Решение № 11292 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2017 г.

Решение № 11292 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. А., чрез пълномощника си адв. К. срещу решение № 7927 от 13.12.2016 г. постановено по адм. дело № 4868/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 2095/08.12.2015 г. на директора на Агенция "Митници" с доводи за неправилност. Моли то да бъде отменено. Ответникът по касационна жалба - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е е заповед № 2095/08.12.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с която е наложена дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, и е прекратено служебното правоотношение на П. Д. А. от длъжността "старши експерт" в сектор "Митнически мобилни групи", отдел "КММГ", дирекция "Митническо разузнаване и разследване" /МРР/ в Централно митническо управление. За да постанови обжалвания резултат съдът, след като е изяснил фактическата обстановка и е събрал относимите доказателства е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган - органът по назначаването по смисъла на чл. 92, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. във връзка с чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници"; в изискуемата от чл. 97, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. форма; при спазване на административно-производствените правила по раздел втори, глава пета от същия закон; в посочените от закона преклузивни срокове; в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изложил мотиви за неоснователност на доводите на жалбоподателя, че служебното правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, като е приел, че такова не е било постигнато между страните. За неоснователни са приети и доводите за това, че служебното правоотношение е следвало да бъде прекратено поради несъвместимост, на осн. чл. 103, ал. 1, т. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл., поради разширително тълкуване на посочения текст, което е недопустимо. Вследствие на това е приел жалбата за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По делото е установено по безспорен начин, че през периода от 03.02.2014 г. до 21.06.2015 г. касаторът е ползвал неплатен отпуск на осн. чл. 64, ал. 2 ЗДСл. във връзка с правоотношението му с мисията на EULEX в Косово. Не се спори също, че директорът на Агенция "Митници" е отказал да удовлетвори повторно заявеното от А., на 08.06.2015 г., искане за ползване на неплатен отпуск на основание ал. 1 на посочения текст за периода от 22.06.2015 г. до 19.06.2016 г., за което е бил уведомен лично. Налице са и безспорни доказателства, че между работодателя и държавния служител не е било постигнато съгласие за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл., изразено изрично от административния орган. Безспорно е установено също, че в периода от 23.06.2015 г. до 12.10.2015 г. касаторът не се е явявал на работа без да му е разрешен искания от него неплатен отпуск, нито някакъв друг вид отпуск, както и без да е постигнато съгласие за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие. При тази фактическа установеност правните изводи на решаващия съд са правилни и съответни на материалния закон. Налице е бездействие от страна на касатора, което представлява неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител и респ. основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед тежестта на нарушение съдът правилно и обосновано е приел, че продължителното неявяване на работа е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Обосновано също е прието, че в дисциплинарното производство органът по назначаването изследва наличието или липсата на дисциплинарно нарушение, след което взима решение дали да наложи дисциплинарно наказание и какво по вид да бъде то, като извън предмета на фактическите установявания остават посочените от касатора въпроси, а именно дали държавният служител работи по друго правоотношение; дали е налице несъвместимост по смисъла на Закона за държавния служител и т. н. Тези въпроси са илеревантни за дисциплинарното производство. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно съразмерността на наложеното наказание. Дисциплинарно наказващият орган и съдът са обсъдили относимите за дисциплинарната отговорност обстоятелства. Както че А. се е справил отлично с работата си в Европейската мисия в Косово и няма наложени предходни дисциплинарни нарушения, така и тежестта на дисциплинарното нарушение - неявяване на работа за повече от три месеца. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на Агенция "Митници" следва да бъде присъдено претендираното от процесуалния й представител юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид фактическата и правна сложност на спора и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото следва да бъде определено в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение