014 г. се съдържат нови писмени доказателства /справки, протоколи за разпит и за извършена очна ставка/, които обаче не представя. Противната страна не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на ново обстоятелство, следва комулативно да се налице следните предпоставки: 1.то да е новооткрито /да е съществувало преди постановя-ване на решението, но да не е било известно на страната към този момент и нейното незнание да се дължи на обективни причини/, 2.да е от съществено значение за изхода на делото и 3. страната да разполага с документ, с който го доказва. Липсата на една от тези предпоставки води до неоснователност на подадената молба за отмяна. В случая не е налице втората от така изброените предпоставки, защото не е установено твърдяното ново обстоятелство, т. е. образуваното досъдебно производство № 394/2014 г. по описа на РУП Д. срещу неизвестен извършител, да е от съществено значение за изхода на делото по което е постановено решението, чиято отмяна се иска от молителката. Обстоятелствата, че ДП е срещу неизвестен извършител и че е висящо /т. е. по него няма влязла в сила присъда, с която да е установено извършването на деянието/ изключват основателността на тезата за връзка между воденото наказателно производство и делото, по което е постано-вено решението, чиято отмяна се иска. В подобна хипотеза само при наличие на влязла в сила присъда може да се претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, при това на различно от настоящето основание - по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени удостоверените като реално направени разноски в размер на 200 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение