Решение № 9398 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2014 г.

Решение № 9398 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 15, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Образувано е по касационна жалба на "Алфа финанс холдинг" АД, София, чрез процесуалния му представител - адв. Марияна Николова, против решение № 1580 от 05 февруари 2014 г., постановено по адм. дело № 15993/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. По делото има подадена и частна жалба от "Алфа финанс холдинг" АД, София, чрез процесуалния му представител - адв. Марияна Николова, против определение от 10 януари 2014 г., постановено по адм. дело № 15993/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение Касационната и частната жалба са подадена в срок и са процесуално допустима. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "Алфа финанс холдинг" АД, София против решение № 815 - Е от 01 ноември 2013 г. на заместник-председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН. С последното на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4 от ЗППЦК, чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 100г, ал. 2, т. З от ЗППЦК, както и на основание чл. 215 от ЗППЦК, дружеството по т. 1 е задължено, в качеството му на емитент на облигации с ISIN BG2100010094, в срок от 2 работни дни от получаване на настоящото решение, да предприемат всички необходими действия, в резултат на които да бъде прекратен сключеният на 11 май 2009 г. договор с банка довереник "Райфайзен България" ЕАД. В срок от 3 работни дни от прекратяване на договора по изречение първо да оповестят по реда на чл. 100т от ЗППЦК информация относно прекратяване на договора с "Райфайзен България" ЕАД. което изпълнява функцията на довереник на облигационерите. като в информацията следва да се съдържа описание на фактическата обстановка, предвид която "Райфайзен България" ЕАД не може да продължи да изпълнява задълженията на банка довереник на облигационерите. Със същото решение по т. 2 е задължено в срок от 15 работни дни от получаване на решението да представят в КФН и на "Райфайзенбанк България" ЕАД, в качеството му на довереник на облигационерите, материалите по чл. 100а, ал. 2, изр. 2 от ЗППЦК, включващи най-малко две предложения на кандидатури за банка довереник, придружени от проекти на договори и съгласие на кандидатите за довереник на облигационерите, необходими за законосъобразно свикване на общо събрание на облигационерите по емисия облигации, ISIN BG2100010094, на което да бъдат предложени за одобрение банки, отговарящи на изискванията на чл. 100г, ал. 1 от ЗППЦК и за които не са налице пречките по чл. 100г, ал. 2 от ЗППЦК за изпълнение на функциите им. Недоволно от решението, "Алфа финанс холдинг" АД, София го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Разноски не се претендират. С обжалваното определение, тричленен състав на ВАС е отхвърлил искането на "Алфа финанс холдинг" АД, София за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на решение № 815-Е от 01 ноември 2013 г. на заместник - председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН. Недоволно от определението, "Алфа финанс холдинг" АД, София го обжалва. Прави се искане за отмяната му и произнасяне оп същество като се спре допуснатото по закон предварително изпълнение. Ответникът - заместник-председателят на КФН и ръководител на Управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния си представител, счита жалбите за неоснователни. Подробни съображения за оставяне на съдебните актове в сила се излагат в представени по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, за да се произнесе по жалбите, възприе изцяло установеното от фактическа страна от първоинстанционния състав. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Аргументите в касационната жалба, поддържани и пред първата съдебна инстанция, че изпълнението на предписаните задължения от Комисията за финансов надзор не зависи само от волята на емитента, който в случая е предприел редица активни действия за намиране на нова банка довереник, не могат да обосноват незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка. От друга страна, такъв довод е неоснователен, предвид значителния период от време, в рамките на който емитентът е имал възможност да отстрани несъответствието с разпоредбата на чл. 100г, ал. 2, т. 3 ЗППЦК, което не е извършил. Задължение на емитента е да предостави минимално определен обем от информация, способстващ за вземане на информирано решение от страна на облигационерите. Негово задължение е и да извърши всички действия, свързани с воденето на преговори между емитента и банките с оглед осигуряване на кандидатури, които да бъдат представени на вниманието на общото събрание на облигационерите. Настоящият съдебен състав не споделя аргументите изложени в касационната жалба, че извода на първоинстанционният съд за бездействие от страна на касатора е необоснован. В подкрепа на това свое твърдение, дружеството касатор сочи изпратеното на 25 януари 2013 г. писмо от банката довереник на облигационерите, както и депозираните в Комисията за финансов надзор писма вх. № РЕ-05-1500/86 от 01 ноември 2013 г., вх. № РГ-05-1500-85/18 ноември 2013 г. и писмо вх. № РГ-05-1500-98 от 21 ноември 2013 г. Тези действията на дружеството касатор са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение и правилно е прието че те не водят до незаконосъобразност на оспореното пред първоинстанционният съд решение. Първото писмо от 01 ноември 2013 г. е представено в хода на производството по налагане на принудителната административна мярка, за което дружеството касатор е било уведомено на 28 октомври 2013 г. Останалите писма са след издаване на ПАМ и не могат да окажат влияние относно нейната законосъобразност, а имат отношение единствено към въпроса за нейното изпълнение. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е неоснователна. Определението на съда е правилно и обосновано. Постановено е в съответствие с чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК при предвиденото в чл. 214, ал. 2 от ЗППЦК незабавно изпълнение на решенията за прилагане на ПАМ. Не е доказано наличие на основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на изпълнението на решението на административния орган, доколкото не се твърди настъпване на значителни или трудно поправими щети. Твърди се, че последици от предварителното изпълнение на решението ще са заплащане на имуществени санкции по чл. 221, ал. 8 от ЗППЦК, които евентуални административнонаказателни санкции не са такива вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. По тези съображение, обжалваното определението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, което, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 300, 00 (триста) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия