Решение № 13227 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2019 г.

Решение № 13227 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2019 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на О. В. от [населено място] против решение № 1765/06.08.2019 г., постановено по административно дело № 312/2019 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УТИ-П-31/13.02.2019 г. на кмета на [община] за премахване на незаконен строеж- двуетажно допълващо застрояване в имот № 000682, м. "Попина лъка", землище на [населено място]. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалното законодателство и процесуалните правила и при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че соченият в заповедта като незаконен строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Поради това жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение на административния съд и да постанови друго, с което да отмени атакуваната заповед за премахване на незаконен строеж. Ответникът по касационната жалба- кметът на [община] не заявява становище. Прокурорът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от лице с активна легитимация, за което съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. При разглеждането но делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на [община] съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена след съставянето на констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установен строеж от пета категория- двуетажно допълващо застрояване, находящ се в имот с идентификатор 43699.57.366 по КККР на [населено място]. Изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това са в съответствие със закона и се обосновават от събраните по делото доказателства. Налице е предпоставката по чл. 225, ал. 2, т. 2 – липса на разрешение за строеж, което обуславя и определянето на строежа като незаконен и премахването му на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Основното оплакване на жалбоподателя е, че нареденият за премахване строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ и като е направил обратния извод, съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Касационната инстанция намира това оплакване за неоснователно. След обстойна преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че жалбоподателят В. е собственик на поземлен имот № 000682 в землището на [населено място], [община] с площ от 0, 387 дка, находящ се в местността "Попина лъка", съобразно договор за покупко-продажба на недвижим имот № РД54-120/08.11.2016 г. Този имот е идентичен с имота с идентификатор 43699.57.366 по КККР. В имота са построени две сгради- двуетажна масивна сграда, разположена в югоизточната част на имота, на границата с имот № 000770 и триетажна масивна сграда, разположена в централната част на имота. По заявление вх. № 94-С-1037/26.01.2004 г. е образувано производство по § 184 от ПР на ЗУТ за узаконяване на строеж- вила, находящ се в имот № 000682. Към заявлението е приложена заповед № АБ-25/21.03.2011 г. за одобряване на ПУП-ПЗ за имота. От приложената по делото обяснителна записка се установява, че от имота се образува УПИ 682- "За вила". Съществуващата масивна вила се запазва. Югозападно от имота се предвижда изгребна яма. Предвидената устройствена зона е "Рекреационна устройствена зона за курортни дейности". Производството е приключило с издаването на удостоверение № АБ-02-23/24.06.2011 г., съгласно което строеж "Вила" в имот № 000682 в местността "Попина лъка", землището на [населено място] е допустим по правилата и нормативите, действали по време на строителството и по сега действащите разпоредби на ЗУТ и за същия е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че това удостоверение третира сградите с идентификатори 366. 1, 366. 3 и 366. 4, представляващи основното застрояване в имота и не обхваща сградата на допълващото двуетажно застрояване с идентификатор 366. 2, която е идентична с наредения за премахване строеж. В производството пред административния орган жалбоподателят представя нотариално заверена декларация, в която сочи, че през 2000 година е изградил в имот № 000682 вила с площ от ЗЗ кв. м. Към декларацията е приложена и скица № К00777/19.09.2016 г. на посочения имот, в която под № 2 е отразена вила с площ 33 кв. м. Жалбоподателят твърди, че нареденият за премахване строеж е идентичен с тази вила. Обсъждайки тези доказателства, съдът е приел, че строителството е извършено през 2000 година. Като е кредитирал експертното заключение, съдът е приел, че строежът не е бил допустим както по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, така и по действащия към момента закон. В конкретната хипотеза двуетажното допълващо застрояване е изградено на границата със съседен имот (№ 000770) без съществуващо или предвидено калканно застрояване в съседните имоти и без да е допряно до сграда на основното застрояване. Постройката е изградена в нарушение на чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.); и чл. 41, ал. 2 от ЗУТ. Строежът не съответства и на предвижданията на действащия ПУП-ПЗ, а към датата на извършването му- 2000 година, за имота не е имало одобрен ПУП. Всичко изложено мотивира крайното заключение на административния съд, че нареденият за премахване строеж не е търпим и подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение