Решение № 429 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2009 г.

Решение № 429 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. П. С. е обжалвал въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 193 от 10.06.2009 г. по гр. д. № 355/2009 г. Ответницата Р. П. С. оспорва жалбата. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Е. № 11 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 140/2008 г., с което е допусната делба при равни квоти между Р. П. С. и Д. П. С. на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на техния наследодател - баща П, починал през 1996 г. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на принципа на служебното начало в гражданския процес, прогласен в чл. 7 ГПК, приложението му по отношение на задълженията на съда по чл. 131 и чл. 146, ал. 2 ГПК и настъпването на преклузиите на чл. 133 и чл. 266 ГПК. Въззивният съд не е приел представеното от ответника завещание мотивирайки се, че важи ограничението на чл. 266 ГПК, защото не е новоузнато доказателство и не се отнася до нововъзникнал факт. Съдът е изложил съображения, че не е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК, след като районният съд в рамките на своите правомощия е извършил всички действия, установени в процесуалния закон да обезпечи равенството на страните в процеса и да им съдейства да упражнят своите права. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила. За разлика от отменения, сега действащия ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броят на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му както и възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо чл. 133, ал. 1 ГПК изразяваща концентрационното начало в гражданския процес предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В разглеждания случай ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и затова в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът не е имал основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция, защото това противоречи на друг основен принцип гарантиращ безпристрастността на съда при разглеждането на спора - състезателното начало в гражданския процес /чл. 8 ГПК/, съгласно който страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават. Ето защо доводът на касатора - ответник, че е нарушен принципът на служебното начало в гражданския процес като съдът не му е указал "ако има документи, издадени в негова полза да ги представи по делото" е неоснователен. Такова задължение съдът би имал по силата на чл. 146 ГПК ако в срока за отговор на исковата молба той се е позовал на права, придобити по завещание. Представянето на завещанието пред въззивния съд е несвоевременно, тъй като на основание чл. 266 ГПК правото на ответника да представя нови доказателства пред въззивния съд е ограничено само в хипотезите на чл. 266, ал. 2 ГПК. В случая тези изключения не са налице, защото завещанието не е било неизвестно на ответника - то е било обявено и не е съществувала пречка той да се снабди с препис от него от нотариалната служба. Освен това ограничението на чл. 266 ГПК се отнася и за правоизключващото възражение, че ответникът е назначен за единствен наследник по завещание. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл. 281 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение