Решение № 7669 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2026 г.

Административното производство е започнало по подадена от И. И. К. заявка с вх. № 171897/11.12.2023 г. за регистрация на марка Naturel Cosmetics, словна, за изброени стоки от клас 3 и услуги от клас 42 и 44 на МКСУ.

С кореспонденция в периода 15.01.2024 година – 17.01.2024 година са отстранени формални недостатъци на заявката.

На 08.02.2024 г. на заявителя е изпратено Уведомление за предварителен отказ на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО. Със същото на заявителя е указано, че абсолютните основания за отказ биха могли да бъдат преодолени, ако съгласно чл. 11, ал. 2 ЗМГО се докаже придобита отличителност на заявената марка.

На 14.04.2024 г. заявителят е депозирал отговор с вх. № BG/N/2023/171897-/4/, към който са приложени доказателства, с които се цели доказване на отличителност на марката.

На 11.04.2024 г. органът е изпратил отговор, в който е обсъдил представените доказателствата, въз основа на което е направил извод за недоказана отличителност на марката съгласно чл. 11, ал. 2 ЗМГО за стоките от клас 3 на МКСУ.

На 19.04.2024 г. И. К. е подала възражение № BG/N/2023/171897-/6/, с което не са представени нови доказателства за отличителност.

На 23.05.2024 г. е издадено решение за частичен отказ за регистрация на марка с вх. № 171897 – Naturel Cosmetics, словна, за всички заявени стоки от клас 3 на МКСУ, както и за част от услугите от класове 42 и 44 на МКСУ. При вземане на решението експертизата е приела, че по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО заявеното словосъчетание Naturel Cosmetics представлява смислен и напълно разбираем интернационален израз, който както на английски, френски, италиански, испански, така и на български ще се разбере като „натурална козметика”, независимо от разликите при изписването му на различните езици, поради което същата би се възприела като указателна по отношение на определени характеристики като вида, естеството, предмета и други специфики на предлаганите с нея стоки и услуги. По представените от заявителката доказателства, целящи преодоляване на абсолютните основания за отказ, след разглеждането им експертизата е приела, че същите не доказват придобита отличителност на марката. Това решение е обжалвано от заявителката пред председателя на ПВ.

Със заповед от 31.07.2024 г. на председателя на ПВ е назначена комисия, която да даде становище по жалбата. Такова е дадено на 12.11.2024 г.

Постановено е Решение № РС-231-(1)/14.11.2024 г., с обжалваната част от което жалбата е оставена без уважение за стоките от клас 3 на МКСУ: парфюмерия, парфюми, тоалетни води, одеколони, ароматизирани води, дезодоранти, лосиони за козметични цели, лосиони за след бръснене, лосиони за коса, козметика, козметични кремове, козметични средства, избелващи кремове и препарати, козметичен вазелин, козметични набори/комплекти, тоалетни млека, крем за бръснене, депилатоари, червила, руж, сенки за очи, бои и оцветители за коса, водороден прекис и окислители за козметични цели, шампоан за хора и домашни любимци, къдрин, лак за нокти, лакочестител, паста за зъби, вода за зъби, препарати за устна хигиена, етерични масла, паста и крем-боя за обувки, препарати за устна хигиена, паркетин, вакса за обувки и кожи, избелващи препарати за бита, дезодориращи сапуни, лепила за козметични цели.

В решението председателят на ПВ е приел, че словосъчетанието Naturel Cosmetics е напълно смислен и разбираем израз, който по отношение на заявените стоки от клас 3 на МКСУ без проблем ще се възприеме като директно и ясно указание за това, че същите са произведени от натурални продукти. С оглед на това, според органа заявеният знак се явява указателен по отношение на вида и естеството на стоките. С това органът е приел, че процесната марка се явява описателна за изброените стоки от клас 3 на МКСУ, с което е налице забраната по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО.

Предвид направения извод за указателния характер на заявената марка, административният орган е направил заключение, че същата не би могла да бъде разпозната от релевантните потребители като означение за търговския произход на всички заявени стоки от клас 3 на МКСУ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО.

По отношение на приложението на чл. 11, ал. 2 ЗМГО председателят на ПВ е обсъдил подробно всички представени пред него от заявителя писмени доказателства за наличие на придобита отличителност на марката в резултат на употреба. Взел е предвид критериите, заложени в чл. 20, ал. 4 от Наредбата за разглеждане на спорове по ЗМГО, а именно: пазарен дял на марката, продължителност, степен и географска област на използването й, размер на направените инвестиции за нейното популяризиране и релевантния кръг потребители. Взел е предвид и това, че за да се приложи разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМГО, марката трябва да е придобила отличителен характер, на първо място, във връзка със стоките и услугите, за които е заявена и на второ място това обстоятелство да е било налице към датата на заявяване (в случая е прието, че тази дата е 11.12.2023 г.). Направил е извод, че част от представените доказателства са неотносими към доказване на придобита отличителност на процесния знак, а въз основа на останалите, макар и относими, не може да се определи ясно нивото на разпознаване на марката от съответния кръг потребители на пазара във връзка с конкретните стоки. Тези доказателства не способствали да се определи степента на използване и разгласяване на марката, както и да бъдат ясно определени пазарният дял, продължителността и интензитета на използване и популярността на знака сред потребителите. Направено е заключение, че отличителност по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗМГО не е доказана.

При така установените факти съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО не се регистрира марка, която няма отличителен характер.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО предвижда, че се заличава регистрацията на марка, когато марката се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите, т. е. поради описателния характер на марката.

Описателният характер на една марка дава закрила на означения, които характеризират особености на стоките или услугите, т. е. на техни характеристики, които би следвало да могат свободно за бъдат използвани от всички. Преценката на описателния характер на един знак следва да бъде направена от гледна точка на разбирането, което има за него релевантният кръг потребители и от гледна точка на съответните стоки или услуги. Описателните термини не могат да бъдат обект на изключително право и в интерес на обществото трябва да са свободни за използване от всички.

Според чл. 11, ал. 2 ЗМГО разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато преди датата на заявяване марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.

Правилно, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че словосъчетанието „Naturel Cosmetics“ има ясно и еднозначно значение, възприемано от релевантния потребител като „натурална козметика“, поради което представлява описание на характеристика и естеството на заявените стоки, а не означение за техния търговски произход.

Правилен е и изводът на съда, че процесният знак не притежава необходимия отличителен характер, тъй като комбинацията от думите е граматически обичайна, семантично ясна и пряко свързана със заявените стоки от клас 3 на МКСУ.

Обстоятелството, че е използвано изписването „Naturel“ вместо „Natural“, не променя възприемането на словосъчетанието от релевантния потребител, нито му придава отличителност.

Неоснователен е доводът в касационната жалба относно твърдяна „дискриминационна оценка на доказателствата“. Разпоредбата на чл. 20, ал, 4 от Наредбата за разглеждане на спорове по ЗМГО (Наредбата) предвижда обективни критерии за преценка на придобитата отличителност, приложими еднакво спрямо всички заявители, независимо от размера на предприятието, капитала му или географския обхват на дейността му.

Обстоятелството, че заявителят е малко или семейно дружество, не освобождава същия от задължението да докаже, че вследствие на употребата на знака релевантният кръг потребители възприема този знак като указание за търговския произход на стоките.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМГО не изисква единствено доказване на употреба на знака по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, а - на придобита отличителност вследствие на тази употреба. Самото използване на знака в търговската дейност не е достатъчно за преодоляване на абсолютните основания за отказ. Необходимо е да се установи, че вследствие на използването значителна част от релевантния кръг потребители идентифицира знака като указание за търговски произход на конкретните стоки

Именно това обстоятелство не е доказано нито в административното, нито в съдебното производство.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че административният орган и съдът са основали изводите си единствено въз основа на липсата на данни за пазарен дял и направени инвестиции. Видно от мотивите, както на административния акт, така и на съдебното решение, председателят на ПВ и съдът са извършили анализ на всички представени доказателства и на всички относими критерии по чл. 20, ал. 4 от Наредбата, включително продължителност, степен и географска област на използване на знака, както и други обстоятелства, имащи отношение към евентуална придобита отличителност. Липсата на положителен извод относно придобитата отличителност не се дължи на неизследване на тези критерии, а на обстоятелството, че представените доказателства не съдържат достатъчна и обективна информация, въз основа на която да се установи, че значителна част от релевантния кръг потребители възприема процесния знак като указание за търговския произход на стоките. Представените доказателства относно използване на знака като фирмено наименование, интернет домейн, електронен адрес, Facebook страница, TikTok профил и публикации в интернет установяват единствено наличие на употреба на словосъчетанието, но не и че вследствие на тази употреба знакът е придобил отличителност по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗМГО. Липсват доказателства относно пазарен дял; обем на продажбите; интензитет и мащаб на използването; степен на разпознаваемост сред релевантните потребители; пазарни проучвания; данни за трайно свързване на знака с конкретен търговски произход.

Следва да се има предвид, че при описателните знаци стандартът за доказване на придобита отличителност е значително по-висок, тъй като поначало тези означения следва да останат свободни за използване от всички участници на пазара.

Неоснователно е и позоваването на чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Посочената разпоредба урежда форми на използване на знак в търговската дейност, но не води автоматично до извод за придобита отличителност по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗМГО. Следователно обстоятелството, че знакът е използван като фирмено наименование, в реклами или в интернет пространство, само по себе си не доказва, че той се възприема от потребителите като марка с отличителен характер.

Неоснователни са и доводите, основани на сравнения с други регистрирани марки, включително „SOpharmacy“. Преценката за наличие на абсолютни основания за отказ се извършва самостоятелно за всеки конкретен знак, с оглед неговите характеристики, заявените стоки и услуги и представените доказателства. Евентуалното наличие на други регистрирани марки не обуславя автоматично законосъобразност на регистрацията на процесния знак.

Освен това по делото не са представени данни относно фактическите и правните основания, при които са били регистрирани посочените от касатора марки, поради което подобни сравнения са ирелевантни за настоящия спор.

По изложените съображения решението на председателя на ПВ в оспорената част се явява законосъобразно.

Като е стигнал до същия извод АССГ е постановил своето решение в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Решението е обосновано и не страда от сочените в касационната жалба пороци.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на процесуалния представител на ответника – председателя на ПВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на Патентното ведомство на Република България – юридическото лице, към чиято структура принадлежи издателят на акта, съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл.11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и представляващи евровата равностойност на 200 лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение