Решение № 12263 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Лисичкова като процесуален представител, против решение 1881/13.06.2025 г., постановено по адм. дело 142/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 1297/03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не обсъжда всички правнорелевантни факти, имащи значение за личното положение на търсещото закрила лице, както и приложението на чл. 8, ал. 6 ЗУБ спрямо него. Счита, че изводът на съда относно подобряване на политическата обстановка в Сирия е неправилен, като към касационната жалба и допълнително в открито съдебно заседание в настоящата инстанция представя публикации на различни електронни медии в подкрепа на твърдението си, че Сирия не е безопасна страна. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на оспорения административен акт, както и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата му за закрила. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника си юрк. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и представя справки от 30.09.2025 г. и 20.10.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Н. А. Х., гражданин на Сирия, против решение 1297/03.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването му, както и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че молителят има качеството чужденец по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗУБ, поради което е лице, което има право да поиска предоставяне на закрила в РБългария. Приема, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като жалбоподателят не обосновава твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините, посочена в същата норма. Счита, че потвърдените от молителя факти по време на проведеното в административното производство интервю не обуславят извод за осъществено спрямо него преследване по смисъл на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец неговото нежелание да отбие военната си служба. Посочва, че извън нежеланието на жалбоподателя да служи в армията, единствената допълнителна причина, изтъкната от него, са лошите икономически условия на живот в Сирия, които обстоятелства не попадат в кръга на причините, посочени в чл. 8 ЗУБ. Излага съображения, че няма никакви данни, че при завръщане на чужденеца в държавата по произход той ще бъде принуден от новите сирийски власти да участва в агресивни военни действия или в такива, които предполагат извършване от негова страна на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд приема, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като в случая чужденецът не навежда като причина за напускането на страната си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обосновава извод, че спрямо жалбоподателя не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съобразявайки се с решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., приема, че в контекста на бежанската история на чужденеца вътрешните конфликти в Сирия не са довели до тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, както и че ситуацията в страната не е достигнала до изключително високо ниво на безогледно насилие, така че съществуването на такива заплахи да се считат за установено без да се налага те да бъдат доказвани. Съдът се позовава на информацията от представените по делото справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ и общодостъпна информация от други източници, от които е видно, че общото положение в страната по произход търпи съществена промяна и се подобрява, като стига до заключението, че същата не може да се приравни на безогледно насилие, тъй като безредиците не засягат цялата й територия, а са налице въоръжени действия, които не са повсеместни, локализирани са в отделни нейни части и не са насочени към мирното население на тази страна. Обосновава извод, че обстановката в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите и възможност за завръщането им. С оглед на това, че административното производство започва докато чужденецът е непълнолетен, съдът сочи, че фактът, че лицето е непридружен непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставянето й, като в случая не е допуснато нарушение на чл. 6а във вр. с § 1, т. 5 ДР ЗЗД към момента на постановяване на обжалвания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда са събрани относимите за спора доказателства, които са анализирани подробно поотделно и в тяхната съвкупност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. При правилно изяснена фактическа обстановка са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, като притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. Настоящият състав споделя направения извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. Заключението на административния орган и на съда за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и от данните, представени в настоящото производство. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд след обсъждане на бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства приема, че не са налице фактическите основания, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не навежда твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю от него пред интервюиращ орган е заявено, че е напуснал страната си по произход три месеца и петнадесет дни преди датата на проведеното с него интервю 18.09.2024 г. Влиза в Турция нелегално заедно с още седем души с помощта на трафиканти и остава там около 15 дни. След това отново с трафиканти влиза нелегално на територията на Република България, като не помни точно кога се е случило това. Крайната му цел е да стигне до Австрия, като при опит да пресече българо-румънската граница е заловен. Твърди, че е живял в [населено място], община Манбидж, област Халеб, като районът му се управлява от сирийските демократични сили, които според чужденеца не помагат с нищо, не дават на цивилните гориво и храна, не им осигуряват работа. Родителите му и по-малките му сестри и братя продължават да живеят там. Потвърждава, че е напуснал Сирия, за да живее и учи на сигурно място и иска семейството му също да дойде в България. Споделя, че една от причините за това е отказът да воюва със Сирийските демократични сили, както и че при връщането му в страната ще го вземат да служи войник поради навършването на [възраст]. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за чужденец, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация, което го прави мигрант, а не бежанец съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Настоящият състав намира, че опасенията на чужденеца за вземането му да служи като войник след връщане в страната по произход не са подкрепени с никакви конкретни данни и обстоятелства. Не са представени повиквателни като доказателство за това твърдение. В интервюто си молителят посочва, че не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата по произход, не е бил обект на отправяни към него заплахи, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, нито семейството му е било заплашвано. Съгласно критериите за определяне на статут на бежанец, установени в Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците - т. 168 от раздел "B" на Глава V, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Опасението на лицето, че ще го вземат да служи като войник не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, защото законодателят в чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ квалифицира като действие на преследване само наказателното преследване или наказанието при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. По делото не се установява жалбоподателят да е бил преследван от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, за да бъде принуждаван да воюва, нито има данни за провеждана към конкретния момент мащабна военна мобилизация на територията на Сирия. Представената от него история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за това по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и законосъобразен. В подкрепа на този извод са и данните, съдържащи се в представената в настоящото производство справка МД-02-572 от 20.10.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от която президентът на сирийското временно правителство е обявил премахване на задължителната военна служба, като последната е станала доброволна. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради това, че от съда не е обсъдено приложението на чл. 8, ал. 6 ЗУБ спрямо чужденеца. Посочената разпоредба предвижда, че опасенията на молителя от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като той е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. По смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ тези опасения трябва да са основателни. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая не е установено да са налице основателни опасения от преследване на чужденеца. Това от своя страна изключва необходимостта от изследване на хипотезата по чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Съдът достига до законосъобразен извод, че не са изпълнени условията за удовлетворяване на молбата на чужденеца и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът приема, че жалбоподателят не навежда твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на представената от чужденеца бежанска история и актуалната информация относно Сирия с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. В обжалвания съдебен акт е направено подробно изследване на ситуацията в страната на произход към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани и допълнително представените пред него от дирекция "Международна дейност" при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Сирия. Изведен е правилен извод, че не може да се счита, че само поради присъствието на чужденеца в родния му край или в друго населено място той ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Този извод се потвърждава и от последните данни за обстановката в Сирия, съдържащи се в представената от ответника в настоящото производство справка МД-02-528 от 30.09.2025 г. на директора на дирекция Международна дейност при ДАБ, според която в бюлетин на Върховния комисариат на бежанците на ООН (ВКБООН) от 26.09.2025 г. се сочи, че към 25.09.2025 г., считано от 08 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване към посочената дата 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Между 17 23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие . В случая следва да се отчете също, че жалбоподателят не сочи конкретни обстоятелства, които да доказват безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ спрямо него или неговото семейство. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че семейството на чужденеца продължава да живее в Сирия. Наведените в касационната жалба оплаквания, че съдът не обсъжда всички правнорелевантни факти, имащи значение за личното положение на жалбоподателя, са неоснователни. Данните за ситуацията в страната по произход на лицето, търсещо закрила, са обсъдени в контекста на бежанската му история въз основа на заявеното от него в личното интервю, проведено в административното производство и в открито съдебно заседание пред първата инстанция. Правилно съдът сочи, че жалбоподателят не твърди в страната си да е заплашван лично и индивидуално, спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии. В интервюто си чужденецът споменава, че е станал свидетел на убийството на чичо си, както и че в страната му има проблеми с различни групировки и организации. Тези данни обаче не са от естество да обосноват наличието на изключително високо ниво на безогледно насилие, каквото следва да бъде установено за предоставяне на хуманитарен статут предвид това, че не е установена тежка и лична заплаха срещу живота или личността на молителя. Неоснователен е и доводът на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно подобряване на политическата обстановка в Сирия. Тези изводи са съобразени с информацията в официалните справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, съдържащи данни от различни информационни източници, които са надлежно проверени и анализирани, вкл. от Европейската агенция за бежанците, на които данни следва да се даде приоритет спрямо приложените от касатора разпечатки от електронни медии, съдържащи информация за конфликти в отделни части от територията на Сирия и за ролята на държави като Турция, Израел, САЩ и Русия при разрешаване на вътрешнополитическата ситуация в страната по произход на чужденеца. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма данни, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Поведението на чужденеца и изричното му заявление, че иска да живее спокойно и на сигурно място, дава повод да не бъдат кредитирани твърденията му, че го е страх да се завърне в страната си по произход, а налагат извод, че я е напуснал по икономически причини, които не предпоставят предоставяне на убежище. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,