Решение № 13812 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2017 г.

Решение № 13812 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. В. против решение № 5704 от 09.05.2017 г. по адм. дело № 13548/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което жалбата на В., държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Б. против отказа на министъра на правосъдието, обективиран в писмо изх. № 94-Е-116 от 20.10.2016 г., да я премести на същата длъжност от Районен съд - Б. в Софийския районен съд, е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което отказа на министъра на правосъдието да бъде отменен, а преписката - върната на органа за ново произнасяне. С касационната жалба В. оспорва съдебния акт и в частта за разноските, като излага съображения, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, което е осъдена да заплати, е в противоречие с нормата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - министърът на правосъдието оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, шесто отделение, да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно тричленният съдебен състав приема, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Аргументирано е преценено, че с оглед ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Р. Б. за мотиви на административния акт следва да приемат и съображенията, изложени в документите, подготвящи неговото издаване. В случая оспореният отказ на министъра на правосъдието е аргументиран с отрицателното становище на председателя на Софийския ранен съд за преместването на В. и отсъствие на предпоставките за преместване на държавния съдебен изпълнител в друг район. В този смисъл е и докладна записка на директора на дирекция "ВСВ", в която са изложени съображения за причините, поради които заявлението за преместване не може да бъде уважено. Изброените документи съдържат мотивите, поради които е постановен оспорения административен акт. Ето защо настоящата инстанция приема, че изискванията за форма са спазени, а доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. Заключението на тричленния състав за постановяване на оспорения отказ при спазване на административнопроизводствените правила също се споделя от настоящата инстанция. Отказът на министъра на правосъдието е постановен след събиране на доказателства за наличие на предпоставките, изброени в текста на чл. 270 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), които включват стаж на държавния съдебен изпълнител на длъжността и мнения на председателите на съответните районни съдилища. В случая в хода на административното производство са събрани доказателства за установяване на посочените условия, като е взето предвид времето, през което жалбоподателката изпълнява длъжността и са съобразени и обсъдени изразените от председателите на съответните районни съдилища мнения по заявлението за преместването на В. По този начин изискванията на чл. 35 АПК, както и останалите процедурни изисквания са изпълнени, а доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съдебен състав за съответствие на акта на министъра на правосъдието с изискванията на чл. 270 ЗСВ е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и се обосновава от представените доказателства. Съгласно цитирания текст министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища. В случая правилно тричленният състав приема, че жалбодателката отговаря на изискванията за стаж, но не и на останалите предпоставки, посочени в разпоредбата, тъй като становището на председателя на Софийския районен съд за преместването й като държавен съдебен изпълнител в района на съда е отрицателно. Аргументирано е преценено, че в хипотезата на чл. 270 ЗСВ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, което предполага, че има възможност да избере между няколко законосъобразни решения, които обаче са в различна степен целесъобразни. В случая предпочетеното от министъра на правосъдието решение е в рамките на предоставената на органа дискреционна власт и е съобразено с необходимостта от оптимално осъществяване на функциите по принудително събиране на вземанията в съответните съдебни райони. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, приема, че не са налице основания за отмяна на постановения от министъра на правосъдието отказ да премести жалбоподателката като държавен съдебен изпълнител в Софийския районен съд и отхвърля жалбата против административния акт, тричленният състав постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на съдебното решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. Съдебният акт е постановен при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК - извършена е цялостна проверка на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от кодекса. Тежестта на доказване е разпределена съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, а изводите на съдебния състав са направени въз основа на всички доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган и пред съда, като са изложени подробни мотиви, обосноваващи направените изводи по тълкуването и прилагането на закона. В частта, в която се оспорва размера на присъдените от първата инстанция разноски, касационната жалба е недопустима и следва да се приеме за искане за изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, което съгласно цитирания текст следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, производството в тази част да бъде прекратено, а жалбата - изпратена на тричленния състав на Върховния административен съд за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, в която жалбата на В. е отхвърлена, е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от доказателствата и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че пред касационната инстанция ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Е. Г. В. следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,