Решение № 1609 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив и от Електроразпределение ЮГ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрисконсулт К. Николов, против решение 4913 от 19.07.2023 г., постановено по адм. дело 3406/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против Решение Ж-139 от 15.02.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска неговата отмяна. Претендират заплащане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. К. Костадинов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Г. Матев, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдебният акт е правилен и не са налице релевираните с жалбата касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-139 от 15.02.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Г. Матев за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект, с ИТН 4318671, находящ се в гр. Бургас, [улица],[адрес], като също така в седемдневен срок след изпълнение на т.1 да уведомят КЕВР за предприетите действия. От фактическа страна административният съд е установил, че производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от Г. Матев с вх. Е-11ИН-00-15 от 09.01.2023 г. против отказ на Електроразпределение ЮГ ЕАД за промяна на статута на клиента от небитов в битов за обект офис с измервателна точка номер (ИТН) 4318671, находящ се в гр. Бургас. В жалбата е посочено, че е собственик по нотариален акт на жилище, чието предназначение е определено като офис , както и че помещението се използва единствено за битови нужди и потребената електрическа енергия в него е за същите нужди. В отказа на Електроразпределение ЮГ ЕАД е посочено, че обектът е с предназначение офис и е необходимо да се промени предназначението на жилището по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), за да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия. След извършена проверка от страна на КЕВР и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение. По делото не е установен спор по фактите, а само такъв относно приложението на материалния закон. В тази връзка съдът е приел, че КЕВР правилно е определил приложимата нормативна уреда, определяща приложимото понятие битов клиент Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е направил извод, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. За неоснователни са приети твърденията на оспорващите за приложението на чл. 40 от ЗУТ относно предназначението на имота, който действително в приложения по делото нотариален акт е вписан като офис . За да обоснове този извод съдът е посочил, че в случая Директива 2009/72/ЕО, ЗЕ и Общите условия са специални разпоредби, регламентирани в нормативнa уредба, уреждаща специфичните изисквания за пазара на енергия, които имат предимство пред общите правила на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Неоснователно е и твърдението, че актът на КЕВР е незаконосъобразен по отношение на Електроразпределение ЮГ ЕАД. В случая именно от Електроразпределение ЮГ ЕАД е писмото от 28.12.2022 г., с което Г. Матев е информиран, че обектът му е с предназначение офис и е необходимо да се промени предназначението на жилището по реда на ЗУТ, за да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия, поради което правилно указанията са и по отношение на Електроразпределение ЮГ ЕАД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР съответства на материалния закон. В случая Г. Матев притежава самостоятелен обект в сграда, въведен в експлоатация, който действително по нотариален акт е с предназначение за офис , но собственикът е заявил, че го използва за жилищни нужди. По делото има и представен констативен протокол, в който при проверка на 16.10.2018 г е констатирано, че към момента на извършването й обектът се използва за жилищни нужди. Следва да се посочи, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ, като е приел, че това разграничение се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ, тъй като Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага при взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, а посоченото решение 8149 от 26.07.2023 г. по адм. дело 1447/2023 г. на ВАС е изолирана практика, която не се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания в касационната жалба не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед изхода от спора, разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя общо в размер на 200 лева, платими по 100 лева от всеки един от касационните жалбоподатели. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,