Решение № 14752 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2009 г.

Решение № 14752 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава десета, Раздел първи от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба от Кирилка Сотирова Кисова, Асен Любославов Кисов, Калоян Любославов Кисов, Тодор Асенов Кисов и Кръстю Асенов Кисов като наследници на Елена Тенева Михайлова (Елена Ангелова Михайлова) срещу Решение № 858/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км.) час" на територията на Община Любимец, област Хасково в частта за имот № 44570.992.3470 - кв. 180, имот 2293, намиращ се в урбанизирана територия на гр. Любимец. Жалбата е по отношение на оценката на отчуждените 998 кв. м. на стойност от 20583 лева, която считат за занижена, тъй като площта на имота се намалява и попада между двете ж. п. линии, като остатъка не може да се използва за строителни нужди, затруднява се достъпът до парцела и издаването на ПУП ще бъде невъзможно. Ответникът, Министерският съвет чрез юрисконсулт Василев взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Белева взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Министърът на финансите чрез юрисконсулт Цветанова взема становище за неоснователност на жалбата. В случай, че се възприеме оценката по съдебно оценителната експертиза то да бъде по втория вариант. Заинтересованата страна, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез юрисконсулт Масларов взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Национална компания "Железопътна инфраструктура" чрез юрисконсулт Донкова взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение отчуждената част от имота е със стойност на обезщетението в размер на 10523.70 евро определена по сравнителен метод и инвестиционна стойност, като средно претеглената стойност е умножена с корекционен коефициент 0.9, която стойност е определена от лицензиран оценител. Описани са в приложението към експертната оценка параметрите всеки от използваните методи за оценка. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Според ал. 3 в случай, че не могат да се определят пазарните цени поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя според чл. 32, ал. 3, т. 1, 2 и 3. В ПЗР на ЗДС в § 1а, ал. 1, т. 1, 2 и 4 се дава определение на равностойно парично обезщетение, пазарни цени и на понятието "имот намиращ се в близост до отчуждавания". Според тези изисквания на ЗДС, така представената експертна оценка от административния орган не може да бъде преценена с какви сделки, извършени в периода на изследване 21.07.2007 - 21.07.2008 г. е съобразена и отговаря ли на всички изисквания на закона за извършването й. От представеното по делото заключение на съдебно оценителна експертиза се установява, че в процесния период за извършени две сделки, отговарящи на изискването по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и за имоти намиращи се в близост до отчуждения, поради което пазарната цена се определя на 72.47 лева на кв. (м. и стойността на отчуждената част по така определените цени възлиза на 72325 лева. По така определената стойност на паричното обезщетение ответника и заинтересованите страни възразяват чрез процесуалните си представители единствено по единият от приложените нотариални актове в който базата за сравнение била застроена площ, а в случая се оценява незастроена част, по отношение на което експерта е уточнил в съдебно заседание, че е съобразил това обстоятелство в заключението си. Други възражения за начина на определяне на пазарната цена и изискванията на закона не са направени и не се иска установяване на допълнителни факти с нова или допълнителна задача. Предвид изложеното заключението се кредитира изцяло от съда като компетентно и убедително, поради което определената с него стойност на имота следва да се приеме за такава на обезщетението което административния орган следва да изплати при отчуждаването му. При изложените съображения решението в обжалваната част за стойността на обезщетението следва да бъде изменено като бъде увеличена стойността от 20583 лева на 72325 лева. При този изход на делото на жалбоподателите се дължат направените разноски по делото за което са представени доказателства за направени такива съгласно договори за правна помощ и списък на разноските. Ответникът по делото чрез процесуалния си представител е направил възражение за прекомерност на разноските, поради което и с оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че размерът им следва да бъде намален на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими на основание чл. 144 от АПК и на всеки от жалбоподателите да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лева - адвокатско възнаграждение и допълнително в полза на жалбоподателя Асен Кисов и сумата от 250 лева, представляваща внесен и изплатен депозит за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс, Върховният административен съд, Четвърто отделение