Решение № 309 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2009 г.

Решение № 309 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пещера против решение № 66/11.02.2009 г., постановено по адм. д. № 601/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик. Доводът е за недопустимост на съдебния акт, като постановен по гражданскоправен спор, който подлежи на разглеждане по общия исков ред. Иска се обезсилване на решението и изпращането му на Районен съд - Пещера за произнасяне по иска на Стойка Костадинова Цвеева за обезщетение поради незаконно уволнение. Ответната страна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда община Пещера да заплати на Стойка Костадинова Цвеева от гр. Пещера сумата от 6112,39 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) след отмяна на заповеди за прекратяване на служебното правоотношение, като отхвърля иска в частта над 6112,39 лв. до предявения размер от 6278,23 лв. като неоснователен. За да постанови този резултат административният съд приема, че след отмяна на заповедта за уволнение с влязло в сила съдебно решение, държавният служител има право на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗДСл. За да определи конкретния размер на обезщетението на Цвеева съдът допуска и изслушва съдебно-счетоводна експертиза и присъжда обезщетението според заключението на вещото лице, което е възприето и кредитирано изцяло. Така постановеното решение е допустимо. С влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс, компетентен да разглежда спорове за обезщетения е административният съд по реда на кодекса в съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, включително и в хипотезата на административни актове, отменени като незаконосъобразни преди 1.03.2007 год. Това е така, тъй като Административнопроцесуалният кодекс въвежда принципно ново положение исковете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове да се разглеждат по реда на АПК от новосъздадените административни съдилища. По този начин се реализира принципът на процесуална икономия в административния процес и се осигурява в по-голяма степен адекватна защита на лицата, адресати на незаконосъобразни актове, като им се спестява неудобството да водят две производства - първо, по оспорване на административния акт, и на следващо място, по реализиране на обезщетението за вредите, причинени от незаконосъобразния акт. Ето защо обжалваното решение на административния съд е произнесено по допустим иск. Независимо, че касаторът не инвокира друг касационен довод освен за недопустимост на съдебното решение, настоящата инстанция е длъжна служебно по силата на чл. 218 АПК да провери съответствието на решението с материалния закон. При тази служебна проверка настоящият състав не намери основания за отмяна на първоинстанционното решение. То е правилно, постановено при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обосновано, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което обжалвания съдебен акт бъде потвърден, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,