Решение № 8366 от 9.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1696/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Техно Био Импорт ЕООД, [ЕИК], с адрес: гр. Пловдив, [ж.к.], [адрес], представлявано от управителя П. Кременлиев, чрез адв. Балкански, против решение 2296 от 11.12.2020 г. по адм. д. 1543/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-13-1400900-091-01 от 15.12.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение 176 от 05.03.2015 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. Пловдив относно определени публични задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в размер общо на 166 738,34 лева, ведно с прилежащи лихви в общ размер на 25 993,19 лева. Касаторът твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че за причина за отказания данъчен кредит се сочи разминаване между договора и спорните фактури. В договора цената на машините е 432 800лв., а общия сбор от фактурите е 382 540лв. За това намаление противно на соченото в решението не е нужно издаване на данъчни кредитни известия. Счита, че също така неправилно се сочи несъответствие на машините по договора за доставка, които са две на брой и броя им по фактурите. Превоза до базата на прекия доставчик в с. Цалапица е реално осъществен предвид писменото обяснение и доказателствата представени от превозвача му. Излага подробни съображения в жалбата. На последно място счита, че неправилно АС-Пловдив не кредитира представените в производството по чл. 239 от АПК доказателства. Несъмнен е изводът, че посоченият при третото разглеждане на делото превозвач Нанатекс ЕООД е именно дружеството, извършило транспорта на процесните машини. Въз основа на горното се иска да бъде отменено оспореното решение и да се постанови ново, с което да се отмени процесния РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител юрк. Рашева, в писмена защита оспорва касационната жалба. По същество намира, че същата е неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 914,63 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество изразява становище за неоснователност на същата. След подробен анализ на писмените доказателства, съдат е достигнал до обоснован извод, че не са доказани предпоставките в полза на дружеството да бъде признато право на данъчен кредит. Решението не страда от касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Делото е на произвоство пред Върховен административен съд след като с решение 8199/25.06.2020 г., постановено по адм.д. 12514/2019 г. на ВАС, Петчленен състав Първа колегия, е отменено влязлото в сила решение 12039/09.10.2018 г., постановено по адм.д. 2823/2018 г. на ВАС и Решение 64 от 10.01.2018 г. по адм.д. 1189/2017 г. по описа на АС-Пловдив на основание чл. 239, т. 1 от АПК, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Решението за отмяна е постановено, тъй като са представени нови доказателства относими към правния спор - фактура 2119 от 30.07.2013 г., издадена от Нанатекс ЕООД за извършена на посочената в нея дата транспортна услуга към получателя Техно био импорт ЕООД по маршрут с. Цалапица гр. Велинград, с посочени товародател и товарополучател. Представена е и товарителница сер. MN 035017 от 30.07.2013 г. При разглеждане наделото след отмяната Административен съд - Пловдив е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт Р-13-1400900-091-01 от 15.12.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 176 от 05.03.2015 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. Пловдив относно определени публични задължения по ЗДДС, в резултат на непризнат данъчен кредит в размер общо на 166 738,34 лева, ведно с прилежащи лихви в общ размер на 25 993,19 лева за осъществена доставка на машини-frezhobel cnc machine type CU 100/160/ и universal lathes cu1600rd и услуга свързана с тяхното рециклиране. При преценката на обосноваността и материалната законосъобразност на ревизионния акт, решаващият състав е анализирал приобщените доказателства. Съдът е приел, че т.нар. ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което е станало причина за новото разглеждане на делото и което евентуално би могло да доведе до различно решение по спора, само по себе си и без събиране на други доказателства не може да доведе до никакви различни изводи от гореизложените при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Според съда в заключението на вещото лице се съдържат единствено експертни констатации, изградени въз основа на проверка на извлечения на вторични счетоводни регистри в счетоводството на третото по делото лице превозвач Нанатекс ЕООД, което именно е лицето, което се твърди да е извършило превоза на 2 бр. машини от с. Цалапица до гр. Велинград. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Основателно се поддържа от касатора, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно е прието от Ас-Пловдив, че представените фактура и товарителница, послужили за отмяна по чл.239, т.1 от АПК, не променят извода на съда за законосъобразност на ревизионния акт. С приложените в производството по отмяна доказателства са опровергани констатираните при ревизията и обосновали отказа на ПДК несъответствия при транспортирането на стоките до база на Техно био импорт ЕООД. За да бъде признато право на данъчен кредит в полза на ревизираното дружеството е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, в който да са посочени всички изискуеми от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. В настоящото производство предмет на процесните доставки са рециклирани машини представляващи родовоопределени вещи-машини, описани във фактурите като frezhobel cnc machine type CU 100/160/ и universal lathes cu1600rd и предоставянето на услуга свързана с тяхното рециклиране. Съставените четири броя фактури са във връзка със сключен договор за продажба 17/01.02.2013 г. между ВМД 08ЕООД и Техно био импорт ЕООД. На машините е извършено рециклиране, чрез включване на компютърен компонент. По този начин е завишена стойността им, като е подобрена техническата им функционалност. Установен е произходът на машините, като от доказателствата по делото може да бъде проследена веригата на предходните доставки, транспортирането на стоките и предаването на машините на прекия доставчик на ревизираното лице - ВМД 08 ЕООД. В хода на проведените съдебни производства са представени доказателства, от които е видно, че доставчикът е разполагал със складова база в с.Цалапица, в която се намират процесните машини и в последствие са предадени на прекия доставчик. Доказани по делото са твърденията на касатора, че машините са доставени до двора на кооперацията в с.Цалапица, където са били отремонтирани, чрез монтиране на компютърен модул и след това са доставени на Техно Био Импорт ЕООД. За предаването на машините има съставен приемо-предавателен протокол . Последяващият транспорт от с.Цалапица до обекта на РЛ е осъществен от Нанатекс ЕООД и за това са представени доказателства, които са дали основание за постановяване на решение 8199/25.06.2020 г. постановено по адм.д.12514/2019 г. Неоснователно представените доказателства за осъществен транспорт при разглеждане на делото от АС-Пловдив след отмяната не са ценени като такива, въз основа на които може да бъде направен извод за реалност на процесните доставки. Новопредставените доказателства са подкрепени и от изслушаната по делото ССЕ, която установява, че фактура за транспорта е осчетоводена и платена според извършената проверка на Нанатекс ЕООД. Превозвачът действително притежава необходимият потенциал да осъществи транспорта на процесните машини. В хода на проведените съдебни производства са представени и доказателства за разтоварването на превозените машини, като е посочено конкретно лицето осъществило разтоварването-К. Арнаудов. Въз основа на описаните доказателства, следва да се приеме, че е осъществена размяната на насрещно дължимите престации. Сделката е реално изпълнена. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и това е сторено в хода на проведеното съдебно производство. От жалбоподателя са установени изискуемите по закон предпоставки за признаване право на данъчен кредит. За да обоснове законосъобразност на постановеният отказ да бъде признато правото на данъчен кредит, съдът е посочил, че не е установено пълно заплащане на дължимите суми по фактурите. Заплащането на цената на доставките не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. По тази причина и мотивите на съдебното решение са неотносими и не се споделят от касационния състав. Във връзка с горното се налага извод, че събраните по делото многобройни писмени доказателства, включително и представените след отмяната, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, установяват реалност на процесните доставки. По тези съображения оспореното решение на АС-Пловдив подлежи на отмяна, както и процесния ревизионен акт. С оглед крайния изход на делото, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 14 400.60 лв, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Според приложеният списък на разноски от касатора заплатеното адвокатско възнаграждение за проведените седем самостоятелни съдебни произвоства е съобразено с материалния интерес по делото, както и с определените минимални размери на адвокатските възнаграждения по наредба 1 от 09.07.2004 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,