Решение № 9889 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13416/2011 г.

Решение № 9889 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13416/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Красимир Петров Петров от гр. София против Решение № 2693/03.06.2011 г. по адм. дело № 104/2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на Решение № 175/14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), наричана за краткост "комисията", с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея касационни основания, като представя и писмени доказателства. В писмена защита адвокат Бенатов от името на касатора също поддържа жалбата.

Ответникът - редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Петкова, която от негово име и в писмено становище иска от съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, анализ на представените по делото и с касационната жалба доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване и разгледана по същество, е неоснователна.

Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че комисията законосъобразно е разкрила принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, тъй като за оспорващият има наличие на документи по смисъла на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за качеството му на секретен сътрудник-агент на Държавна сигурност с псевдоним "Стоун", изразяващи се в записване в регистрационния дневник, два броя картони образец 4 и един брой образец 6 и писмо рег. № 178-I/14.05.1990 г. с искане да бъде заличен от картотеките.

Този извод на съда е обоснован и законосъобразен.

ЗДРДОПБГДСРСБНА в чл. 3 изброява изчерпателно публичните длъжности, за които е задължително да се разкрие принадлежността им към ДС или разузнавателните служби на БНА, като в т. 23 от този чл. също изчерпателно изброява кои са тези длъжности в Министерството на външните работи, а именно - посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на Република България. Жалбоподателят е изпълнявал длъжността временно управляващ посолството в Пном Пен за периода от 14.08.2005 г. до 23.08.2009 г., поради което за него е извършена законосъобразно проверка за принадлежност към органите на Държавна сигурност.

В мотивите към решението първоинстанционния съд е дал обоснован и законосъобразен отговор на доводите на жалбоподателя, които се повтарят изцяло и в настоящата касационна жалба, а именно - достатъчно ли е наличието на записване в регистрационните дневници на Държавна сигурност и съставянето на документи от трети лица като картончета и други подобни, които не изхождат от лицето, до което се отнасят и не носят неговия подпис, да обоснове извод за принадлежност на това лице към органите на Държавна сигурност. Отговорът на съда е положителен и той се споделя изцяло от настоящата инстанция, тъй като почива на закона и на Решение № 4/26.03.2012 г. по к. д. № 14/2011 г. на Конституционния съд на Република България, с което е прието, че нормата на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е конституционосъобразна.

Съдът правилно е преценил, че след като съгласно чл. 24 от закона "Принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1.", а съгласно чл. 25 "обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва:

1. за установяване на дейност на секретен сътрудник -.... при наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители", то наличието на записване в регистрационния дневник на Държавна сигурност и три броя картони и искане лицето да бъде заличено от картотеките е достатъчно основание да се приеме, че касаторът е имал принадлежност към органите на държавна сигурност като секретен сътрудник-агент с псевдоним "Стоун". Според закона, така както е приет от Народното събрание, административният орган и съдът нямат процесуалната възможност да установят дали действително съставените документи по отношение на лицето, до което се отнасят, са с истинско съдържание или не и дали заинтересованото лице на практика е извършвало дейност на секретен сътрудник или не, а те само констатират, че такива документи има съставени и те се отнасят до това лице.

Следователно административния орган правилно и в съответствие със ЗДРДОПБГДСРСБНА е разкрил принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, поради което и съдът правилно е отхвърлил оспорването на този административен акт.

От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,