Решение № 9043 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3957/2009 г.

Решение № 9043 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3957/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Златанов Димитров, от гр. Сливен, чрез неговия пълномощник срещу решение № 177/12.01.2009 г. по адм. д. № 105/2008 г. на Административен съд гр. Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното : Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СЛ-02/31.03.2008 г. на началника на РДНСК-Сливен, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "преустройство и пристройка към съществуваща жилищна сграда", изградена от праводателя на касатора в имот пл. № 5441, кв. 193, по плана на ЦГЧ, гр. Сливен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно при следните съображения : Безспорно е установено по делото, че процесното строителство е започнало през 1998 г. и е финализирано през 2001 г., като липсва съгласие на съсобственик за извършване на пристройката и преустройството. Това обстоятелство е довело до отказ за узаконяване на процесния строеж, който отказ е станал стабилен административен акт след потвърждаването му от две съдебни инстанции. Както в касационната жалба, така и пред първоинстанционния съд, се твърди от страна на пълномощника на жалбоподателя, че строежът е бил узаконяем на името на всички съсобственици, а също така е приложима хипотезата на § 16, ал. 3 ПЗРЗУТ. Неприлагането й от съда е нарушение на материалния закон, според наведеното в касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че въпросът за узаконяемостта на процесния строеж не следва да се обсъжда, тъй като има влязъл в сила стабилен административен акт, който не може да бъде ревизиран и който е отрекъл последицата на узаконяемостта на строежа. По отношение приложимостта на разпоредбата на § 16, ал. 3 ПЗРЗУТ с оглед времето на завършване на строителството, настоящата инстанция намира, че не се установяват фактите на цитираната правна, за да възникне правната последица на търпимост на строежа поради следното : По принцип разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а втория остава незаконен, но е търпим и не следва да премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. В случая обаче не са налице предпоставките на претендираната като приложима за признаване статут на търпимост на строежа правна норма на § 16, ал. 3 ПЗРЗУТ, а именно: Хипотезиса на правната норма изисква спазване на правилата и нормативите, действали към момента на завършване на строежа. Този момент е 2001 г. и са приложими нормативите и нормите на ЗУТ. Съгласно чл. 183 ЗУТ (ДВ бр. 1/2001 г.) в съсобствен урегулиран поземлен имот или в сграда с режим на етажна собственост, изградена върху съсобствен имот, може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до кмета на общината, с нотариална заверка на подписите на съсобствениците или на етажните собственици. Това изискване в случая липсва, поради което строежът не може да се ползва от привилегирования статут на търпимост, което го прави и подлежащ на премахване. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ