Решение № 8227 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2010 г.

Решение № 8227 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Луай Мохамед Шубаш (Lwai Mohamed Shoubash), роден в Сирия, срещу решение № 170 от 10.06.2010 г. на Административен съд, гр. Смолян, постановено по административно дело № 158/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Шубаш срещу заповед № ОЧ-56 от 29.03.2010 г. на директора на регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" за срок от три години. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК, тъй като не отчел, че органът не изложил собствени мотиви за издаването на заповедта, а се позовал на мотиви, изложени в друг акт. Съдът не отчел, че е налице нарушение и на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК - самоличността на адресата е установена не по документи, а по негови обяснения. Съдът не констатирал и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - неправилни правни основания за издаване на заповедта. Неоснователно приел за недоказан факта на осигурени достатъчно средства за издръжка като се позовал на представени от него доказателства и без да е установен периодът на престой в страната. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Нелия Маринова. Ответникът по касационната жалба - директорът на регионална дирекция "Гранична полиция", гр. Смолян, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че фактическите основания за издаване на заповедта са правилно установени, а правните съответстват на материалния закон. Правилни са и изводите му досежно наличието на предпоставките на чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и 12 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 29.03.2010 г. касаторът - роден в Сирия, на хх.хх.хххх г., без гражданство, бил задържан от компетентните власти при опит да избегне граничен контрол и да премине незаконно държавната граница по посока Република Гърция. Приел, че Шубаш нямал валиден документ за задгранично пътуване, нямал визи за следващите по маршрута страни, нямал достатъчно средства за издръжка, както и за завръщане в държавата по постоянно местопребиваване. Установил, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 42з, ал. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и 12 и чл. 11, т. 9 ЗЧРБ. Въз основа на това приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно установени фактически и правни основания. Съдът приел, че касаторът не доказал наличието на достатъчно средства, на валидни визи и билети, както и на необходимите документи, поради което направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото е безспорно, че касаторът е чужденец по смисъла на чл. 2 ЗЧРБ. Не се спори, че влязъл незаконно в страната през м. юни 2006 г. Подал молба за придобиване на статут на бежанец, като междувременно преминал нелегално българо-гръцката граница и там също подал молба за придобиване на статут на бежанец. Безспорно е, че се завърнал нелегално в България, получил отказ за закрила и компетентните органи му определили срок - 24.03.2010 г., за напускане на страната. Безспорно е също, че на 18.03.2010 г. турските власти не го допуснали, поради което решил да премине нелегално границата с Гърция. От касационната жалба е видно, че касаторът оспорва не само правната квалификация на фактите и техните правни последици, но и преценката на съда досежно два от релевантните по делото факта - наличието на достатъчно средства за издръжка и начина на установяване на самоличността му. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно приел за доказан факта на липсата на средства за издръжка. Както правилно сочи в мотивите си съдът, доказателствената тежест за установяването на изгодния за касатора факт на притежаване на достатъчно средства за издръжка в страната е негова. Именно в представената на органа декларация за семейно и имотно състояние Шубаш лично посочил, че не разполага с никакви доходи. При така декларираното, органът не е задължен да издирва каквито и да било доказателства, които да оборват твърдението на касатора за липсата на правопораждащия юридически факт - наличието на средства за издръжка. Правилата за разпределение на доказателствената тежест в случая са спазени, а съдът е длъжен да приеме за ненастъпила правната последица на юридическия факт, който не е доказан. Наред с изложеното следва да се посочи, че липсата на каквито и да било средства прави ненужно установяването на периода, за който Шубаш е имал намерение да остава в страната. Следва също изрично да се посочи, че касаторът владее български език, получил е отказ за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците, пребивавал е в страната, имал е срок за напускането й и следователно е напълно наясно, както със собствените си финансови възможности, така и с размера на необходимите му за живот в страната средства. Да се твърди незаконосъобразност на оспорения акт по причина на недоказан от самия касатор факт е не само неоснователно, но и некоректно упражняване на правото на жалба. Неоснователно е и другото твърдение на касатора - за неправилно установяване на неговата самоличност. Именно касаторът не притежавал документ, удостоверяващ самоличността му. Той не изпълнил законовото си задължение да притежава и се легитимира с надлежен удостоверителен документ от държавата по произход. В този случай, единствената възможност на органа е била, на базата на съществуващите документи, и след извършени справки да установи самоличността му. Точно това направил органа. Проверил съществуващата за касатора информация в достъпните информационни масиви, в Държавната агенция за бежанците, в посолството на Сирия и отчел наличните за него документи - документ, издаден от гръцките власти в хода на процедура за предоставяне на статут на бежанец, пасаван, издаден от консулската служба на посолството на Сирия в страната с оглед даденият му срок за напускане на страната, регистрационна карта на чужденец № 7000021817. При така извършеното всестранно проучване органът установил самоличността на касатора. Следва да се посочи, че самият Шубаш, в хода на административното производство, не е твърдял каквото и да било различно обстоятелство досежно самоличността му. Напротив, подробно изложил всички свързани с пребиваването му в страната обстоятелства, включително оспорването на отказа за предоставяне на статут на бежанец по съдебен ред и опита за напускане на страната в рамките на предоставения от компетентните органи срок, възпрепятстван от нежеланието на турските гранични власти да разрешат преминаване през страната им с цел завръщане в страната по произход - Сирия. Всички тези твърдяни от него факти са доказани надлежно от наличните писмени доказателства. С оглед на това поведение на касатора в хода на административното производство не само неоснователно, но и неадекватно е твърдението за неправилно установяване на самоличността му. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилно приложение на материалния закон към установените факти. Видно от доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът след като констатирал, че органът правилно установил релевантните факти, приел обосновано, че органът ги е подвел към диспозицията на вярната правна норма - чл. 42з, ал. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 и 12 и чл. 11, т. 9 ЗЧРБ, редакция към процесния период. Липсата на издръжка, на необходимите задължителни застраховки, на средства, позволяващи обратното завръщане в страната по произход, на билети за следващите по маршрута страни са правопораждащи факти, които обосновават законосъобразността на наложената принудителната административна мярка. Извън доказателствата по делото и правните основания за издаване на оспорваната заповед е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не констатирал недоказаност на твърдението за наличие на осъждане за извършено умишлено престъпление, а следователно неустановил и неправилност на правното основание - чл. 42з, ал. 1 във вр. с ч. 10, ал. 1 ЗЧРБ. Касаторът, като твърди, че по делото не било доказано осъждането му, вероятно твърди наличие на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Нито фактическо твърдение, нито правно основание за наличие на тази хипотеза са налични в оспорената заповед, поради което изводът на съда за правилно приложение на материалния закон е основателен и обоснован. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчетената от съда незаконосъобразност на оспорения административен акт изразяваща се в липса на мотиви. Видно от самия акт, органът, освен че изрично посочил в акта фактически и правни основания за издаването му, се позовал и на направеното до него предложение № 8265 от 29.03.2010 г. По този начин, той приобщил изложеното в предложението към мотивите на издадената от него заповед. А видно от приложеното по делото предложение в него обстойно са изложени всички данни, свързани с касатора, от датата на първоначалното му влизане в страната до датата на предложението. С оглед на трайната и безспорна съдебна практика, установена още с тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия, възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Именно тази възможност органът използвал и съдът правилно приел, че оспорената заповед е надлежно фактически и правно мотивирана. Видно от изложеното, твърденията на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост е неоснователно. Съдът правилно приложил материалния закон и надлежно обосновал правните си изводи. При неоснователност на касационната жалба и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,