Решение № 48 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 673/2010 г.

Решение № 48 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 673/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Л. Г. Л. против решение № 191/28.07.2010 г. по въззивно нохд № 261/2010 г. на С. апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав. Поддържат се доводи за непълнота на доказателствата, необоснованост, нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК се обосновава искането за отмяна и оправдаване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са налице касационни основания от изложените в жалбата и в съдебното заседание, с които да се обоснове извод за отмяна или изменение на въззивното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: С. апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 261/2010 г. потвърдил изцяло присъда № 2/15.01.2010 г. по нохд № 548/2009 г. на С. окръжен съд, наказателно отделение, втори състав, с която признал подсъдимия Л. за виновен в това, че на 18.08.2004 г. на митница К.: без надлежно разрешително държал в управлявания от него товарен автомобил и платформа високорисково наркотично вещество - хероин с общо нетно тегло 60 463,38 грама на обща стойност 4 104 131,20 лева. На основание чл. 354А, ал. 3, пр. 2, т. 1 пр. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 58А, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 НК го осъдил на единадесет месеца лишаване от свобода и го признал за невиновен като го оправдал по чл. 354А, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, пр. 3 и пр. 4 НК; извършил опит без надлежно разрешително да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество - хероин с общо нетно тегло 60 463,38 гр. на обща стойност 4 104 131,20 лева като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от волята му причини. На основание чл. 242, ал. 2, пр. 1, хип. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58А вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 НК го осъдил на шест години лишаване от свобода и го признал за невиновен и оправдал по чл. 242, ал. 4 пр. 1, алт. 2 вр. ал. 2, пр. 1, хип. 1 вр. чл. 18, ал. 1 пр. 1 НК. Приложил чл. 23, ал. 1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените по това и по нохд № 586/2007 г. - шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, и присъединил наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Приложил чл. 59, ал. 1 НК, чл. 354А, ал. 6 НК като отнел в полза на държавата предмета на престъплението и постановил след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени представителните проби и чл. 242, ал. 8 НК като отнел в полза на държавата превозното средство, послужило за превозване предмета на контрабандата - товарен автомобил и платформа. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски, направени по наказателното производство. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща довод за нарушение на закона с приемането наличие на умисъл у подсъдимия и съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и направил извод, че няма допуснати нарушения в процесуалната дейност на първоинстанционния съд. По искане на подсъдимия Л. в присъствието на договорния му защитник и след като съдът е разяснил процесуалните му права като подсъдим, вкл. и по чл. 371, т. 1 и т. 2 НПК, наказателното производство е проведено по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият лично е заявил, че разбира правата си и желае да се възползва от възможността за провеждане на съкратено следствие по чл. 371, т. 2 НПК като доброволно и с ясно съзнание за последиците признал изцяло всички факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Независимо от това, съдът за да приеме, че следва да наложи осъдителна присъда по предявените обвинения и че самопризнанията му се подкрепят е направил пълен и задълбочен анализ на целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Изложил е приетата за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от въззивния съд, направил е верни правни изводи, основавайки се на установеното за обективираното поведение на подсъдимия и като е съобразил фактите по делото, и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК е преквалифицирал престъпленията като е приложил законът, който е най-благоприятен за подсъдимия. Отговорил е на възраженията за липса на елемент от състава-субективния, като е обосновал изводите си с данните за конкретното поведение и въз основа на безспорно установените и признати от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изложеното решение по своето съдържание отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК и на предписанията по чл. 14, ал. 1 НПК. Неоснователно е възражението, че съдът е потвърдил присъдата без да се съобрази с установеното по делото, че има друго лице, което очевидно би могло да бъде привлечено като обвиняем поради основание да бъде определен за извършител на престъпленията. Това възражение е подкрепено основно с доводи за непълнота на доказателствата и необоснованост, по които касационната инстанция не може да се произнесе, тъй като законодателят не ги е включил в очертаните в чл. 348 НПК касационни основания. Възражението, че неправилно съдът не се е занимал с поведението на свидетеля Д., каквото е поддържано и пред въззивния съд, мотивирано е отказал да го приеме за основателно. Изложил е съображения, които настоящата инстанция споделя и не намира основание да го коментира. Съгласно правомощията на прокурора обвинителен акт е внесен по отношение на лицето, за което е приел, че има събрани достатъчно доказателства за извършени престъпления и е бил убеден, че може въз основа на тях да бъде разкрита обективната истина. Тези обстоятелства не са оспорени от подсъдимия, а съдът не е орган по разкриване на престъпленията и разобличаване на виновните, нито има правомощията да задължи прокурора да внесе или да не внесе обвинителен акт и по отношение на кои лица. Неоснователни са доводите, че е допуснато нарушение на закона. Умисълът е изведен, както е посочено и във въззивното решение, въз основа на установените фактически обстоятелства и конкретното обективирано поведение на подсъдимия. По отношение и на двете престъпления у него е имало представата, че предприема пътуване с намерение да напусне пределите на страната с превозно средство, което лично използва, /независимо от инцидентното му използване от св. Д. с когото са близки приятели/ и баща му, че уговорката е била да ползва за свои нужди и платформата, а и за това въпреки многократните промени в собствеността също имал пълномощно и фактически автомобилът и платформата били под негов контрол и при осигурена охрана, както и че предприетото пътуване е по негово лично решение при липса на данни за предварителното му планиране. Какви са били отношенията му[населено място], защо е тръгнал в същия ден с него не са обстоятелства от значение за предмета на доказване. Предприетите действия по охрана на превозното средство и липсата на каквито и да било данни за достъп и възможност друго лица да е изработило тайник за укриване на наркотичното вещество в установеното количество и за поставянето му са обстоятелства, указващи на дейност на подсъдимия и съзнание за наличието на доброволно притежаване и износ извън пределите на страната въпреки липсата на разрешително. Липсата на проява на притеснение пред проверяващите също не е относимо обстоятелство от предвидените в чл. 107, ал. 3 НПК. Законосъобразно е приложен и по-благоприятния закон съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК след като е влязъл в сила преди постановяване на присъдата. Оправдаването му по квалификацията "придобил" е законосъобразно и не може да се приеме за правилно становището на защитата на подсъдимия за задължителна свързаност между "придобил" и "държал". Липсата на категорични доказателства за умисъл у подсъдимия, независимо от логичното предположение, че такова количество наркотик е предназначено за разпространение, е основанието да бъде оправдан по първоначалната квалификация "с цел разпространение". А това, че е оправдан, следва от диспозитива на присъдата и мотивите на инстанциите по същество, които са приели за законосъобразно квалифицирането на деянието като престъпление по чл. 354А, ал. 3, т. 1 НК и подсъдимият, дори и без подробни мотиви в искания от защитника смисъл, не може да бъде осъден повторно при същите фактически обстоятелства. Предвид изложеното за липса на нарушения, които по начало са мотивирани по начин и със съдържание, имащи характер на свидетелски показания, а не с убедителни юридически аргументи, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение