Решение № 657 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8870/2008 г.

Решение № 657 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8870/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стойчо Тихомиров Млечевски, от гр. София, чрез неговия пълномощник, срещу решение от 18.04.2008 г. по адм. д. № 4969/2007 г. на Административен съд - София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу Заповед № ДК-04-86/25.09.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която му е отказано издаването на разрешение за строеж на "сграда за временно настаняване" на основание чл. 148, ал. 7 ЗУТ с мотива, че в имота е установен незаконен строеж, представляващ масов изкоп. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: От заключението на вещото лице се установява, че изкопът е с размери 225 кв. м. и дълбочина до 5, 50 кв м. Този размер надхвърля допустимия, за който не се изисква инвестиционен проект. Липсата на разрешение за строеж сочи на незаконен такъв, поради което е налице хипотезата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Съдът не е допуснал нарушение на процесуални норми, тъй като е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост при правилно разпределена между страните тежест на доказване. Приемайки, че атакуваният административен акт е законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е поддържаното и пред двете инстанции възражение на касатора, че следва да се вземе предвид констативния протокол от 17.12.2007 г., според който изкопът е частично възстановен. Това по същество не променя обстоятелствата, при които е издадена оспорената заповед, доколкото към момента на постановяването й е налице констатиран незаконен строеж под формата на съществуващия изкоп. В този аспект правилно е изтъкнато и от първоинстанционния съд, че в хипотезиса на правната норма на чл. 148, ал. 7 ЗУТ е предвидена възможност за последващо издаване на претендираното разрешение за строеж след премахване на установения незаконен строеж. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение