Решение № 6348 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2017 г.

Решение № 6348 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Р. Р. в качеството му на управител и законен представител на "В и Т Т." ЕООД, гр. С. против заповед № Е-РД-16-585 от 3.07.2017 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано предоставянето на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на заповедта, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон и не неговата цел - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки от адвокат Братоев- пълномощник на жалбоподателя, се моли, заповедта да се отмени, като се разреши на жалбоподателя да му бъде предоставена помощта. Направено е и алтернативно искане - да се отмени заповедта, а преписката да се върне на административния орган с даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 3, т. 6, б. "б" от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Жалбоподателят претендира присъждане на разноските, за които представя списък и доказателства. Ответната страна по жалбата - министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител юрисконсулта А. Т. оспорва жалбата. Намира я за неоснователна и моли съда, да я остави без уважения по съображения, които излага в съдебно заседание и в представените писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Не прави искане за разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като обсъди данните по делото, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: От данните по делото от фактическа страна се установява следното: Административното производство е започнало по подадено заявление от "В и Т Т." ЕООД с вх. № Е-Е-ДП-233 от 31.03.2017 г. до министъра на енергетиката за издаването на заповед за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници на основание чл. 5 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, наричана в изложението само "Наредбата". Към него са били приложени документите, доказващи изискванията на чл. 5, ал. 3. Със заповед № Е-РД-16-438 от 10.10.2016 г., изменена със заповед № Е-РД-16-341 от 18.04.2017 г. министърът на енергетиката е назначил работна група с поставени в заповедта задачи, най-общо свързани с разглеждане на подадените заявления и представяне на становища по тях. Работната група, определена със заповедта на министъра на енергетиката, е разгледала заявлението на жалбоподателя. Установила е нередовности в подаденото заявление и на основание чл. 7 от Наредбата е дала указания на дружеството да ги отстрани в срок от 10-дни считано от получаването. В указания срок със заявление с вх. № Е-Е-ДП-233 от 26.05.2017 г. дружеството е представило заявление с което е отстранило посочените нередности. На основание чл. 5, ал. 5 от Наредбата заместник-министъра на енергетика с писмо с изх. № Е-Е-ДП-155 от 5.04.2017 г. е изискал информация от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕЕ) за изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 3, т. 6 и 7 от Наредбата с посочени заявители, между които и "В и Т Т." ЕООД - т. 4 от списъка към искането. Изпълнителният директор в отговора си с изх. № РД-08-128 от 21.04.2017 г. е изпратил исканата справка, като в относимата й част за дружеството -жалбоподател е посочил, че то има качеството на задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ за обекта в с. Г., изпълнил е задължението да има извършено обследване за енергийна ефективност, съгласно чл. 57, ал. 2 и 3 ЗЕЕ, резултатите за което са представени в агенцията с вх. № КЕЕ-02-81 от 31.03.2017 г. Но дружеството не е изпълнило задължението да представи отчет за управление на енергийната ефективност, според чл. 63 ЗЕЕ за 2016 г. Данните от справките, приложени към заявлението и допълнително представените от "В и Т Т." ЕООД са обсъдени от работната група, включително и справката, дадена от изпълнителния директор на АУЕЕ и са отразени в протокола й като констатациите за него е отразила в протокол № Е-Е-ДП-233 от 27.05.2017 г. Въз основа на тях и при съобразяване на разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата, чл. 57 и чл. 63 ЗЕЕ работната група е предложила на министъра на енергетиката да издаде заповед, с която да откаже предоставяне на исканата помощ за съответния ценови период. Министърът на енергетиката, като е съобразил предложението на работната си група- негов помощен орган, на основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата е отказал предоставянето на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределение на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. на "В и Т Т." ЕООД. Според чл. 14 от Наредбата заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК. Жалбата против нея е подадена до Върховния административен съд чрез Министъра на енергетиката с вх. № Е-26-В-205 от 14.07.2017 г. или от надлежна страна, която е неблагоприятно засегната от заповедта и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. При така установената фактическа обстановка жалбата е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа фактически констатации, послужили за издаването й и правни изводи. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Работната група е разгледала подаденото заявление, констатирала е нередности, за които е дала срок на дружеството да ги отстрани. В дадения срок, "В и Т Т." ЕООД е отстранило нередностите, поради което е изпълнено изискването на чл. 6 и 7 от Наредбата. С оглед на служебно изисканата справка от изпълнителния директор на АУЕЕ министърът на енергетиката е издал заповедта си в изпълнение на изискването на чл. 8. Заповедта не е издадена и в нарушение на материалния закон. От данните по делото безспорно е установено, че през 2016 г. "В и Т Т." ЕООД е станало задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ, според която разпоредба обследването на енергийната ефективност на промишлени системи има за цел да определи специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност, а дружеството притежава промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh. "В и Т Т." ЕООД, както в първоначалното си заявление от 31.03.2018 7 г., приложение № 4 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата, а така също и в допълнително представеното е посочило, че потреблението на ел. енергия през предходната година - 2016 е 4015 МWh. В чл. 63, ал. 3 ЗЕЕ е разпоредено, че задължените лица по чл. 57, ал. 2 представят в агенцията (АУЕЕ) годишни отчети за управлението на енергийната ефективност. С Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г., издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 21 от Закона за енергетиката (ЗЕ) съвместно от министъра на енергетиката, министъра на финансите и министъра на икономиката за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 - 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.), се определят условията и редът за предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. С Раздел II Критерии за допустимост. Размер на помощта, в чл. 3, ал. 1 е разпоредено, че помощ може да бъде предоставена на предприятие, което е търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, осъществяващо дейност/и в сектор/и, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия. С чл. 3, ал. 2 и ал. 3 са определени критериите за допустимост. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата когато предприятието е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за енергийната ефективност, следва да: а) има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система, и б) е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 от Закона за енергийната ефективност. От прегледа на посочената нормативна база следва, че изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6 е кумулативно и се отнася за спазване на двете обстоятелства, посочени в б. "а" и "б". Извод за това е и т. 7 от същата разпоредба, според която когато не е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за енергийната ефективност - изпълнява изискването по т. 6, буква "а". В конкретния случай "В и Т Т." ЕООД е задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ, поради което не попада в изключението на т. 7 от Наредбата, както се твърди в жалбата. То е станало задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ през 2016 г., според собствената му справка, приложена към заявлението, поради което твърдението, че дружеството-жалбоподател не е било задължено да представи отчет за управлението на енергийната ефективност за 2016 г. в АУЕЕ е неоснователно и се опровергава от приложените писмени доказателства по делото. Наведените доводи и твърдения в жалбата относно това, че дружеството-жалбоподател е следвало да представи отчет за управление на енергийната ефективност едва през 2018 г. са неоснователни. Според чл. 63, ал. 3 ЗЕЕ лицата по ал. 1 (задължените лица по чл. 57, ал. 2 ЗЕЕ) представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност. Според ал. 4 на същата разпоредба отчетите по ал. 3 съдържат информация за изпълнението на дейности по ал. 2 и се представят в агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на отчитане. От това следва, че след като през 2016 г. "В и Т Т." ЕООД е станало задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ то към 1.03.2017 г. -годината следваща възникване на задължението, е следвало да представи отчет за управление на енергийната ефективност пред АУЕЕ. Като не е изпълнило това си задължение, законосъобразно министърът на енергетиката е издал обжалваната заповед за отказ, поради липсата на изпълнение на предпоставките, кумулативно разписани в чл. 3 от Наредбата. Обжалваната заповед не е издадена в нарушение на целта на закона. Целта е предоставянето на помощ, но при изпълнение на изискванията, поставени в Наредбата, за които се установи, че не са изцяло изпълнени. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а заповедта на министъра на енергетиката е правилна и законосъобразна. Направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноските с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Ответната страна не е поискала присъждане на разноски, поради което не се дължи произнасяне за тях. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение