Решение № 6622 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2016 г.

Решение № 6622 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ж. Д., в качеството й на пълномощник на ГППИМП "М. Б." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 39 от 21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 282/2015 г. по описа на Административен съд - С.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което писмена покана изх. № 29-05-123 от 08.10.2015 г. да бъде отменена. Претендира се и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. С., чрез юрисконсулт В., в писмен отговор от 11.04.2017 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 39 от 21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 282/2015 г., Административен съд - С. е отхвърлил жалбата на ГППИМП "М. Б." ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу писмена покана изх. № 29-05-123 от 08.10.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо. Съдът е разяснил делото изцяло. Изводите относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. В мотивите към съдебния акт се съдържат изчерпателни отговори на всички оплаквания на жалбоподателя срещу издадения административен акт и тези мотиви не следва да се възпроизвеждат в настоящите, тъй като изцяло се споделят от касационния състав. Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Предмет на спора по първоначалното дело е бил извършило ли е ГППИМП "М. Б." ООД през първото тримесечие на 2015 г. превишение на назначените брой специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностични дейности (МДД). На този въпрос и оглед на изчисленията на икономическата експертиза, съдът правилно е отговорил, че такова превишение е налице. Действително протокол РС-I 459-1, с който са определени броя на СМД и стойността на МДД е бил връчен на лечебното заведение на 13.02.2015 г. Това е и датата на сключване на индивидуален договор № 200459 за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Очевидно протокол, който е неразделна част от договора, не може да бъде подписан преди сключване договора, който е за 2015 г. Наред с изложеното, правилно първоинстанционният съд е съобразил, че тъй като се касае до първото тримесечие на 2015 г., приложимата норма е тази на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ 2015 г.(Изм. – ДВ, бр. 0 от 2017 г.), приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г., на основание чл. 3 ЗБНЗОК 2015 г. Съгласно цитирания текст, през първото тримесечие на 2015 г., до изготвянето на окончателния брой на СМД и стойността на МДД, изпълнителите на СИМП и ПИМП назначават СМД и МДД съобразно обема и честотата им, съгласно съответните приложения към НРД за медицинските дейности за 2015 г. и определените брой/стойност СМД и МДД за първо тримесечие на 2014 г. В случая тази норма урежда конкретно правоотношенията между страните по индивидуален договор № 200459 от 13.02.2015 за оказване на първична извънболнична медицинска помощ за първото тримесечие на 2015 г., а не на чл. 27, ал. 2 от Правилата, който се отнася до други текущи тримесечия. В тази връзка касаторът неправилно се позовава на последната норма, предвид процесното тримесечие. Освен разпоредбата на § 2 ПЗР от Правилата, следва да се има предвид и текста на чл. 38 от индивидуалния договор, съгласно който за всяко тримесечие възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД и стойност на назначаваните МДД, съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 ЗБНЗОК за 2015 г., утвърдени от НС на НЗОК. Инцидентен контрол върху тези правила по настоящото дело е недопустим, а възраженията на касатора, че правилата не са му били известни, са несъстоятелни. От икономическата експертиза се установява, че до сключване на цитирания договор и нарушение на § 2 ПЗР от Правилата, лечебното заведение е назначило направления за консултации и/или съвместно лечение - бл. МЗ-НЗОК № 3 и повече направления за медико-диагностична дейност бл. МЗ-НЗОК № 4 в по-голям размер от определените брой/стойност СМД и МДД за първо тримесечие на 2014 г., като тенденцията на превишението е продължила и след подписване на цитирания протокол. Във връзка с молба вх. № 29-05-17 г. от 09.03. 2015 г. за отпускане на допълнителни направления за СМД и МДД за процесното тримесечие са отпуснати 70 бр. бл. МЗ-НЗОК № 3 и 500 лв. по бл. МЗ-НЗОК № 4. Други искания за допълнителни направления през тримесечието не са правени. По първоначалното дело жалбоподателят не е твърдял, че е извършил компенсиране на процесните брой на СМД и стойности на МДД през следващи тримесечия, нито в рамките на 2015 г. Не е ангажирал и доказателства в тази насока, както пред първоинстанционния съд, така и с касационната жалба. Освен това се преценява, че в констативен протокол № РД-13-01-104Ф от 23.09.2015 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-13-01-105Ф от същата дата, в графи 9, са посочени медицински направления за компенсиране и МДД за компенсиране. В констативен протокол № РД-13-01-104Ф от 23.09.2015 г., представляващ неразделна част от писмената покана, изрично е посочена и клаузата на чл. 41, ал. 1 от индивидуален договор № 200459 от 13.02.2015 г., като основание за отговорността на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ и нарушения на Правилата. Производството по възстановяване на сумите е по чл. 76а ЗЗО. По силата на чл. 41, ал. 1 от индивидуалния договор изпълнителят е поел задължението да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Клаузата е гаранционно-обезпечителна по отношение на бюджета на НЗОК, който не е неограничен и отговорността на лечебното заведение произтича от неправомерното му поведение, изразяващо се в неизпълнение на клаузите на 38, 39 и 40 от индивидуалния договор, Правилата по чл. 3, ал. 2 ЗБНЗОК за 2015 г., утвърдени от НС на НЗОК и НРД. При условие, че след 09.03.2015 г. ГППИМП "М. Б." ООД не е отправял до РЗОК гр. С. мотивирани искания по чл. 40, ал. 1 от договора, които трябва да се осъществят преди изтичане на тримесечието, то без значение е въпросът дали в бюджета на тази каса е имало допълнителни средства. Липсва правно основание първоначално да се издават направления, без предварително искане до Касата и нейното съгласие, а след това да се черпят права от неправомерното поведение. Извършеният преразход на средства, спрямо планираните, е реална щета за бюджета на НЗОК, тъй като трябва да се търсят допълнителни източници за заплащане на изпълнените медицински дейности, назначени извън разрешените. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание не опорочава фактическите констатации на съда, поради допуснати от него процесуални нарушения. Тя обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. Така изложените мотиви налагат изводи за липса на визираните касационни основания, поради което оспореното решение се оставя в сила. Разноски в полза на касатора не се присъждат, предвид изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,