Решение № 237 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2130/2013 г.

Решение № 237 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2130/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на [фирма]-гр. София за отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК на решение № 1588 на Плевенски районен съд, постановено на 26.10.2012 г. по гр. д. № 2576/2012 г., с което е уважен искът на [фирма] -гр. П. срещу молителя за прогласяване нищожността на сключен помежду им на 1.02.2005 г. договор за покупко-продажба на павилион в [населено място]. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК: молителят като ответник е бил лишен от възможност за участие чрез свой представител в процеса, с оглед нарушение на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа и призоваването. Твърди се, че съдът неправилно е приложил правилото на чл. 50, ал. 2 ГПК по отношение съобщението за връчване на искова молба с приложения до ответното дружество и е счел, че същото е редовно връчено на дружеството на 01.06.2008 г. на адреса вписан в търговския регистър на базата на информация от неизвестно лице, че ответното дружество е напуснало този адрес. Молбата се поддържа в проведеното отрито заседание. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] -гр. П. в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Изразява същото становище чрез своя процесуален представител и отрито заседание. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е на 12.02.2013 г. от надлежна страна срещу влязло в сила на 7.12.12 г. решение и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Видно от данните по делото, на дружеството-молител в настоящото производство [фирма]-гр. София в качеството му на ответник по иска на "Т." -гр. П. срещу него за прогласяване нищожността на сключен помежду им на 1.02.2005 г. договор за покупко-продажба на павилион в [населено място] е изпратено от РС-Плевен съобщение за образувано съдебно производство, ведно с приложени съдебни книжа/ИМ с приложения/ на адреса вписан в търговския регистър: [населено място], [жк] [жилищен адрес] етаж 6 ап. 18. При опит за връчване на същото на ответника на 1.06.2012 г., според отбелязаното от длъжностното лице по призоваването, съгласно получена информация от неизвестно лице-представило се за собственик на жилището, дружеството е напуснало адреса и новият му е неизвестен. В последващите съобщения от съда за призоваване за съдебно заседание на страната и за връчване на препис от постановеното съдебно решение, отбелязването съдържа същата информация, като лицето подало последната фигурира като А. в едното и И. другото. Съдът е прилагал във всички случаи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК като е прилагал съобщенията към делото, считайки връчването за редовно. Пред ВКС в настоящото производство е представен нотариален акт № 88, т. I, рег. № 3027, н. д. № 59 от 4.06.2007 г. на нотариус № 269 с р-н на действие София, от който е видно, че собственик на ап. 18 е А. Н. М. -лице различно от посочените в съобщенията приети за надлежно връчени от страна на съда постановил решението. От така изложеното следва, че липсва надлежно удостоверяване на обстоятелството, че страната-търговско дружество е напуснала адреса, вписан в търговския регистър и не са били налице предпоставките за връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Ето защо като е приложил тази процесуална разпоредба, без да има основание за това, съдът е лишил дружеството-молител в настоящото производство по отмяна, от възможност за участие като ответник чрез свой представител в исковия процес, в следствие нарушение на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа и призоваването, което е основание за отмяна на постановеното при опорочен исков процес съдебно решение, съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което и молбата следва да бъде уважена. След отмяната делото трябва да се върне за ново разглеждане от РС-Плевен от стадия на предприемане на процесуални действия по надлежно връчване на преписи от ИМ и доказателствата към нея на ответната страна. На молителя се дължат от противната страна разноските по водене на настоящото дело в размер на 300 лева -платен адвокатски хонорар, съгласно отбелязването в самия договор за правна помощ и 120 лева-внесена държавна такса. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд