Решение № 474 от 10.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1435/2014 г.

Решение № 474 от 10.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1435/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдената З. Д. Л. /Т./ за възобновяване на нохд № 4200/2012 г., по описа на Районен съд /РС/ - Пловдив и на внохд № 457/2014 г. на Пловдивски окръжен съд /ОС/, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Саморъчно написаното искане обективира недоволство от атакувания и влязъл в сила акт, постановен при липса на събрани по реда на ГПК доказателства и "обоснован" с неверни твърдения. С голословни декларации се отрича очертаната от съда фактология за инкриминираните престъпления по чл. 210 и чл. 211 от НК, за които е ангажирана наказателната отговорност на З. Л. /Т./. Заявява се, че осъдената "не се е представяла за служител на Агенция "Социално подпомагане"; "не е въвела в заблуждение Д. Н., при прехвърлянето на притежавания от нея имот" и не й е причинила "имуществени и неимуществени вреди", с цел облагодетелстване. Бланкетно се оспорва и приетото за осъществената спрямо М. К. измама, с предмет - пари в размер на 7 000 лева, като след емоционален коментар на възможностите за произхода им се извежда произволно заключение, че без " документ би могло да бъде посочена и сумата от 70 000 лева", за предоставена от пострадалата. Релевираните оплаквания са съпроводени с неясни претенции за "откорегиране и отмяна на незаконосъобразното, поради противоречия в процедурата решение", което създава сериозни затруднения за разбиране на действително изразеното желание на осъденото лице. В открито заседание на 04.12.2014 г., осъдената З. Л. /Т./, редовно уведомена, след изричен писмен отказ за участие, не се явява и същата се представлява от назначен служебен адвокат. В хода на съдебните прения защитникът словно лаконично поддържа искането, чрез волеизявлението, че се солидаризира с изложеното в него и не е в състояние да предложи допълнителни съображения. Прокурор при Върховната касационна прокуратура алтернативно пледира за липса на визирани основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК и за правилност, и справедливост на съдебния акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в рамките на реализирания извънреден контрол, взе предвид следното: С присъда № 362 от 12.11.2013 г., обявена по нохд № 4200/2012 г., Пловдивски РС е признал З. Д. Л. /Т./, за виновна в извършени през периода от месец септември 2009 г. до 27.01.2011 г. престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК; чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 от НК; по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 от НК; по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, вр. чл. 28 от НК и по чл. 319 от НК, като след индивидуализация на наказанията за включените в реалната съвкупност престъпни деяния, при условията на чл. 23, ал. 1 от НК на лицето е наложена обща най-тежка санкция - ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на З. Л. /Т./, като е осъдена да заплати в полза на Д. Т. Н. и на П. А. Е. сумите от 57 500 лева/ на Н./ и 169 лева /на Е./ за репариране на претърпените при престъпните посегателства по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 от НК и по чл. 209, ал. 1 от НК вреди. Присъдата е била предмет на инстанционна проверка по внохд № 457/2014 г. на Пловдивски ОС, финализирала с решение № 186 от 14.07.2014 г., с което е потвърдена изцяло, с произтичащите от това последици - юридически стабилитет на съдебния акт и приложимост на процесуалните норми на чл. 419-426, Глава тридесет и трета от НПК. Депозираното искане на осъдената З. Л. /Т./ е недопустимо. Процедурата по възобновяване на наказателното дело и основанията, предпоставящи упражняване на правомощията в чл. 425, ал. 1 от НПК, са визирани в разпоредбите на чл. 419 - чл. 426 от НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на установения в чл. 420 и чл. 422 от НПК, вр. чл. 426 от НПК регламент обуславя категоричен извод за очертани предели на извънредната съдебна проверка, лимитирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакувания и влязъл в сила акт; основанията за възобновяване и данните, които ги подкрепят; и направеното искане. Несъблюдаването на тези правни предписания препятства Върховният касационен съд да изпълни задълженията си по чл. 425, ал. 1 от НПК. В конкретния казус осъденото лице и неговият защитник, са дерогирали законовите изисквания да релевират фактически доводи и правни аргументи, обезпечаващи наличието на основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, и да формулират точни претенции, което създава обективна пречка за упражняване на възложената от чл. 419- чл. 426 от НПК компетентност и предопределя служебен съдебен контрол, недопустим по отношение на придобил стабилитет акт, съгласно действащото законодателство. Основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК индицират на многообразие, поради което и при отсъствие на изричното им и обосновано очертаване, съществува реална възможност решаващият орган да стесни или разшири заявената от инициатора на извънредното производство воля, изключително неясно афиширана в случая, и да накърни правата на процесуалния субект при съдебната проверка. По изложените съображения, настоящият състав счита, че депозираното искане на осъдената З. Л. /Т./, за възобновяване на нохд № 4200/2012 г. на РС - Пловдив и на внохд № 457/2014 г. на Пловдивски ОС, по предвидения в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК ред, следва да бъде оставено без разглеждане, като производството по н. д. № 1435/2014 г., по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, бъде прекратено. Водим от горното, Върховният касационен съд