Решение № 14321 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 369/2016 г.

Решение № 14321 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 369/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на ТЕЦ "В." ЕАД срещу решение № 6510 от 27.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2859/2015 г., Административен съд С.- град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. I, т. 3, с което считано от 01.07.2014 г. е утвърдена цена без ДДС за разполагаемост 8,98 лв. Мвч. С решението съдът е осъдил "ТЕЦ В." - ЕАД да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране направените по делото разноски в размер на 300 лв. Твърди се, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени в оспорената част решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ответната по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране - гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 6510 от 27.10.2015 г. по адм. дело № 2859/2015 г. на Административен съд С. град /АССГ/ е отхвърлена жалбата на "Т. В." ЕАД срещу решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел т. I. 3 и е осъдено дружеството да заплати на ДКЕВР разноски по делото в размер на 300 лв. Съдът е приел, че оспореното решение на ДКЕВР е постановено от компетентен орган в съответствие с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 21, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила по ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че ДКЕВР е приложила за производителите на електрическа енергия метода "норма на възвръщаемост на капитала" съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ, като по този метод е определила цените за разполагаема мощност на "Т. В." ЕАД при анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите. Посочил е, че при постановяването му от страна на регулатора е съобразена разпоредата на чл. 18 от НРЦЕЕ, където цената за разполагаема мощност се образува на базата на признаните от комисията условно- постоянни разходи, възвръщаемост на капитала и утвърдената разполагаемост на предоставената мощност. Съдът е допуснал комплексна съдебно - счетоводна и съдебно-техническа експертиза въз основа на която е приел, че от страна на ДКЕВР не са коригирани параметри с отношение към утвърдената цена за разполагаемост, условно признаните разходи са коригирани в намаление на база единица утвърдена разполагаемост за предишния ценови период. Признати са единствено разходите за амортизация в заявения размер, като тези разходи за амортизации са взети предвид в изчисленията с предложената стойност. Приел е, че при определяне на условно- постоянните разходи ДКЕВР не е допуснала нарушение, тъй като прогнозните стойности на количествата електрическа енергия, които ще бъдат продавани от крайните снабдители по регулирани цени за този период са с 9% по-малко в сравнение с предходния период, а по-отношение на доставчиците от последна инстанция намалението е с 86%. Отчетена е и променена структурата на потребление на свободния пазар, поради значителното намаление на количествата електрическа енергия, продавана от доставчиците от последна инстанция, водещо до несъответствие между количествата електрическа енергия, които НЕК задължително изкупува и реалното потребление на електрическа енергия на регулирания пазар. Отделно от това от ДКЕВР е отчетено, че още при подаване на заявлението си "ТЕЦ В." е посочил, че ще осъществява дейност до 30.12.2014 г., както и, че се предлага разполагаемост на един блок на периодичните търгове организирани от "ЕСО " ЕАД, както и непредставянето на разполагаема мощност за производство на електрическа енергия на свободния пазар. Като неоснователно е отхвърлено оплакването на жалбоподателя относно непризнаването на разходи за закупуване на емисии въглероден двуокис. П. отношение на този показател от страна на съда не е възприето заключението на вещото лице, че е по-коректно да бъде включен в цените на регулаторния период, поради това, че ДКЕВР е приела общ подход за всички дружества, при който такъв разход не е включен в разходите за определяне на цените на нито едно дружество в сектор "Електроенергетика". Съобразено е и, че реалното заплащане на този разход ще се осъществи в по-късен период за закупуване на емисии въглероден двуокис, поради и което определянето им ще стане в следващия ценови период след реалното им заплащане от всички дружества от сектора. Не е кредитирано и заключението по отношение направения анализ на реализираните приходи от разполагаемост за студен резерв за периода 01.07.2014- 30.06.2015 г., тъй като е отчетено, че са направени след изтичането на периода. Съдът е приел, че цените са одобрени след анализ и оценка на предоставената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите - чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗЕ. От фактическа страна е установено от съда, че производството пред ДКЕВР е образувано по заявление вх. № Е-13-15-5/31.03.2014 г. от "ТЕЦ В." ЕАД, с което е поискал да бъдат утвърдени нови по-високи цени за енергия и за разполагаемост, както следва: цена за енергия - 110,11 лв./МВтч и цена за разполагаемост - 28,23 лв./МВтч. С писмо изх. № Е-13-15-5/15.05.2014 г. ДКЕВР е поискала да бъде предоставена допълнителна обосновка за формиране на условно- постоянните разходи, разходите пряко свързани с дейността по лицензията, както и на разходите за нерегулирана дейност. ДКЕВР е извършила регулаторен преглед и въз основа на информацията и представените документи от жалбоподателя е изготвен доклад с вх. № Е-Дк-214/29.05.2014 г. от работна група, съставена от и. д. директор на Дирекция"Ц. регулиране, лицензии и пазари" и директор на Дирекция "Правна". На 29.05.2014 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е съставен протокол № 79 и е разгледан доклада на работната група относно утвърждаване на цени в сектор "Енергетика". насрочено е открито заседание за 03.06.2014 г., завършило с приемане на решение за насрочване на закрито заседание на 06.06.2014 г. за разглеждане на постъпили възражения. На 06.06.2014 г. е проведено закрито заседание, на което е съставен протокол № 82 като е насрочено обществено обсъждане на разгледан проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор"Електроенергетика". На 10.06.2014 г. е проведено обществено обсъждане и е насрочено закрито заседание за 30.06.2014 г., за което е съставен протокол № 94 и на което са разгледани подробно възраженията на жалбоподателя. С решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. ДКЕВР, в частта по частта по т. I. 3, е утвърдила считано от 01.07.2014 г. на "Т. В." цена без ДДС за разполагаемост -8,98 лв./МВтч. Цената е утвърдена при следните ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи - 13429 хил. лв. и прогнозна разполагаемост за регулаторния период - 1 494 756 МВт*ч. Решението на ДКЕВР е оспорено от "ТЕЦ В. " ЕАД пред Административен съд - С. град по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството съдът е допуснал и приел комплексна съдебно -счетоводна и съдебно- техническа експертиза/КСССТЕ/. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, като обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените за разполагаемост на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал всеки от ценообразуващите елементи. Решението е правилно. По касационната жалба са направени възражения относно изводите на съда за законосъобразност на приетите условно постоянни разходи на дружеството и неправилно приетата средно претеглена цена определена от ДКЕВР, както и че не са зачетени изводите на вещото лице относно признаване на разходите за въглеродни емисии. Неоснователно е възражението на касатора за противоречие на процесното решение с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът правилно е изследвал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цената за разполагаема мощност. Съгласно чл. 18, ал. 2 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 33 от 2013 г.) цените на електрическата енергия от производители може да включва компоненти - цена за разполагаема мощност и цена за енергия: 1. цената за разполагаема мощност се образува на база на признатите от комисията условно-постоянни разходи, възвръщаемост и утвърдена разполагаемост на предоставената мощност; 2. цената за енергия включва признатите от комисията променливи разходи и прогнозните нетни количества електрическа енергия. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на НРЦЕЕ "условно-постоянни разходи" са тези, които не се променят при промяна в количествата произведена или пренесена енергия, "норма на възвръщаемост на капитала " е възвръщаемост на инвестирания капитал, изразена като процент от този капитал, а "променливи разходи"- разходите, чиято стойност се променя в зависимост от количеството произведена, пренесена или продадена енергия. Установеното въз основа на събраните по делото доказателства налага извод, че горепосочените разпоредби са спазени. Действително в решението от страна на първостепенния съд е извършен преглед на законодателната уредба, касаеща понятието "разполагаемост за производство на електрическа енергия на производителите", но този преглед по никакъв начин не е рефлектирал върху крайните изводи, свързани с определената от страна на ДКЕВР "цена за разполагаема мощност". В съответствие с цитираните нормативни разпоредби ДКЕВР определя цените на базата на признатите от нея условно-постоянни разходи, които не се променят при промяна на количествата произведена или пренесена енергия. Задължение на производителя е при заявяване на нови по-високи цени за разполагаемост, да обоснове и докаже реални прогнозни условно-постоянните разходи за новия регулаторен период, но които да са основани на нормативно определените начини за тяхното формиране по НРЦЕЕ и Указанията за образуване на цените при производство на електрическа енергия при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". Обективно съдът е съобразил заключението на КСССТЕ, че при образуване на цената за разполагаемост, която е и предмет на спора, ДКЕВР е одобрила ценообразуващите елементи при следните стойности: условно постоянни разходи- 11 066хил. лв., в т. ч.: разходи за амортизации- 5 487хил. лв. и всички останали разходи- 5 579хил. лв.; възвръщаемост на капитала 7% и количество разполагаемост/ разполагаема мощност/- 1 494 756 МВтч. Съдът обосновано е приел, че ДКЕВР е приложила общ подход спрямо всички производители и е приела, че заявените прогнозни повишения не са икономически обосновани, тъй като детайлният анализ на компонентите им очертава тяхното обективно запазване или определено намаляване в различна степен за всяко едно дружество, а по отношение на жалбоподателя са признати единствено разходите за амортизация в заявения размер, които участват като отделен елемент при определянето на необходимия оборотен капитал. Отчетена е и променената структура на потребление на свободния пазар, поради значителното намаление на количествата електрическа енергия, продавана от доставчиците от последна инстанция, както и заявеното от самото дружество, че ще осъществява дейност да 31.12.2014 г. Съдът не установява допуснати закононарушения и при определянето на възвръщаемостта на капитала, изчислена при заявена от дружеството норма на възвръщаемост от 7%, върху определената от КЕВР регулаторна база на активите. Последната, видно от заключението на вещото лице е формирана само от нормата на възвръщаемост на собствения капитал, преди данъчно облагане от 6,3%, тъй като няма привлечен капитал. Не се установява и нарушение от страна на КЕВР при определяне на регулаторната база на активите, където според вещото лице признатата стойност на активите правилно е включена с балансовата им стойност към края на базисната година. По данни на изслушаната и приета от страните експертиза, необходимия оборотен капитал /НОК/ е определен в съответствие с чл. 13, ал. 8 НРЦЕЕ и т. 24.2 от Указанията за образуване на цените на КЕВР, като 1/8 от утвърдените годишни парични разходи, без разходите за амортизация, оценки и несъбираеми вземания. При това не е признат нито по-голям, нито по-малък от 45 дни нетен цикъл на оборотния капитал. Предвид липсата на данни за допуснати нарушения на посочените по- горе нормативноустановени правила, съдът приема за законосъобразни осъществените от КЕВР изчисления на НОК, за нетен цикъл от 45 дни. Още повече, че регулаторния орган не е длъжен да приеме всички искания и твърдения на заявителя. Като краен извод от страна на вещото лице е посочено, че цената за разполагаемост коректно отразява съотношението по чл. 18, ал. 2, т. 1 от НРЦЕЕ. Неоснователно е и възражението на касатора, че необосновано не са зачетени от съда изводите на вещото лице за признаване на разходите за въглеродни емисии. Съдът обективно е обсъдил заключението на вещото лице, което по отношение на разходите за въглеродни емисии е дало становище за включването им при определяне на цените за регулаторния период и признаване в прогнозните разходи, въпреки че за тях ще бъдат направени разходи за закупуване. Съдът е съобразил, че по отношение на тези разходи ДКЕВР е приела общ подход за всички дружества, при който такъв разход не е включен в разходите за определяне на цените на нито едно дружество в сектор "Електроенергетика", което е мотивирано с това, че реалното заплащане на разходите за закупуване на емисии въглероден двуокис ще бъде извършено в по-късен период и ще бъде коригирано в следващия ценови период след реалното им заплащане от всички дружества от сектора. Законосъобразно съдът е приел, че всъщност тези разходи не са отказани, а е отложено тяхното включване в цените за конкретния регулаторен период, което е обосновано с динамиката на цените за този разход и продължителността на периода /01.07.14 г. - 30.06.15 г./, при който биха се получили разлики в заплатените цени по този разход между отделните дружества в сектора и свързаната с това невъзможност за прогнозиране на този разход. Действително липсата на база за определяне на този разход, препятства обективността при признаване от страна на регулаторния орган, както и е оправдано със спазване на принципа за равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видове клиенти (чл. 23, т. 5 от ЗЕ). Отделно от това законосъобразни са изводите, че тези разходи напрактика са относими към утвърждаване цените за продажба на електрическа енергия, които не са предмет на настоящия спор. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид непроизнасяне по оплакванията в жалбата. Съдът при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК е разгледал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, дори и по отношение на които не са направени оплаквания в жалбата, като в последната се твърди нарушение при определяне на отделните ценообразуващи елементи, като за всеки от тях съдът е изложил обосновани правни изводи. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,