Решение № 8031 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2016 г.

Решение № 8031 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Я. Д. Г. срещу решение № 1503 от 25.07.2016 г. постановено по адм. дело № 294 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - П. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че от приетата като доказателство по делото справка за нарушител/водач издадена от Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - П. е видно, че са му отнети контролни точки със следните наказателни постановления (НП): 1) НП № 539/2001 г., влязло в сила на 11.07.2001 г. - 8 контролни точки; 2) НП № 2738/2002 г., влязло в сила на 5.06.2002 г. - 4 контролни точки; 3) НП № 500/2002 г., влязло в сила на 17.09.2002 г. - 8 контролни точки; НП № 8593/2003 г., влязло в сила на 19.09.2003 г. - 12 контролни точки. С посочените НП са му отнети общо 32 контролни точки от притежаваните от него 39 такива. За периода от 19.09.2003 г. до 17.04.2009 г. не е извършвал никакви административни нарушения съгласно Закона за движението по пътищата (ЗДвП). За следващо извършено от него нарушение му е издадено НП № 506/2009 г., влязло в сила на 15.04.2009 г., с което не са му отнети контролни точки. Следващото нарушение, което е извършил, е на 13.11.2011 г., за което му е издадено НП № 15227/2011 г. влязло в сила на 31.01.2011 г., като са му отнети 14 контролни точки. Считано от 19.09.2003 г. (когато е разполагал със 7 контролни точки), до следващото нарушение от 13.11.2011 г., за което такива са му отнети, е минал период многократно надхвърлящ изискуемия от закона, поради което и на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП служебно са му възстановени 39 контролни точки. С влизането в сила на НП № 15227/2011 г. са му отнети 14 контролни точки, но към датата на издаване на заповедта - 29.12.2015 г., отново е разполагал с максималния размер контролни точки, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът - Началникът на Районно управление - Асеновград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Я. Д. Г. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 15-0239-000258 от 29.12.2015 г. на началника на РУ - Асеновград при ОД на МВР - П. За да постанови този резултат, съдът е изложил, че със заповедта, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е временно отнето свидетелство за управление на МПС на Я. Д. Г., поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Приел е, че по делото е установено твърдяното от компетентния орган отнемане на контролните точки. Приложена е справка, в която са посочени наказателните постановления, издадени на водача, които са влезли в законна сила и броя на отнетите му с всяко едно от тях контролни точки, общо 46 на брой, а разполагаемите такива на водача са общо 39 на брой. При така установеното съдът е достигнал до извод, че заповедта отговаря на изискванията за законосъобразност, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Решението е неправилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм., по-надолу в текста само "Наредба № I-139 от 16.09.2002 г.), разписва, че при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Същото предвижда и нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (понастоящем също отменена). Съгласно предписанието на чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-1959 от 27.12.2007 г. е аналогична. Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Видно от посочените разпоредби отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателното постановление. В., на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителната административна мярка "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. В настоящия случай касационният жалбоподател не спори, че именно с наказателните постановления, посочени в приложената към заповедта и приета като доказателство по делото справка за нарушител/водач, са му отнети отразените в справката контролни точки, както и относно факта, че наказателните постановления са влезли в сила на отразените в справката дати. Поради това настоящият състав приема за безспорно установено, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на Гъдев именно предвид отнетите му контролни точки по следните наказателни постановления: 1) НП № 539/2001 г., влязло в сила на 11.07.2001 г., с което на водача са отнети 8 контролни точки; 2) НП № 2738/2002 г., влязло в сила на 5.06.2002 г., с което на водача са отнети 4 контролни точки; 3) НП № 500/2002 г., влязло в сила на 17.09.2002 г., с което на водача са отнети 8 контролни точки; 4) НП № 8593/2003 г., влязло в сила на 19.09.2003 г., с което на водача са отнети 12 контролни точки. 5) НП № 506/2009 г., влязло в сила на 15.04.2009 г., с което на водача не са отнети контролни точки; 6) НП № 15227/2011 г. влязло в сила на 31.01.2011 г., с което на водача са отнети 14 контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 43 от 2002 г.), броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, две години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки. Нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 51 от 2007 г., гласи, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. В случая е безспорно установено, че с НП № 539/2001 г., НП № 2738/2002 г., НП № 500/2002 г., и НП № 8593/2003 г. (влязло в сила на 19.09.2003 г.), на водача са отнети общо 32 контролни точки. Липсват данни в следващите две години, считано от датата на последното нарушение, предхождащо или извършено на датата на съставяне на АУАН - 25.07.2003 г., на водача да са отнемани контролни точки. Предвид това най-късно на дата 25.07.2005 г. броят на точките му е възстановен служебно по силата на разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 43 от 2002 г.) и той отново е бил с 39 контролни точки. След тази дата на водача е издадено НП № 15227/2011 г. влязло в сила на 31.01.2011 г., с което са му отнети 14 контролни точки. Считано от 31.01.2011 г. (датата на влизане в сила на посоченото НП) до 31.01.2013 г. липсват данни на Г. да са отнемани контролни точки с други влезли в сила НП. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.), към 31.01.2013 г. броят на точките на водача отново е възстановен служебно. Ето защо към датата на издаване на заповедта - 29.12.2015 г. Я. Д. Г. е разполагал с 39 контролни точки. Изложеното води до извод за липса на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като е приел противното административният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. При безспорно установена фактическа обстановка оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,