Решение № 12688 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5868/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение 40/07.04.2023г., постановено по адм. дело 80/2023г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 11389/24.01.2023г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за издаване на заповед за прилагане на ПАМ. Счита, че в оспорената заповед са изложени достатъчно мотиви относно продължителността на срока, както и че при издаване на заповедта е допусната техническа грешка при посочване на годината на извършване на проверката. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената заповед. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ ЕСКУЛАП В. Панчев не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на ЕТ ЕСКУЛАП В. Панчев е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 11389/24.01.2023г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" аптека Ескулап , находяща се в гр. Ловеч, ул. Търговска 78 и стопанисвана от едноличния търговец и забрана за достъпа до обекта за срок от 7 дни. Заповедта е издадена след извършена проверка, като в заповедта е посочено, че проверката е извършена на 16.01.2022г., а според протокола за проверка послужил за издаване на заповедта - 16.01.2023г. Посочено е, че при извършване на проверката е направена контролна покупка на една опаковка парацетамол на стойност 2.30 лева, заплатена в брой, при която не е издадена фискална касова бележка, което е квалифицирано като състав на нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма на акта и на процесуалните правила, както и в несъответствие с целта на закона. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС мярката се налага за срок до 30 дни. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката. Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 7 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на покупка една опаковка парацетамол на стойност 2.30 лева. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 7-дневен срок на мярката е немотивиран, като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката. Не е съобразен характерът на търговията, а е посочено единствено, че обекта е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, без да са посочени и анализирани каквито и да било конкретни данни за търговската дейност. В мотивите към заповедта не е разгледан въпроса за тежестта на нарушението и по какъв начин се налага необходимост от прилагане на мярката за срок от 7 дни, което неминуемо би рефлектирало върху дейността на търговеца в дългосрочен план. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Отделно от изложеното, принудителната административна мярка е приложена със заповед издадена на 24.01.2023г. за нарушение, извършено на 16.01.2022г., година по-рано. Според протокола за извършена проверка, послужил като основание за издаване на заповедта, нарушението е извършено на 16.01.2023г. Последиците от противоречието между фактическите основания за издаване на акта и констатациите в протокола за извършена проверка водят до неустановяване на основанията за прилагане на мярката. Доводите на касационния жалбоподател, че се касае за техническа грешка в датата на нарушението са неоснователни, тъй като по делото няма данни и доказателства, твърдяната грешка да е поправена от органа, издал административния акт по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответника има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на претенция за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение