Решение № 16841 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2011 г.

Решение № 16841 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Никола Тодоров Митушев от гр. Кричим, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Екатерина Николова Василева от гр. Пловдив, срещу решение № 1037 от 14.06.2011 г. по адм. дело № 1580/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че със заявление вх. № 37883 от 17.07.2006 г. касационният жалбоподател е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложил копие на заповед № 243 от 1.06.2006 г., с която управителят на търговското дружество "Балкан секюрити" ЕООД, гр. София, е прекратил трудовото правоотношение с него, считано от същата дата - 1.06.2006 г. С разпореждане № 41 от 15.11.2006 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив е отпуснало исканата пенсия при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО от датата 1.06.2006 г., на която е било прекратено осигуряването на жалбоподателя.

На 24.11.2009 г. касационният жалбоподател е подал заявление вх. № МП-7065, с което е поискал да му бъде преизчислена отпуснатата с разпореждане от 15.11.2006 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст като се вземе предвид осигурителния стаж, удостоверен с приложено към заявлението удостоверение. При направената проверка по това искане било установено, че Никола Тодоров Митушев: а) е бил чл. кооператор в Кооперация "София 04", гр. София за периода 1.05.2006 г. до 31.05.2008 г. и е извършвал дейности, поставени му чрез възлагателен протокол (писмо № 029 от 9.02.2010 г. на л. 48 от делото на АСПд); б) за времето от 2.05.2006 г. до 2.06.2008 г. е работил по трудово правоотношение с "Агенция ДАГА полис" ООД, София, регионална дирекция Пловдив (писмо изх. № 030 от 9.02.2010 г. на л. 49 от делото на АСПд) и в) в регистъра на осигурените лица са вписани данни, че Никола Тодоров Митушев е осигурен от 1.06.2009 г. по трудово правоотношение с Централна кооперативна банка, гр. София и това му осигуряване не е прекратено. При тези данни с разпореждане № 4804054681 от 29.04.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО е отменило разпореждането от 15.11.2006 г., с която е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст и всички последващи разпореждания за нейното осъвременяване. С последващо разпореждане № 4804054681 от 15.05.2010 г. длъжностното лице на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО е разпоредило Никола Тодоров Митушев да възстанови неправилно изплатените му пенсии в общ размер от 7723,53 лв. и изтекли лихви в размер на 3118,25 лв. или общо 10841,78 лв.

Първото от тези две разпореждания - № 4804054681 от 29.04.2010 г. - не е било оспорено и е влязло в сила. А с решение № 140 от 30.06.2010 г. директорът на РУСО - Пловдив е отхвърлил жалбата на Никола Тодоров Митушев срещу второто разпореждане.

С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Никола Тодоров Митушев срещу решение № 140 от 30.06.2010 г. на директора на РУСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че разпореждане № 4804054681 от 15.05.2010 г. е издадено въз основа на влязлото в сила разпореждане № 4804054681 от 29.04.2010 г., което е стабилен административен акт, а от събраните по делото доказателства било установено по категоричен и безсъмнен начин, че при отпускането на пенсията осигуряването на жалбоподателя не е било прекратено.

С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, основани на следните аргументи:

1. Процедурата по отпускане на пенсия е започнала по заявление, вх. № 37883 от 17.07.2006 г., в което жалбоподателят е декларирал, че е прекратил осигуряването си от 1.06.2006 г. Пенсионният орган бил приел тази декларация и е отпуснал исканата пенсия, независимо от факта, че на 18.07.2006 г. е разполагал със справка от персоналния регистър (л. 31 от делото на ПдАС), в която е отразено осигуряване до 31.05.2006 г. от три различни осигурители, а към заявлението за пенсиониране е приложен документ (заповед) за прекратяване на трудови правоотношения единствено от "Балкан секюрити" ЕООД. При установяване на това несъответствие между данните от справката в персоналния регистър и представените документи пенсионният орган е бил длъжен, съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и чл. 34, ал. 3 от АПК и съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС да уведоми г-н Митушев, че не сочи доказателства за прекратено осигуряване и при останалите осигурители. При липсата на такова уведомяване за пенсионния орган е възникнало задължението служебно да събере липсващите доказателства, съгласно чл. 36, ал. 1 АПК, тъй като от справката от регистъра е разполагал с необходимата информация, но не е сторил и това. А въз основа единствено на декларацията на Митушев, че е прекратил осигуряването си, пенсионният орган е приел, че това е безспорно установено и отпуска пенсията.

1. Никола Митушев няма познания и не е специалист в областта на социалното осигуряване, пенсиите и трудовото право и не е бил запознат с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, поради което е подал заявление за пенсия и е декларирал прекратяване на осигуряването единствено при осигурителя, с който е бил сключен основния му трудов договор. Декларацията за прекратено осигуряване е помощно и последно средство при отпускане на пенсия и би имала стойност единствено в случай на липса на каквито и да било други данни и документи, свързани с декларираното в нея обстоятелство. Първоинстанционният съд обаче е обсъдил декларацията за прекратено осигуряване самостоятелно и независимо от доказаната фактическа обстановка по делото и относимите административнопроизводствени правила и материалноправни норми. Така, ако се възприеме становището на съда, че декларацията е достатъчна за определяне датата на прекратяване на осигуряването, какъв е смисъла от изискването на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от НПОС към заявлението за пенсиониране да бъдат представени документи за прекратяване на осигуряването? Какъв е смисълът от поддържането на персонален регистър за събиране на доказателства и др., след като според пенсионния орган и според съда е достатъчно да се подаде декларация за прекратено осигуряване за да се отпусне искана пенсия?

1. Правилото на чл. 94, ал. 1 КСО, според което пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, противоречи на принципите, установени в чл. 51, ал. 1, чл. 57, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Това противоречие е установено с решение № 12 от 25.09.1997 г. по конст. дело № 6/1997 г. (обн., ДВ, бр. 89 от 7.10.1997 г.), независимо че е постановено по искане за отмяна на текстове от Закона за пенсиите (отм.). От датата на това решение на КС до края на 2003 г. в ЗП, КЗОО и КСО не е съществувало изискване за прекратяване на осигуряването на дадено лице с цел то да реализира придобито право на пенсия и пенсиите са се отпускали без да се прекратява осигуряването (чл. 94 КЗОО в сила до 31.12.2003 г.). Първоинстанционният съд не е изразил становище и по този довод.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че доводът за неправилност на съдебното решение и аргументите, с които е обоснован, са неоснователни.

Целта на първите два аргумента (по-горе т. 1 и т. 2) е да обосноват извод, че касационният жалбоподател добросъвестно е получавал неправилно отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото е направил невярно деклариране поради грешка и незнание, а не с намерение да въведе длъжностното лице в заблуждение. Само че прочитът на декларираното от касационния жалбоподател обстоятелство води до обратния извод. Заявлението за пенсия с инкорпорираната в него декларация се намира на л. 5 от делото на Пловдивския административен съд и съдържанието на декларацията е следното: "ДЕКЛАРИРАМ, че не получавам друга пенсия и не се осигурявам от 1.06.2006 г. Друг стаж нямам. По време на прекъсване на стажа не съм работил." Съвсем вероятно е касационният жалбоподател да не знае текста на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), но написаното от него - "не се осигурявам от 1.06.2006 г." и "по време на прекъсване на стаж не съм работил" - е недвусмислено и съвсем не се влияе от това дали той знае или не знае текста на чл. 94, ал. 1 КСО. Също така е вярно, че (вероятно скъпо струващият) софтуер на персоналния регистър прави особено укоримо всяко бездействие да се направи справка по него. Но същественото е, че по правило недобросъвестността означава недопустимо ползване на блага, придобиването на които е резултат на съзнателно извършено правонарушение при преследването на целта те да бъдат непременно получени. Затова допуснатото от длъжностните лица при РУСО бездействие да направят справка в персоналния регистър дали според данните в него наистина е прекратено осигуряването не прави жалбоподателя добросъвестен получател на неправилно отпуснатата му пенсия.

Върховният административен съд не е овластен да обявява или да констатира противоконституционност на закон. А посоченото в касационната жалба решение № 12 от 25.09.1997 г. по конст. дело № 6/1997 г. е неотносимо в процесния случай и не обуславя извод за несъответствие на чл. 94, ал. 1 КСО с него. Основният извод в това решение на Конституционния съд е: "За да се обоснове конституционноправната оправданост на въведено със закон намаляване (ограничаване) на придобита (вече) пенсия, включително до степен на пълния й размер, е необходимо или пряко, или поради действието на друга конституционна норма (основно начало или основно право) самата Конституция да допуска това. Съображението, че оспореното разрешение се основава на логиката или характера на действащата у нас система на обществено (пенсионно) осигуряване, не е от конституционноправен порядък. Необходимо е още веднъж да се обърне внимание върху обстоятелството, че се касае за ограничаване на едно възникнало, на едно придобито при спазване на предвидени от закона условия право. Следователно единствено Конституцията може да допусне такова накърняване, основавайки се на съображения, които са свързани със защитата на друг конституционноправно значим обществен или личен интерес." В процесния случай обаче се касае за начален момент, от който може да бъде упражнено едно вече възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,