Решение № 14830 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2015 г.

Решение № 14830 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2015 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Б. П. Т., Т. Г. П., Х. М. Х., Н. М. Л. и М. И. М. против решение № 42 от 08.06.2015 г., постановено по адм. д. № 541/2013 г. по описа на Административен съд гр. С. Загора. Касаторите навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Общински съвет С. З., чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Л. Б. ЕООД енд ко" КД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. С. Загора отхвърля жалбата на касаторите с искане за обявяване на нищожност на решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет С. З. за одобряване на ПУП - План за регулация и План за застрояване на територията на парк "Бедечка"- С. З., част от кадастрален район 513 и обхващащ квартали с последователни номера от кв. 801 до кв. 831, в частта му относно УПИ VII - за озеленяване, кв. 821, УПИ II - 6706 - за пазар, кв. 823, УПИ III - 6706 за паркинг, УПИ IV - 6210, кв. 823 и новообразувани улици, тангиращи с изброените УПИ. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон като не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната нищожност, поради което прави извод за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а именно общинския съвет, а решението е взето при наличие на кворум и необходимото мнозинство като са спазени нормите на чл. 27, ал. 2 и 3 ЗМСМА. Законосъобразно съдът приема, че административният акт е постановен в законоустановената писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като правилно е отбелязано, че нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. По делото е установено, че на 11.09.2003 г. Общински съвет С. З. взема решение за част от територията на парк "Бедечка" да се запази парковото отреждане, а за друга част от територията на парка отреждането за парк да отпадне като са посочени конкретни граници. С решение от 26.05.2011 г. Общински съвет С. З. одобрява проект за актуализация на ОУП на гр. С. Загора, крайградските територии и приложените план-схеми към него. На 07.06.2011 г. главният архитект, на основание чл. 124, ал. 3 ЗУТ в приложимата му редакция и чл. 16 ЗУТ разрешава на собственици на възстановени земи да възложат изработване на ПУП-ПРЗ на територията на парк "Бедечка" при съобразяване с ОУП при изрично посочени устройствени параметри и при изпълнение на изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Изработеният предварителен проект на ПУП-ПРЗ е внесен за съгласуване в общината и същият предварително е разгледан от ЕСУТ и е приет. Проектът е изработен въз основа на влязла в сила кадастрална карта и одобрена актуализация на ОУП на гр. С. Загора. За изработването на проекта е направено съобщение в ДВ. Проведено е обществено обсъждане, постъпилите възражения са разгледани от ЕСУТ, който приема окончателния проект на ПУП-ПРЗ. Кметът внася предложение до Общинския съвет за одобряването му. Планът за регулация е изработен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ и след извършване на съответните съгласувателни процедури за всички части от плана и е одобрен с оспореното пред първоинстанционния съд решение на Общинския съвет, което е обявено в ДВ. Следователно изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи неговата нищожност, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че оспореното решение на Общинския съвет е в съответствие с материалния закон като не са допуснати нарушения, водещи до неговата нищожност. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за територията на парк "Бедечка" не е налице преходен регулационен план, както и че имотите на жалбоподателите не са нанесени в одобрените КККР и същите не са фигурирали в него нито към датата на образуване на производството по изработването на оспорения ПУП, нито към момента на приемането му и съответно същите не са предмет на оспорения ПУП-ПРЗ. Същите са отразени в КККР след приемане на обжалваното пред първоинстанционния съд решение. Правилно съдът приема, че след като е налице влязла в сила заповед за одобряване на кадастралната карта съгласно чл. 16, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 ЗУТ, ПУП се изработва въз основа на нея, като същата съдържа данни за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите. След като имотите на жалбоподателите не са отразени в КККР, то същите не могат да бъдат включени в обхвата на ПУП-ПРЗ, поради което не е налице нарушение на материалния закон. Законосъобразно съдът приема, че оспорения ПУП е в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като за територията не е налице предходен ПУП. Определени са необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, за осъществяване на тези предвиждания е приложен корекционен коефицент спрямо имотите преди урегулирането до 22 на сто, който е в рамките на предвидения в закона. Спазена е и нормата на чл. 16, ал. 2 ЗУТ като ПУП е изработен на базата на кадастралната карта, одобрена по реда на ЗКИР. Фактът, че имотите на жалбоподателите не са обхванати от плана не обосновава неговата незаконосъобразност, тъй като както бе посочено същите не са отразени в КККР към датата на вземане на решението за одобряване на ПУП-ПРЗ. Ето защо като прави извод, че обжалвания административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и не са допуснати нарушения обосноваващи неговата нищожност първоинстанционния съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, която е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Б. П. Т., Т. Г. П., Х. М. Х., Н. М. Л. и М. И. М. да заплатят на О. С. З. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,