Решение № 8021 от 23.9.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Пчеларко 2020 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, против решение 7644 от 17.12.2021 г., по адм. д. 6264/2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството земеделски производител против Уведомително писмо за отказ за финансиране на заявление за подпомагане по "Национална програма по пчеларство за тригодишен период 2020-2022 година", изх. 01-2600/2976 от 21.05.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ИД на ДФЗ/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо за отказ за финансиране на заявление за подпомагане по "Национална програма по пчеларство за тригодишен период 2020-2022 година", с изх. 01-2600/2976 от 21.05.2021 г., издадено от ИД на ДФЗ, с което на оснoвание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 2, във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба 10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2020 - 2022 г. /Наредбата/, Л. Ковачева, в качеството й на управител и собственик на земеделския производител Пчеларко 2020 ЕООД е уведомена, че заявление за подпомагане, с УИН 22/041120/026651 от 04.11.2020 г. получава пълен отказ за подпомагане. С обжалваното решение съдът от първата инстанция, след изясняване на фактическа обстановка по делото и анализ на приложените доказателства, е приел оспорването за неоснователно и е отхвърлил жалбата на Пчеларко 2020 ЕООД. Съдът е приел за безспорно установено, че на 03.11.2020 г. и 04.11.2020 г. в ДФЗ са подадени 6 броя заявления за подпомагане по националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г., подадени чрез пълномощник Ж. Ковачев, а именно на касатора, Хъни про" ЕООД УРН [номер]; "Жоки инв" ЕООД УРН [номер]; "Медарко 2020" ЕООД, УРН[новер], "От пчелина" ЕООД УРН [номер] и на Л. Ковачева като физическо лице. Установено е, че по заявленията са извършени административни проверки по реда на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, вкл. допълнителна проверка в дирекция "Противодействие на измамите" при ДФЗ относно съмнения за изкуствено създаване на условия за получаване на предимство при получаване на помощта при приема на заявления за подпомагане по националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г., в резултат на които е издадено и процесното уведомително писмо за отказ от финансиране поради установени спрямо Пчеларко 2020 ЕООД изкуствено създаване условия за подпомагане. Съдът е извършил преценка за наличие на изкуствено създадени условия , като е съобразил легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от Наредбата и решение на СЕС по дело С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕО) 65/2011, в резултат на което е счел, че в процесния случай са налице обективните и субективни елементи в поведението на кандидата, като целта е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане. Приел е, че в обхвата на горните изводи попадат освен жалбоподателя, така и Л. Ковачева, Ж. Ковачев, "Медарко 2020" ЕООД, "Жоки инв" ЕООД, "От пчелина" ЕООД и "Хъни про" ЕООД, подали еднообразни заявления по отношение на дейностите и заявената с тях финансова помощ, предвид установените лични, икономически и правни връзки между тях. Според съда от доказателствата по делото се установява, че заявленията са подадени от едно и също упълномощено лице Ж. Ковачев, едно и също лице е управител на ЮЛ, а именно Л. Ковачева, едновременно и в тяхно лично качество, създаване на пчелините по едно и също време, регистриране на четири от ЮЛ на една и съща дата, идентичен брой на пчелните семейства - 153, общ адрес, телефон, имейл, заявени идентични дейности за подпомагане, прехвърляне на пчелни семейства между кандидатите и прехвърляне на пчелини. Съдът от първата инстанция е посочил, че в заявленията по мярка А "Техническа помощ" са заявени общо 2 бр. центрофуги, 2 бр. помпи за мед, 2 бр. сушилни за прашец, 2 бр. шнекова преса за восъчни разпечатки, 2 бр. вана за разпечатване и по 1 бр. матуратор и сепаратор за прашец, а пчелините се намират в едни и същи землища - по два в с. Богданово, община Нова Загора, обл. Сливен, с. Злати войвода, общ. Сливен, област Сливен и с. Скалица, община Тунджа, област Ямбол. По отношение на мярка А "Техническа помощ" и мярка В "Рационализиране на подвижното пчеларство" АССГ е приел, че във всяко от заявленията са включвани само по 153 бр. пчелни семейства, което дава основание да се направи обосновано заключение, че в случая е доказано наличие на функционална несамостоятелност, дефинирана в § 1, т. 18 от Наредбата. Според съда в случая с подаване на няколко заявления се преодоляват и въведените ограничения на Наредбата, свързани с мярка Д Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в ЕС - забраната за финансиране на не повече от 50 бр. кошери и отводки, тъй като видно от заявените дейност 1 "Закупуване на кошери", дейност 2 "Закупуване на отводки" и дейност 3 "Закупуване на пчелни майки" по всички заявления са включени еднакъв брой кошери и отводки, а именно по 50 бр. С оглед на горното административният съд е достигнал до извода, че в случая се касае за един общ проект, който е разделен на по-малки проекти с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза, и който не може да бъде надвишаван, ако проектът е само един. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на решаващия състав, към които препраща с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Не е установено административният орган да е допуснал съществени процесуални нарушения при издаване на акта, водещи до отмяна на същия. В този смисъл несъстоятелни са оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещо липса на постановяване на отделен акт по чл. 31, ал. 1 от Наредбата за допустимост на подаденото заявление и директно издаване на акт по чл. 34, ал. 1 от Наредбата, обективиращ отказ за плащане по заявлението. По отношение на материалната законосъобразност и съответствие с целта на закона на уведомителното писмо решаващият съд е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. В случая се касае за идентични заявени дейности, поискана финансова помощ за подпомагане по няколко дейности по мерки, предвидени в чл. 4 от Наредбата, в т.ч. закупуване на активи и техническо оборудване. Констатирано е наличие на едно и също лице, контролиращо всички пет юридически лица, създаване на пчелините, предмет на финансова помощ по едно и също време, с идентичен брой пчелни семейства по всяко от заявленията, еднообразност по отношение заявените дейности и финансова помощ, като датите на създаване на процесните юридически лица и пчелините съвпада с обявените приеми на заявления за подпомагане през 2018 г. и 2020 г., а пчелините се намират в едни същи землища. Пълният отказ за финансиране е постановен на осн. чл. 34, ал. 2, т. 5 от Наредбата поради несъответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата - кандидатът е създал изкуствено условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие на целите на програмата и чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.), и поради забраната на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, според която един кандидат може да получи само еднократно подпомагане в рамките на една финансова година за всяка от дейностите по чл. 4 от същата наредба. Легалната дефиниция на понятието изкуствено създаване на условия , дадена в § 1, т. 4 ДР на Наредбата, препраща към клаузата относно заобикаляне на разпоредби по чл. 60 от Регламент (ЕО) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, която предвижда, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Правилно съдът от първата инстанция е извършил преценката за наличие в конкретния случай на "изкуствено създадени условия" предвид насоките в решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, изследвайки наличието на обективен и субективен елемент в поведението на кандидата Пчеларко 2020 ЕООД, и е достигнал до законосъобразен извод за доказано наличие на функционална несамостоятелност по см. на § 1, т. 18 от Наредбата и съответно законосъобразен отказ на ИД на ДФЗ за финансиране на земеделския производител, на основание чл. 33, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на анализ относно наличието на втората предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а именно противоречие с целите на мярката , визирани в чл. 2 от Наредбата. По този въпрос АССГ е дал заключение, че преследваната от земеделският производител цел в случая е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане, в частност получаване на по-високо индивидуално подпомагане. Първоинстанционният съд е извършил цялостен контрол за законосъобразност по чл. 146 АПК, като подробно и обстоятелствено е разгледал всички, наведени от страните доводи и възражения. Събрал е и е коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. По изложените съображения постановеното от АССГ решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ответникът по касация има право на разноски, но такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение