Решение № 6506 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2018 г.

Решение № 6506 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на " Хелио-тур-с" АД, гр. С. против решение № 1861 от 09.11.2017 г. по адм. дело № 675/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 8-Z-291/01.03.2017 г., издадена от кмета на община С., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна масивна сграда", находящ се в имот с кадастрален идентификатор 67800.54.52, м. "Каваци", землището на гр. С.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли решението да бъде отменено, а при необходимост от събиране на нови доказателства - делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът- кметът на община С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, с който е установен строеж от V категория, изпълнен без необходимите строителни книжа. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описаната в заповедта за премахване "едноетажна масивна сграда", находяща се в имот с кадастрален идентификатор 67800.54.52, м. "Каваци", землището на гр. С., представлява масивна тухлена постройка, върху ивични основи с дълбочина на фундиране 0.80 м., с плосък бетонов покрив, с дъсчена обшивка на фасадата и 2.50 м. височина. Същата е построена през периода 1972 г. -1986 г. и е нанесена в кадастралния план на къмпинг "К.", изработен през 1986 г. Постройката е строеж от V категория, изградена е без проект и строителни книжа, в местност, за която няма изготвен ПУП, в земеделска земя с непроменен статут (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредена за премахване едноетажна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Подробните съображения на административния съд в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция, а доводите на касационния жалбоподател, че предмет на заповедта е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на проведеното производство, следва да се приемат за неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател, че сградата попада в обхвата на разрешение за строеж от 1986 г., с което е разрешено изграждането на дървени бунгала, също не дава основание за различен извод, тъй като идентичност на строежа с обектите, предмет на разрешението, не е установена. Освен това посоченото разрешение за строеж е издадено на основание чл. 120 от правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ отм.), т. е. за временно строителство. За тези обекти е приложим режима по § 50а от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.), съгласно който разрешението за строеж губи действието си с изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението на ППЗТСУ (ДВ, бр. 6/1998 г.). След този момент строежът, разрешен като временен, подлежи на премахване като незаконен по реда на чл. 160 ЗТСУ (отм.). Следователно при всяка от изследваните хипотези липсва на разрешение за строеж, поради което описаната в заповедта сграда аргументирано е квалифицирана като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежа, визирани в текста на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ. При верен анализ на тестовете и при съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд обосновано приема, че в случая предпоставките по смисъла на цитираните разпоредби не са налице. Строежът попада в неурегулирана територия извън строителните граници на населеното място и за нея няма действащ ПУП. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ППЗТСУ (отм., в относимата с оглед периода на построяване редакция) извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи. Тези строежи се разрешават въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителството (чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). След като застроително решение за обекта не е издадено, строежът не съответства на действалите към момента на извършването му правила и нормативи. Изложеното заедно с обстоятелството, че за местността, в която е извършено строителството, не са одобрявани регулационни и застроителни планове и територията е със статут на земеделска земя, формират възприетия от първоинстанционния съд извод, че строежът не е търпим и подлежи на премахване. Ето защо съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател, че е собственик на строежа, но не и негов изпълнител, не променя обстоятелството, че сградата, предмет на оспорената заповед е незаконна и като такава подлежи на премахване, независимо от извършителя. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,