Решение № 12561 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6684/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Русе срещу решение 18/27.04.2021 г., постановено по адм. д. 647/2020 г. по описа на Административен съд - Русе. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответната страна Б. Сяров, чрез своя пълномощник, представя писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна С. Сярова, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Сяров срещу заповед РД-01-2900/16.10.2020 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е учредено безсрочно и възмездно право на преминаване в полза на С. Сярова през поземлен имот с идентификатор 63427.157.1359 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, собственост на жалбоподателя, до поземлен имот с идентификатор 63427.157.1360 по КККР на гр. Русе, собственост на заявителя. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт. 3а да постанови този резултат е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон. Действително до имота на заинтересованата страна Сярова не е осигурен пътен достъп и съгласие между страните не е постигнато. В случая обаче не е изпълнена отрицателната предпоставка на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ - друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. Приетата съдебно-техническа експертиза сочи за алтернативно трасе на достъп до имота, което е по-целесъобразно от техническа и икономическа страна, доколкото и при него не се предвижда премахването на трайни насаждения. Предвид изложеното, заповедта е материално незаконосъобразна, поради което следва да се отмени. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че поземлен имот с идентификатор 63427.157.1360 по КККР на гр. Русе няма излаз на улица. От заключението на вещото лице е видно, че е разрешено право на преминаване, чиято реализация включва премахване на насажденията в 3 метровата зона, обособена за преминаване. От разпита на вещото лице става ясно, че е възможен алтернативен достъп от южната страна на имотите, който не е толкова близо до сградата в обслужващия имот и не засяга насаждения. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната норма изисква с правото на преминаване да се избере икономически най-целесъобразният начин. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаването на оспорената заповед административния орган не е изследвал въпроса относно възможността да се осигури по-целесъобразно техническо решение на въпроса за достъпа до имот с идентификатор 63427.157.1360. Заключението на вещото лице сочи, че такъв начин е възможен, но не е обсъждан от административния орган. Изложените от съда мотиви за нарушаване на нормата на чл. 192, ал. 4 ЗУТ, са по-скоро относими към определянето на икономически целесъобразен вариант за достъп. Доколкото визираната разпоредба поставя като три отрицателни предпоставки за учредяването на право на преминаване със заповед на кмета да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти, да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, нито една от тях не се установява да е налице по делото. Поради това крайният извод за материална незаконосъобразност на заповедта е правилен. Извън предмета на съдебна проверка попада въпросът дали прокарването на подземни елементи на техническата инфраструктура водопроводно отклонение и електрическо захранване по различен начин от предвидената в заповедта ивица би затруднило присъединяването на имота на касационната жалбоподателка към тези мрежи. Оспорения административен акт учредява право на преминаване през чужд поземлени имот, поради което не подлежат на обсъждане намиращите се под земята обекти. Неотносимо към спора е и възможността за пешеходен достъп без засягане на наличната растителност или съществуването на порта по северната част от общата граница на имотите на жалбоподателя и заинтересованата страна по делото, доколкото е установена по-икономически целесъобразна алтернатива. С оглед изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по касационната жалба Б. Сяров следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в доказания им размер от 1000 /хиляда/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 31.05.2021 г. Претендираните над този размер разноски, визирани и в списъка му по чл. 80 ГПК, са за и процесуалното представителство пред първоинстанционния административен съд и не подлежат на присъждане от настоящата инстанция предвид изхода на правния спор. Пред касационната инстанция са представени доказателства за сторени разноски в размер на 1 000/ хиляда/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,